Решение № 260475 от 13.11.2020, Районен съд - Перник

Р

Е Ш Е Н И Е

№

260475 / 13.11.2020г. гр.

Перник, 13.11.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на първи октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА при участието на секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 01627 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу М.Г. ***, с които се иска да бъде признато за установено между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 387,29 лева, представляваща стойността на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр., ул. „“, бл., вх. , ап. за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. включително и сумата от 47,50 лева, представляваща размер на законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017г. до 04.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 00138/2020г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ Общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Сочи се, че от страна на ответниците е налице неизпълнение на договорните отношения, предвид неплащането на дължимата се стойност за потребената и начислена топлинна енергия.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените искови претенции по основание, но не и по размер. Оспорва обстоятелството, че се намира в облигационни отношения с ищцовото дружество, излагайки аргументи за това. Релевира възражение за недължимост на претендираните вземания, поради погасяването им по давност. Сочи за приложимост на Решение № 4777/13.04.2018г. на ВАС по адм. дело № 1372/2016г., с което се отменя методиката за дялово разпределение.

В съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца пледира за уважаване на предявените искови претенции, както и за присъждане на разноски. Ответникът не се явява и не се представлява.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

За сумите по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 29 от 10.01.2020г. по ч. гр. д. № 00138 по описа за 2020г. на Пернишки районен съд.

Същата е връчена на длъжника (ответник по настоящото дело), при което в срока по чл. 414 ГПК същия е оспорил вземанията, депозирайки писмено възражение. Последното, от своя страна, е обосноваващо за предявените понастоящем установителни искове, в синхрон с обстоятелството, че настоящата искова молба е депозирана в предоставения от чл. 415 ГПК едномесечен срок. С оглед на тези обстоятелства, съдът намира предявените искове за допустими, респ. дължи произнасяне по тях.

По основателността:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл.

422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл.

422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД

Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.

По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от Топлофикация-Перник ЕАД от 2008 г., приети въз основа на Закона за енергетиката (ЗЕ) от съвета на директорите на ищеца и одобрени с решение на ДКЕВР. Съгласно чл. 21 от общите условия измерването на подадената топлинна енергия се извършва непрекъснато през периода на продажба чрез средства за търговско измерване, монтирани на границата на собственост на абонатната станция или на място съгласувано между страните, които са с автономно захранване, като отчитането на средствата за търговско измерване се извършва от продавача ежемесечно по съгласуван между страните график, при което има право да участва и купувачът по договора.

Предвидено е също в чл. 31 и сл. от общите условия, че купувачите заплащат цената на топлинната енергия, която се определя съгласно действащото законодателство, ежемесечно въз основа на издадена данъчна фактура по начините и сроковете, уговорени между страните.

Отношенията между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди през процесния период се уреждат от Закона за енергетика. Съгласно чл. 149, ал. 1 от ЗЕ, в редакцията, релевантна за процесния период, продажбата на топлинна енергия се осъществява въз основа на писмени договори при общи условия. В случаите, в които страна е клиент на топлинна енергия за битови нужди, договорът между него и доставчика на топлинна енергия се счита за сключен при публично оповестените общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ. Когато обаче топлинната енергия се продава на клиент за небитови нужди, който съгласно легалната дефиниция на това понятие, дадена в пар. 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, ред.

ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е този, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за небитови нужди, законът предвижда това да се осъществява въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиентите за небитови нужди.

Регламентираната в императивна материалноправна норма на 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ специална форма за сключване на договора за продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и клиентите за небитови нужди води до извода, че тя е форма за действителност на сделката.

За да проведе успешно доказване на предявените си искови претенции, ищецът следва да докаже при условията на главно и пълно доказване, че между него и ответникът е налице облигационна връзка, респ. качеството на собственик или ползвател на ответника по отношение на процесния недвижим имот.

От приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, а именно: заверено копие на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 26, том. II, рег. № 4162, дело № 277/2000г. на нотариус Н. З.в, се установява, че ответника М.Г.Г. е придобил собствеността върху процесния имот на 17.10.2000г. чрез възмездна сделка, заедно със съпругата си Р.Д. Г..

Последното се установява от представеното от ищеца и прието по делото Препис – извлечение от акт за сключен граждански брак, издаден от Община Перник, установяващ, че ответника и лицето Р. Д. Г. са сключили граждански брак на 05.01.1980г. От приетото писмено доказателство се установява още, че сключения между ответника и Р.Д.Г.граждански брак е бил прекратен на 07.12.2005г. Предвид липсата на ангажирани от страна на ответника писмени доказателства за обратното, съдът намира, че след прекратяване на брака ответника и бившата му съпруга са останали притежатели на правото на собственост върху процесния имот в условията на обикновена съсобственост – по ½ идеална част за всеки един от тях. С оглед тези доказателства и установените с тях факти, съдът намира, че ответника е притежател на ½ идеална част от правото на собственост върху процесния имот и като такъв се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между него и ищеца е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.

За да обоснове основателност на исковите си претенции, обаче, ищецът следва да докаже исковете си и по размер.

В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.

Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.

Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.

Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите суми ежемесечно.