Решение № 1879 от 22.12.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1879 гр. Плевен, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20214430104547 по описа за 2021 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от Х. И. И., ЕГН: **********, против ***, с ***, в която се твърди, че на *** ищецът е сключил *** с ответника с посочена главница в размер на ***, с размер на седмичната погасителна вноска - ***, със срок на заема е 44 седмици /22 броя вноски/, с уговорен фиксиран годишен лихвен процент е в размер на 35.00 %, като общата сума, която следвало да бъде върната била в размер на ***, състояща се от заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок на договора. В договора било уговорено, че изпълнението на задължението следва да бъде обезпечено като той сключил *** с посочено от Заемодателя лице, а именно - с от ***, по силата на който се е задължил да изплати възнаграждение в общ размер на ***, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на *** и включено в Погасителния план към Договора за паричен заем. Ищецът твърди, че е погасил предсрочно изцяло сумата по сключения договор в общ размер на ***, включваща главница, лихва и възнаграждение за поръчителство. Счита, че така сключения между страните договор е: 1. нищожен /недействителен/ на основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл.

26, ал. 1 от ЗЗД, като противоречащ на законоустановените императивни правила; 2. нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма; 3. сключен в нарушение на процедурата за сключване на договори от разстояние, уредана в ЗПФУР и чл.8 от ЗЕДЕУУ, тъй като не са изпълнени императивно 1 вменените им задължения да предоставят на ищеца изискуемата преддоговорна информация и не са получил валидно съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на договора, както и за условията, при които последният може да се откаже от него. Твърди се, че всички разменени между доставчиците и потребителя електронни съобщения не отговарят на императивните изисквания на ЗЕДЕУУ. Сочи се, че своята същност те представляват електронни документи, които са неподписани такива, тъй като не е спазена предвидената процедура за удостоверяване на техния действителен автор, респективно същите нямат т.нар. „формална доказателствена сила“ по смисъла на чл. 180 от ГПК. Излага се, че ответното дружество е приело за сключен процесния договор в нарушение на предвидените императивни правила, без ищецът да е изразил валидно своето съгласие; 4. сключен в нарушение на изискването същите да са написани по ясен и разбираем начин, като всички елементи на същия да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договорите; 5. нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно общият размер на кредита и начина, по който ще бъде изплатена сумата, както и в какъв срок; 6. нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно ГПР по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, при посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. Сочи се, че в нарушение на императивните правила, в процесния договор ГПР е посочен единствено като процент, без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Смята се, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира той. Излага се, че в договора единствено е посочен фиксиран лихвен процент по заема от 35.000 %, без обаче да ставало ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Излага се, че освен посочената възнаградителна лихва, в съдържанието на договора не са включени всички останали такси и разходи (в това число възнаграждение по сключения договор за поръчителство), индивидуализирани по вид и размер, и водещи до различен размер на ГПР от посочения.

Сочи се, че в процесния договор е налице грешно посочен размер на ГПР и, че действителният такъв /в размер на 112.32 % за конкретния договор/ е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което води до нищожност на самия договор. Счита се, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Сочи се, че ищецът се е задължил да заплати на поръчителя възнаграждение в 2 общ размер на ***, която сума впоследствие е изплатена заедно с останалите дължими суми по кредита на кредитора. Ищецът счита, че в настоящия случай сключеното с *** съглашение не отговаря на принципното значение и цел на договора за поръчителство.

Твърди се, че предвид обстоятелството, че ищецът е сключил такъв договор за поръчителство, с лице, избрано и посочено от кредитора, за което е заплатил такса, равняваща се на близо половината от размера на отпуснатия кредит, без да е налице неизпълнение на задълженията от негова страна, може да се направи единственият обоснован извод, че сключеният договор за поръчителство излиза от присъщата функция за обезпечаване на заема, а има за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита. Излага, че процесната договорка противоречи на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити. Сочи, че изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно към този момент да бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредитът, както и при какви условия /вкл. и дали ще е необходимо обезпечение/, без да се вменява задължение на кредитополучателят да сключи договор за поръчителство с точно определено лице, за което да заплаща и възнаграждение, вследствие на което дългът му да нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост да се увеличава.

Навеждат се доводи, че клаузата не е формулирана по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и разглеждана както самостоятелно, така и в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Твърди се и че клаузата не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП. Излага се, че целта на включване в правоотношението на трето, свързано с ответника е заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК под предлог, че незаконните такси се дължат не на кредитора, а на трето лице „поръчител“. Сочи се, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК ответникът не е включил в ГПР разходите за заплащане на възнаграждението за заплащане на поръчителство, която счита, че по своята същност представлява печалба за кредитора и следва да е част от ГЛП и ГПР. Поради изложеното счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните; 6. нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми;

7.нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен 3 съществен елемент от неговото съдържание, а именно условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; 8. нищожен и на основание чл. 11, ал.1, т. 20 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.

Твърди се, че е налице разлика между посочената в процесния договор за потребителски кредит сума, подлежаща на връщане, и тази, която ищецът реално е върнал на ответното дружество. Прави се извод, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП и разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки, не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП;

9. унищожаем поради измама, грешка и на основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД с оглед сключването му поради крайна нужда и явно неизгодни условия. Твърди се, че ищецът е бил принуден да сключи процесния договор поради обстоятелството, че се е намирал в крайна нужда, тъй като към този момент той не е разполагал с достатъчно финансови средства да задоволи своите и на неговото семейство основни потребности - заплащане на разходи за комунални услуги, храна и други разходи от неотложен характер. Излага се, че тези обстоятелства са оказали влияние върху формирането на вътрешната му воля да сключи договора, и при условие, че тези факти не били налице ищецът е нямало да сключи процесния договор. Сочи се, че са налице явно неизгодни условия по процесния договор с оглед драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните престации.

В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че процесният договор е валиден и действителен, счита, че същият е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД - поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП - поради неравноправност на отделните клаузи от процесиите договори. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Поради изложеното, ищецът предявява иск за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 25.00 лева, като частичен иск от сумата в размер на ***, представляваща недължимо платени суми по *** от ***, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на 4 депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски. В съдебно заседание на 22.11.2022г. е допуснато изменение на исковата претенция, като същата е увеличена и се счита за предявена в общ размер на *** от които *** – неоснователно заплатена възнаградителна лихва;

***

– неоснователно заплатено възнаграждение за поръчителство.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Ответникът оспорва всички твърдения на ищеца за нарушения на ЗПК при сключване на договора, за недействителност на договора за поръчителство, за нееквивалентност на насрещните престации, оспорва и твърденията на ищеца за унищожаемост на договора Счита, че възражението по чл. 33 от ЗЗД е погасено по давност. Моли за отхвърляне на иска, претендира присъждането на разноски, възразява за прекомерност на адв. възнаграждение на ищеца.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна: