Решение № 572 от 03.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 572 гр. София, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20221000503475 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 12.07.2022г. постановено по гр.д. № 8/21г. по описа на ОС Кюстендил, са частично уважени субективно съединени искове с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, е осъдена да заплати на М. С. Г., сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 1848.50 лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, станало на 31.08.2020г., причинено от Г. Д. О., управлявал л.а. м. „Фиат“, модел „Пунто“, per. № ********, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 03.01.2021 г. до окончателно им изплащане, както и сумата 155.50 лева направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете.

Със същото решение е отхвърлен искът за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до 30 000 лв. като неоснователен.

Присъдени са разноски, като ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, е осъдена да заплати на на адв. Я. Д. сумата 1189.40 лева. адвокатско възнаграждение, а по сметка на ОС-Кюстендил сумата от 473.94 лева, представляващи дължима държавна такса.

По компенсация на основание чл.78, ал.3 ГПК М. С. Г., е осъден да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, сумата от 313.98 лева, направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба ищеца от 1 по делото.

В срока по чл.263 ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба от ответника по делото.

Жалбоподателят-ищец М. С. Г. оспорва решението в неговата отхвърлителна част за разликата над 10 000 лв. до 30 000 лв. и моли съда да увеличи размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Изтъква факта, че е претърпял фрактура на втората фаланга на първи пръст (палеца) на лявата ръка; Пълни изкълчвания на двете междуфалангеални стави на пети пръст на дясната ръка с разкъсвания на сухожилията на мускулите на пръста. Разкъсно- контузни рани на двете ръце, разкъсно - контузна рана в областта на дясна лакътна става. Счита, че съдът е изброил съществените критерии за определяне размера на дължимото обезщетение, но неправилно е приложил принципа на справедливост. Ищецът е в работоспособна възраст и счупванията, изкълчванията и скъсаните сухожилия не му позволяват да бъде пълноценен в работните си задължения, тъй като след продължително натоварване, с каквото е свързана работата му, изпитва силни болки и дискомфорт и както свидетелят казва, до ден днешен не може да свива малкият пръст на дясната ръка и се оплаква от болки в костите, когато става студено. Съдът приема, че е извършена операция и пострадалият се е възстановил, но изтъква факта, че операцията не е била единствено с цел да се извърши наместване на счупванията, а възстановяване на сухожилията, за да се възстанови функцията на пръстите да хващат и стискат.

Възстановителният период при ищеца е продължил около 2,5- 3 месеца. Счита, че подобно обезщетение съотвества на увреждане свързано само с настъпилите счупвания, но в случая е налице скъсване на сухожилия, което до висока степен е можело да доведе до частична неизползваемост на крайника при липса на правилна и своевременна намеса от страна на медицинския екип. Твърди, че така определеното обезщетение не отговаря на принципа за справедливост по чп.52 ЗЗД и само частично компенсира болките и страданията, както и последиците от претърпените увреждания и извършените медицински интервенции.

Претендира разноски.

Жалбоподателят-ответник ЗК „ЛЕВ ИНС" АД оспорва решението в неговата осъдителна част за разликата над 6 500 лева до 10 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и моли съда да го отмени в тази му част и да отхвърли иска. Изтъква факта, че обезщетението е завишено с оглед доказания обем вреди, тъй като съгласно събраните по делото доказателства, ищецът се е върнал към предишните си занимания независимо от негативните усещания в периода на възстановяване. Твърди, че не е доказано ищецът да е променил обичайния си бит освен в периода на възстановяване, което е нормално и поради факта на което се присъжда въобще парична сума за обезщетение. Във всеки един конкретен случай се наблюдава по естествен начин неблагоприятно проявление на психиката към настъпило ПТП. С оглед изложеното, намира за нормално психическото отношение на пострадалият-ищец в настоящото дело към настъпилото събитие. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като 2 разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищецът М. С. Г. твърди, че на 31.08.2020г. около 21:20 ч. в гр. Дупница л.а. марка „Фиат", модел „Пунто" per.№ ********, управляван от Г. Д. О., извършвайки маневра ляв завой, е станал причина и реализирал ПТП, като не е пропуснал движещия се по пътя с предимство мотор марка „Кавазаки", модел „ ЗР 750 Ж", управляван от него, че процесното ПТП е настъпило изцяло поради противоправното и виновно поведение на водача нал.а., който не е съобразил поведението си с разпоредбите на чл.5, ал.1 т.1 и чл.50 ал.1 ЗДвП. След ПТП потърсил спешна медицинска помощ в УМБАЛ „Света Анна" АД- София, където му била поставена диагноза: „Вулнус лацеро контузум манус утри - разкъсно-контузни рани по воларна повърхност на дясна длан и пръст, предмишница; Луксацио артиколацио PIP et DIP дигити манус декстри - луксации на проксималната и дисталната интерфалангеални стави на 5-ти пръст; Травма на флексорен мускул и сухожилие на друг пръст на ниво китка и длан“.

