Решение № 40 от 17.11.2021, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. София, 17.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Недялка Н. Нинова

Кристина Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211800600464 по описа за 2021 година С присъда от 11.05.2021 г. на Районен съд – гр.С., постановена по н.о.х.д. № 645/2019 г. по описа на същия съд, подсъдимия М. Р. М., от гр.С., С. област, с ЕГН **********, е признат за невиновен в това, че на 04.05.2019 г., около 21,30 часа, в гр.С., С. област, в заведение „Сръбска скара при Б.“, находящо се на пл.“********“ № 2, в съучастие като съизвършител с А. Г. Н., е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието се отличава с изключителен цинизъм – нанесъл побой чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на тялото на К. Н. Н., поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение.

Срещу така постановената присъда е постъпил въззивен протест от прокурор от Районна прокуратура – гр.С.. В протеста са въведени оплаквания, че атакуваната присъда е неправилна, доколкото се гради на необосновани и неверни фактически изводи, формирани при неправилен анализ на доказателствата. Според подалият протеста прокурор, неправилно първия съд 1 е приел обвинителната теза за недоказана, без да съобрази показанията на свидетелите К. Н. и Н. Н., които са последователни, непротиворечиви и изцяло кореспондират на показанията на пострадалия. Сочи се, че всички тези гласни доказателствени източници са ценени от първия съд превратно и не съобразно действителното им съдържание. Също така в протеста се изтъква, че първоинстанционният съд не е положил дължимите процесуални усилия за разкриване на обективната истина по делото, доколкото е отказал допускане до разпит на двама свидетели – очевидци на случилото се, посочени при свидетелстването на Н.. С оглед на това и на основание чл.335 ал.2, във вр. с чл.334 т.1 от НПК, в протеста се предлага въззивния съд да отмени изцяло атакуваната присъда, с която подсъдимия М.М. е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.325 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК и да го осъди за същото, като му наложи предвиденото от закона за това престъпление наказание – в минимален размер.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на С. окръжна прокуратура поддържа протеста на прокурора от РП – гр.С. срещу оправдателната присъда на първоинстанционния съд, като моли въззивната инстанция да уважи протеста и да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение. В подкрепа на това искане твърди, че районния съд е сторил неправилна оценка на събраните по делото доказателства, в резултат на която е достигнал и до неправилния си решаващ извод за невиновността на подсъдимия М. за инкриминираното престъпление.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитата на подсъдимия М.М. в лицето на адв. К. Д., моли протестът да бъде оставен без уважение и да бъде потвърдена оправдателната присъда на първия съд.

Излага твърдения, че съществуващите по делото доказателства не сочат на извършено престъпление по чл.325 от НК, тъй като състава на последното изисква действия на грубо нарушаване на обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а в случая такива не са установени. Оспорва заявеното с протеста възражение за извършен от първостепенния съд необективен и едностранчив анализ на доказателствената съвкупност. В тази насока защитникът излага аргументи, че районния съд е спазил стриктно принципите на чл.18 и чл.19 от НПК при оценката на доказателствените материали, като подробно и мотивирано е изложил съображенията си защо едни от тях е приел, а други е отхвърлил. По тези съображения защитата 2 претендира атакуваната присъда да бъде потвърдена изцяло от въззивната инстанция.

Пред настоящата втора инстанция подсъдимия М. Р. М. поддържа заявеното от защитника си и моли атакуваната присъда да бъде потвърдена.

Настоящият съдебен състав на СОС, след като обсъди доводите на страните, във връзка с данните по делото и като провери изцяло правилността на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, приема за установено следното:

Въз основа на доказателствените материали, събрани и проверени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, и след цялостния анализ на доказателствената съвкупност, решаващият състав на въззивния съд намира за безспорно установена и съответно възприема следната относима към предмета на делото фактическа обстановка, а именно:

На 04.05.2019 г., около 21,00 часа, пострадалият К. Н. и свидетелят Н.

Н. посетили заведение „Сръбска скара при Б.”, находящо се в гр.С., пл.”********” № 2. Двамата седнали на маса в близост до задния вход на заведението и си поръчали храна, а пострадалия си поръчал за пиене - бира.

Говорили си по между си и не контактували с други клиенти на заведението.

На друга маса в заведението седяли подсъдимите М.М. и А. Н. /починал в хода на първоинстанционното производство/, заедно със свидетелите В. В., В. П., С. Г. и Д. З.. От посочените лица, пострадалият К. Н. не познавал само подсъдимия А. Н.. Единствено знаел за него, че е известен с прякора „Ш.”.

Около 21,30 часа пострадалият свидетел Н. отишъл до тоалетната на заведението, която се намирала в близост до входа и била отделена от него с врата. Влязъл в кабината, без да затвори вратата, когато усетил потупване по рамото. След като се обърнал видял подсъдимия Н., който отправил към него думите: „Ти ли си сина на Н., има ли проблем?”. След като свидетелят Н. отговорил отрицателно, подсъдимия Н. започнал да му нанася удари с юмрук в областта на лицето. Пострадалият успял да се отскубне и да излезе от тоалетната, но влизайки в заведението, подсъдимия Н. го последвал и затова пострадалия се обърнал и го избутал. След като видял това, се намесил и подсъдимия М.. Двамата подсъдими повалили на земята свидетеля К. Н. и започнали да му нанасят удари с ръце и крака в областта на тялото и главата.

