Решение № 247 от 15.05.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Кърджали, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владислав Емирски при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело № 20255140101434 по описа за 2025 година

Ищецът М. Ш. Е., ЕГН **********, с адрес ********** рез адв. Б. Й. – АК София е предявил два обективно съединени установителни иска срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет. 2, Бизнес център „България“ за прогласяване на нищожността на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК на сключения между страните Договор за потребителски кредит ********** и иск срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет. 2, Бизнес център „България“ за прогласяване на нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от ****. към Договор за потребителски кредит ********** По отношение на договора за поръчителство, като акцесорна сделка, счита същия за недействителен поради нищожност на договора за кредит, като главен дълг.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е релевирал твърдения, че Договор за потребителски кредит ********** е нищожен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19 ЗПК, тъй като разписаният ГПР е неточен и подвеждащ, защото в него не е включено възнаграждението по Договор за предоставяне на поръчителство от ****. към Договор за потребителски кредит ********** Ищецът твърди, че Договор за потребителски кредит ********** сключен с „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437 е за сума в размер на 3739,80 лева, от които 3600 лв. е размерът на кредита и 139,80 лв. е размерът на застрахователната премия, която сума е следвало да бъде върната на 8 вноски с общ размер на всички плащания от 4313,96 лева, при ГЛП е 38,74% и ГПР от 46,42%, а възнагарждението по Договор за предоставяне на поръчителство от ****. сключен с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899 е за сума в размер на 2564,27 лева съгласно чл. 8, ал. 1 от същия, което също следва да бъде платено на 8 вноски с падеж на датите, на които следва да бъде платени вноските по кредита. По отношение на договора за поръчителство, като акцесорна сделка, счита същия за 1 недействителен поради нищожност на договора за кредит, като главен дълг.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437 чрез юрисконсулт А. И. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения. Признава, че между ищеца и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437 бил сключен Договор за потребителски кредит ********** за сумата от 3739,80 лева, която сума е следвало да бъде върната на 8 вноски с общ размер на всички плащания от 4313,96 лева, при ГЛП е 38,74% и ГПР от 46,42%. Не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК. Единствения разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва. Сочи, че възнаграждение за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК.

Сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не са задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и условия между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД. Оспорва, че за ищецът било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник съгласно разпоредбите на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 4, ал. 3 от договора за кредит, тъй като двете клаузи регламентират различни хипотези и избор от кредитоискателя при кандидатстване за кредит, като съгласно чл. 4, ал. 3 от договора за кредит потребителят може да си избере необезпечен кредит - т.е. потребителят има избор да реши дали иска обезпечен и необезпечен кредит. По тези съображения, считайки договорът за предоставяне на поръчителство за незадължителен, той не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК. Оспорва, че към момента на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР „Кредисимо“ ЕАД е знаело, какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство, тъй като то се сключва след сключването на Договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК.

Претендира разноски. Оспорва ищецът да е материално затруднен.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899 чрез юрисконсулт С. С. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер по подробно изложени съображения.

Сочи, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство става след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните параметри на кредита вече са договорени между страните, в рамките на независимата електронна среда на „Ай Тръст” ЕООД, до която „Кредисимо” ЕАД няма достъп. Впоследствие се предоставят на „Кредисимо” ЕАД данни относно размера на дължимото възнаграждение за поръчител и начина, по който е разсрочено плащането му, но това е единствено с целите на улесняване на плащането от страна на потребителя. Заявява, че кредитополучателят има право да избере дали да кандидатства за обезпечен или необезпечен кредит, като и в двата случая искането му ще бъде прието за разглеждане и ще прЕ.е през процес на оценка и одобрение съгласно 2 вътрешните правила на кредитодателя „Кредисимо” ЕАД, като обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в лицето на „Ай Тръст” ЕООД, е единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя, поради което възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на Член 3, б. „ж” от Директива 2008/48/ЕО. Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв), се сключва след подписването от кредитоискателя на Договора за кредит с „Кредисимо” ЕАД, който не знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст“, по който бъдещ договор „Кредисимо” ЕАД не е страна, респективно възнаграждението не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Претендира разноски. Оспорва наличието на предпоставките за чл. 38, ал. 1, т.

2 от Закона за адвокатурата.

В съдебно заседание ищецът М. Ш. Е., редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирана е молба от процесуалния представител на ищеца адв. Б. Й., в която моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Сочи, че поддържа изцяло исковата молба. Ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД депозира молба, с която сочи, че поддържа депозирания отговор на исковата молба и оспорва предявените искове. Ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с молба от 02.04.2026 г. заявява, че поддържа депозирания отговор, няма възражения по проекта за доклад, няма да сочи други доказателства и няма да прави доказателствени искания, развива съображения по същество на спора.

Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

С Определение № 364 от 23.03.2026 г., в което е обективиран проект за доклад по делото, приет за окончателен поради липса на възражение от страните, съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване сключването между ищеца и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437 на Договор за потребителски кредит ********** за сумата от 3739,80 лева, която сума е следвало да бъде върната на 8 вноски с общ размер на всички плащания от 4313,96 лева, при ГЛП е 38,74% и ГПР от 46,42%., че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК; сключването между ищеца и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899 на Договор за предоставяне на поръчителство от ****. към Договор за потребителски кредит ********** с посоченото в него съдържание, че при изчисляване на ГПР по договора за кредит възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК.

Настоящият състав намира, че процесният договор за кредит е недействителен на основание на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19 ЗПК, тъй като посоченият ГПР не отговаря на действителния такъв - не е включен изплатеното възнаграждение по договор за поръчителство към договора за кредит. Посоченото възнаграждение в размер на 2564,27 лева следва да бъде включена при изчисляването на ГПР, с което кредитът се оскъпява - арг. чл. 19, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК, който извод следва и от разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, 3 такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В случая договорът за кредит не отговаря и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно която разпоредба договорът за потребителски кредит задължително следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като следва да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Безспорно, ако в ГПР се включи размерът на възнаграждението по договор за поръчителство към договора за кредит, размерът би надхвърлил значително посочения размер на ГПР. В уговорения годишен процент на разходи по процесния договор за кредит не са включени всички действителни разходи, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК. В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи, и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. В този смисъл, като не е включил възнаграждението по договор за поръчителство към договора за кредит, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника. От служебно извършена справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство, „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.