Бил настанен в болничното заведение за провеждане на оперативно лечение по спешностпластични операции на сухожилие - оперативно лечение чрез тендорафия (зашиване на сухожилие). Извършени му били открита репозиция на ПИС и ДИС на 5-ти пръст на дясна ръка, ревизия, дебридман и тендорафия на tt.mm. DFS et FDP D5 m..dex., шев, превръзка; поставена била гипсова имобилизация. По време на болничния престой била проведена и медикаментозна терапия, а след отпадане необходимостта от денонощно лекарско наблюдение, Г. бил освободен за домашно лечение с дадени указания за ХДР, прием на медикаменти, смяна на превръзка през 3-4 дни и пълен режим на покой. Получените от ПТП травматични увреди причинили болки и страдания със значителен интензитет първия 1-1,5 месеца след инцидента, като общият възстановителен период продължавал и към днешна дата. Лечението е свързано с разходи за заплащане на медицински средства, консумативи и лекарства, които поемал изцяло той с лични средства и за които му били издадени счетоводни документи: фактури с касов бон, като общият размер на медицинските разноски, направени от пострадалия до този момент възлиза на сумата от 1 848,50 лева, а всяка отделно заплатена сума е пряка и непосредствена последица от получената при процесното ПТП травма. Заявява се, че по отношение на л.а. марка „Фиат", модел „Пунто" с per.

********** е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност" при ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, със застрахователна полица със срок на действие от 09.07.2020г. до 08.07.2021г., както и че ги е сезирал с претенция за изплащане на обезщетение с вх. № 12560/02.10.2020г. Към датата на завеждане на ИМ застрахователят не е взел отношение по предявената претенция, което с оглед изтичане на законоустановения 3-месечен срок за произнасяне, обуславя правен интерес от завеждане на осъдителна искова претенция. Претендира сумата от 30 000 лева, застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и 1 848,50 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, станало на 31.08.2020г., причинено от Г. Д. О., управлявал л.а. м. „Фиат“, модел „Пунто“, с per. № 3

********, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 03.01.2021 г. до окончателно изпълнение на задълженията.

Ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД оспорва вината на застрахования при него водачи твърди, че е налице „случайно деяние" по смисъла на чл.15 НК. Алтернативно, че за настъпване на ПТП е допринесло поведението на ищеца и то е причинено при висока степен на съпричиняване в размер 80 %. Оспорва причинно- следствената връзка между настъпилото ПТП и получените травматични увреждания, както и твърденията за настъпили неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление. Намира претендираният от ищеца размер на обезщетение за неимуществени вреди за завишен и несъответстващ на принципа за справедливост (чл.52 ЗЗД). Оспорва като неоснователен искът за имуществени вреди. Прави възражение за съпричиняване поради нарушение на правилата за движение несъобразена скорост, довела до невъзможност за своевременна реакция. Претендира разноски.

От фактическа страна се установява, че на 31.08.2020 г. около 21.10 ч. в гр.Дупница, на ул.„Саморанска“ срещу дом №40 на отбивка за бензиностанция „Лукойл“, управлявайки л.а. м. „Фиат“, модел „Пунто“, с per. № ******** Г. Д. О. е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП, а именно:

1. чл.25, ал.1, който задължава водача на ППС, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да завие наляво за навлизане по друг път, преди да започне маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него и да извърши маневрата като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение

2.чл.25 ал.2, изр.1 ЗДвП, която задължава водача на ППС при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, да пропусне ППС, които се движат по нея

3.чл.37 ал.1 ЗДвП, която задължава при завиване наляво за навлизане в друг път, водачът на завиващото нерелсово ППС да пропусне насрещно движещите се ППС, и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на М. С. Г., изразяваща се във фрактура на фалангата на палеца на лява ръка, състояние довело до трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник и пълни луксации на двете междуфалангеални стави на пети пръст, довели до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник.

Гореизложеното се установява от Решение №117 от 18.11.2021 г., постановено по НАХД № 474/2021 г. на ДнРС, влязло в сила на 04.05.2022г. /л.180/, с което Г. Д. О. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“, вр.чл.342 ал.1 НК, за което и при условията на чл.78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание. С решение № 59/04.05.2022 г., постановено по ВНАХД №71/2022г. ОС- Кюстендил е изменил посоченото по- горе решение като е отмененил същото в частта, с която Г. Д. О. е признат за виновен, че е нарушил правилото за движение по чл. 25, ал.2, изр.1 ЗДвП, като го е признал за невинен по тази част от повдигнатото срещу 4 него обвинение.

От заключението на депозираната на л.152 авто-техническа експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че скоростта на мотоциклета преди удара е била 12.43 м./сек. (44.80 км./ч.), а скоростта на автомобила в началото на удара е била 2.79 м./сек. (10.00 км./ч.), както че водачът на мотоциклета е имал възможност да възприеме движението на лекия автомобил в момента, когато е бил на разстояние 18.80 метра от мястото на удара. Ето защо е формиран извод, че водачът на мотоциклета не е имал възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати ПТП, за разлика от водачът на л.а., който е имал техническата възможност да предотврати ПТП като изчака преминаването на мотоциклета и след това да предприеме маневра завиване наляво.

С оглед горното правилни и законосъобразни са изводите на първа инстанция, че не е налице принос от страна на пострадалия за настъпване на ПТП т.е. възражението по чл.51 ал.2 ЗЗД остава недоказано пълно и главно. Следователно основният спорен пред въззивна инстанция предмет на делото се концентрира около обема на причинените вреди.