Решение № 2742 от 19.07.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2742 гр. Пловдив, 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20215330120381 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на Л. Т. Т., ЕГН ********** против Комплекс за социални услуги „Св. Св. Константин и Елена“- ******, ЕИК ******* с правно основание член 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ във връзка с член 225, ал.

1 КТ.

Ищецът моли да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № ******, с която му е наложено дисц. наказание „уволнение” и ТПО е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, и като такова да се отмени, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „*******“ в КОМПЛЕКС ЗА социални услуги „Св. Св. Константин и Елена“-*****, ЕИК ***** и да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за времето, за което е останал без работа въз основа на незаконното уволнение, за периода от 11.11.2021г. – 11.05.2022г. в размер на 6547,89 лева. Претендира законна лихва и разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата е работила по трудово правоотношение с ответника на основание сключен трудов договор № *****от ***** г. и допълнителни споразумения към него, като е заемала длъжността „*****“. Твърди се, че на 11.11.2021 г. ТПО между страните било прекратено, като в тази връзка работодателят издал две заповеди – Заповед № *****г. и Заповед № *****г., с които й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Ищцата счита, че с посочените две заповеди не са спазени законовите изисквания, като твърди, че е недопустимо прекратяването на 1 трудовото й правоотношение да се извърши с две паралелни, но напълно различни като номер и съдържание заповеди. Изтъква, че мотивите за налагане на дисциплинарно наказание в двете заповеди също били различни, като излага, че е налице липса на яснота коя от двете заповеди да обжалва, поради което се посочва, че е подписала и двете заповеди с особено мнение. Счита, че в Заповед № ****** г. не е мотивирано основанието за нейното издаване. А относно Заповед № *****г. изтъква, че в същата не е посочено конкретно какви нарушения е извършила, спрямо кои потребители на предоставяните от ответника услуги, както и времевия аспект на извършване на евентуалните нарушения. Твърди се, че описаните в Заповед №****** г. действия не са извършени от ищцата. Изложени са съображения, че ответната страна сочи евентуални нейни действия извън работното й време, които обуславят наложеното наказание.

Поддържа се, че на дата 26.10.2021 г. не е застрашавала живота и здравето на потребители на КСУ, нито е нанасяла физически побой, на който и да е потребител.

Сочи, че за времето, през което е работила при ответника, не са й налагани дисциплинарни наказания. Твърди, че при определяне на дисциплинарното наказание работодателят не е съобразил тежестта на евентуалното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено,а така също не е било взето предивд и поведението на работника. С оглед изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски за адвокат.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Сочи, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което било прекратено на 11.11.2021 г. поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, както и се излагат твърдения за спазване на всички законови изисквания при налагане на наказанието. Оспорва се твърдението за нарушено право на защита на ищцата поради това, че уволнението е извършено с две заповеди. Посочено е, че със Заповед № ***** г. е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“, а със Заповед № ******г. трудовото правоотношение е прекратено породи налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Твърди се, че двете заповеди са връчени едновременно на ищцата, с огред на което правото й на защита не е нарушено, като същата е била запозната със съдържанието на изложеното в двете заповеди. Счита се, че за законността на уволнението е релевантно дали извършеното от работника/служителя и описаното като мотивите на заповедта за налагане на наказание и прекратяване на трудовото правоотношение, представлява дисциплинарно нарушение.

Излага се, че в изпълнение разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ от ищцата са били поискани писмени обяснения и такива са били дадени от същата. Сочи, че в дадените обяснения се съдържа признание на част от изложените факти и обстоятелства в дисц. заповед. Излагат се съображения за извършени от ищцата на 26.10.2021г. във времето 2 от 06.07.55 до 07.04.48 ч. нарушения на трудовата дисциплина, които обосноват нейното дисциплинарно уволнение. Сочи се, че при работодателя са постъпили и докладни от служители относно цялостното поведение на ищцата. От фактическа страна се твърди, че е потърсена дисциплинарна отговорност на ищцата поради това, че на дата 26.10.2021 г. сутринта, когато била дежурна по график, докато обслужвала потребителите, проявила дискриминационно отношение, изразяващо се в недаване право на избор при хранене на потребителя Г. който бил с по-тежки увреждания от останалите, като спрямо него е проявила грубо физическо отношение като дърпане, бутане, блъскане, събаряне на земята, с последвано ритане и стъпване върху тялото му, докато същият се намира в безпомощно състояние. Отговорността на служителя била ангажирана още и поради това, че сервира много горещ чай на потребителите, след което излива част от чая в мивката и му доливала студена вода. Това поведение е документирано от записите на видеокамерите, монтирани в помещения на работодателя. Сочи се, че поведението на ищцата е в разрез с изискванията и представлява нарушение на трудовата дисциплина. Акцентира се върху факта, че служителката е запозната със специфичния характер на извършваната от ответника дейност, поради което било необходимо да се отнася с нужното уважение и грижа спрямо потребителите на услугата. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства, се установява, че ищецът е работил при ответника по трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор на длъжност "******“, като със Заповед № ******* на Директора на КСУ „Св. Св. Константин и Елена“, връчена на ищеца на същата дата, трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ, с налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", считано от 11.11.2021г. Издадена е и заповед № ******г., в която като причини за прекратяване на трудовото правоотношение са посочени, извършени на 26.10.2021г. в диапазона 06.38.00 – 07.04.00 часа от ищцата нарушения на трудови задължения: даването на потребителите на горещ чай, което те отказват да пият и доливанетона студена вода в чая, водещо до влошаване на качеството на чая; отсервиране на закуската на потребителя Г. въпреки че лицето не е приключило с процеса на хранене; крещене и говорене на висок тон, проява на агресивно поведение спрямо Г. , изразяващо се в събаряне от масата, ритане и настъпване докато лежи на пода; по-късно потребителят Г. бута на пода таблата с лекарствата, а ищцата реагира като му скубе косата и го удря с външната част на дланта; по-нататък Г. търси храна, като ищцата го удря през ръцете. Следва да се подчертае, че издадените две заповеди не водят до опорочаване на процедурата по налагане на дисц. уволнение, доколкото с едната се налага дисц. наказание, а с другата 3 се прекратява ТПО между страните, като и двете заповеди са във връзка една с друга, и произтичат от едни и същи факти – извършените от ищцата нарушение на трудовата дисциплина.