3

Свидетелят Н. видял случващото се и след намесата му, подсъдимите преустановили побоя над пострадалия. След това свидетелите Н. и Н. си тръгнали от заведението, като се отправили към дома на пострадалия. По време на пътя свидетеля Н. се обадил по телефона на баща си, който бил полицай в РУ С., който след като разбрал за случилото се, го посъветвал да подаде сигнал в полицията. След разговора с баща си, пострадалият обяснил на свидетеля Н., че подсъдимия М. му нанесъл побоя, тъй като искал да му отмъсти за случай, в който баща му като полицай, участвал в претърсване на дома му. Тъй като пострадалият имал силна болка и подуване в областта на челюстта, същият потърсил медицинска помощ във ФСМП С., от където го изпратили в УМБАЛСМ”П.”, в което лечебно заведение постъпил за оперативно лечение. За инцидента, пострадалият К. Н. подал сигнал в РУ на МВР С..

В хода на разследването по образуваното досъдебно производство, всеки от свидетелите К. Н. и Н. Н. разпознал подсъдимите А. Н., което е видно от съставените за тези процесуални действия протоколи за разпознаване на лица на датата 28.08.2019 г. /л.55-58 и л.62-65 от ДП/.

Подсъдимият М.М. бил също така разпознат от свидетеля Н. Н. при извършеното на 03.10.2019 г. разпознаване по реда на чл.169 и сл. от НПК /протокол – л.68-71 от ДП/.

От заключението на съдебномедицинската експертиза /л.146 от ДП/, изслушана и приета от първата инстанция, се установяват следните констатирани при пострадалия К. Н. телесни увреждания, разделени в две групи: двуполюсно счупване на долната челюст, което по своя медикобиологичен характер представлява счупване на челюст, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок по-голям от 30 дни, както и счупване на коронката на първи горен десен зъб на нивото на венеца и на втори горен десен зъб под нивото на венеца, което увреждане е довел до оформянето на голям дефект в зъбната редица, причинил трайно затруднение на дъвченето и говоренето, представляващо по своя медикобиологичен характер избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето.

Според вещото лице, така констатираните травматични увреждания са резултат от действието на твърди тъпи, като добре отговарят да са причинени при нанасянето на побой. Посочено е още от експертът за възможно в 4 теоретичен план тези увреждания да бъдат получени чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници по тялото и главата, доколкото липсват морфологични данни.

Така описаната и възприета от СОС фактическа обстановка се различава съществено от установената от първостепенния съд, най-вече в частта, относно изводите за доказаност на съпричастността на подсъдимия М.М. към извършеното посегателство върху телесната неприкосновеност на пострадалия К. Н.. За разлика от първоинстанционния съд, настоящият въззивен състав намира за безспорно и категорично установено участието на подсъдимия М. във фактическото извършване /съвместно с подсъдимия А. Н./ на инкриминираното физическо въздействие върху телесния интегритет на пострадалия /причинения му побой чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на тялото/.

Въззивният съд не се съгласява с позицията на първия, който е решил да цени частично показанията на пострадалия свидетел К. Н.. В частта им, в която същите са източник на информация за времето и мястото на нанесения на пострадалия побой, начина на причиняването му /чрез удари с ръце и крака в областта на тялото и главата/, авторството му в лицето на подсъдимия А. Н., състоянието на пострадалия веднага след инцидента – причинените му телесни увреждания, първостепенният съд с основание е кредитирал показанията на свидетеля Н.. Въззивната инстанция се солидаризира напълно с тези изводи, като приема, че показанията на пострадалия свидетел са подробни, детайлни, последователни, непротиворечиви и логични.

Известните непълноти в показанията на свидетеля К. Н. се дължат на изминалото време от събитията до разпита пред съда и са преодолени чрез използването на процесуалната техника по чл.281 ал.5 от НПК.

Този състав на въззивният съд без всякакво съмнение не може да сподели сторената от първата инстанция доказателствена оценка на показанията на свидетеля К. Н. в частта им, установяваща съпричастността на подсъдимия М.М. в оказаното върху организма на пострадалия физическо въздействие, резултирало в причинените му телесни увреждания. Не е вярна констатацията на първоинстанционният съд, че съпричастността в авторството на процесната престъпна проява в лицето и на подсъдимия М., е невъзможно да бъде установена въз основа на показанията на пострадалия Н., 5 тъй като „той сам посочва, че тогава е бил в шок” и „няма спомен как е повален на земята”. Всъщност в обсъжданата им част, показанията на пострадалия свидетел К. Н., са тълкувани от първостепенния съд не според действителното им съдържание. При депозиране на показанията си в хода на първоинстанционното съдебно следствие, пострадалия Н. ясно е заявил, че ударите по главата и тялото са му били нанасяни и от двамата подсъдими, след като бил повален на земята от тях, в момента на намесата на подсъдимия М.. Така, в показанията си пред първия съд пострадалия Н. е свидетелствал /цитиран дословно/: „М. след влизането ми, се включи в побоя, като видя, че А. ходи по мен. М. след като стана тръгна към мен и двамата ме завалиха на земята…М. ми нанасяше удари, те бяха по гърба, по брадичката, по лицето, и доколкото си спомням ме ритна”.

По-нататък, направеният при оценката на показанията на свидетеля К.

Н. извод от районния съд, че информацията, която същите дават за участието на подсъдимия М. /заедно с подсъдимия Н./ в нанасянето на побоя на пострадалия, се опровергава от показанията на свидетеля Н. Н., също е некоректен. Това е така, поради изложените вече съображения по-горе по отношение оценката на показанията на свидетеля К. Н., а и защото подобен извод не може да бъде изведен от показанията на свидетеля Н. Н.. В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е проведен непосредствен разпит на свидетеля Н. Н., както и е осъществена процедурата по чл.281 от НПК за прочитане на показанията му, дадени на досъдебното производство.