Сочените нарушения са квалифицирани като такива по чл. 187, ал. 1, т. 10 и и чл. 190, ал.1, т.7 КТ, - нарушения на трудовата дисциплина. Страните не спорят относно обстоятелствата, че от ищцата са били обяснения, както и че такива са били дадени. В писмените обяснения ищцата сочи, че е била поставена в извънредна обстановка, тъй като в този момент потребителят Г. е в криза и състоянието му е неконтролируемо. Освен това посочва, че с действията си не е целяла да го увреди и унижи, а да предпази останалите потребители на соц. услуги от агресията му. По случая с паденето му на земята казва, че е бил побутван от нея, за да не може да стигне с ръце до стола на който седи Ганелина и да я събори от стола. Посочила е, че в такива ситуациии, в сутрешните часове и е трудно да се справи, тъй като е сама и не може да разчита на помощ от други служители, а така също, че с действията си не е имала за цел да го унижи или нарани.

От представения по делото индивидуален план за подкрепа за лицето Г. С. евидно, че се касе за лице с 80% ТНР и диагноза – умерена умствена изостаналост, със значително нарушение на поведението изискващо грижа и лечение. Според информацията в плана при неудовлетвореност на желания и възпрепятстване на цели има критично поведение с прояви на агресия и самонараняване, и се нуждае от авторитет, който да го защитава и да изпълнява желанията му.

По делото са разпитани свидетели и на двете страни, като свидетеля на ищцата М. А., която е работила в същия комплекс казва, че Л. е добър колега, който се грижи за децата в комплекса, както и че когато Г. изпада в криза и не може да бъде овладян, се вика мед. сестра или соц. работник, като в успокояването му се включват и останалите потребители. Казва също така, че когато Георги изпада в криза, трябва да се отдели от останалите, да се сложи на дивана и да му се говори.

Разпитан е свидетелят В.Т., който е социален работник в комплекса, от чийто показания се установява, че когато на 26.10.2020г. отишъл на работа, в 7.30 часа, външната врата била затворена, което било необичайно и нередно и се случва рядко, когато възникне проблем. Видял, че ищцата е с Г., който бил тревожен и плачел, а Л. била извън контрол, ето защо написал докладна до директора на комплекса. Разбрал от ищцта, че Г. е бутнал лекарствата, затова свидетелят поел Г. и започнал да го успокоява. Според свидетеля потребителите на соц. услуги се водят от излъчването на човека, който се грижи за тях, за Г. казва, че когато изпадне в криза, следва да се успокоява, като му се говори с позитивен тон, а не да му се крещи. По мнение на свидетеля ищцата не може да контролира поведението си.

В съдебно заседание, проведено на 11.07.2022г., в присъствие на страните, е 4 извършен оглед на видеозапис от камерите, монтирани в трапезарията, където се хранят потребителите на соц. услуги и за наличието на които камери ищцата знае, че съществуват, с оглед на което следва да се счита за преодоляна забраната по смисъла на член 32, ал. 2 от Конституцията на Репулика България. Достоверността и автентичността на записа не е оспорен от страните, освен това записът няма звук, като не се чуват гласове и разговори между лицата. Установява се, че голяма част от описаните в заповедта нарушения са преиначени, а някой изобщо не са извършени, като блъскане, ритане и крещене на висок тон. Възприетите от настоящия състав на съда нарушения са тези, извършени в 06:36:40, когато потребителят на соц.услуги Г. лежи на пода, непосредствено зад стола на едно от децата, а ищцата е застанала между стола на детето и Г. и го настъпва с крак по дланта на ръката, в 07:00:56 часа, когато ищцата минава покрай седналия на масата Г. и го заскубва по косата и в 7:03:22 когато ищцата сервира на Г. и го удря през ръцете. Следва да се отбележи, че поведението на Г. в случая не може да бъде определено като агресивно, но дори и да се приеме такова, се касае за лице със специални потребности, което е с умерена умствена изостаналост с оглед на което съответно същото не може да управлява възприятията и емоциите си.