Определение № 6803 от 24.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6803 гр. София, 24.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска като разгледа докладваното от Виктория В. Грънчарска Въззивно частно гражданско дело № 20251100501236 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т. 2 във вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ,.А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 срещу Разпореждане № 6059 от 12.01.2025 г. по ч. гр. д. № 20241110163068 по описа на PCСофия, 178 състав, с което първоинстанционния съд отхвърлил частично заявлението на ,,А1 България" ЕАД срещу ДЕЛИШЬС СНАК ЕООД в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 827.83 JIB.- неустойка за предсрочно прекратяване на договора и неспазеи срок. формирана от 18 месечни такси но 35 лв.- 9.5% индексация за 2024 + 20 % ДДС, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и сумата от 34.03 лв.- мораторна лихва върху вземането 827.83 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договора и неспазеи срок за пакета от услуги за периода на забава 25.05.2024- 20.10.2024.

Жалбоподателят релевира доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане и моли за неговата отмяна. Поддържа твърдение, че СРС неправилно е стигнал до извода, че уговорената неустойка е нищожна, поради накърняване на добрите нрави. След прекратяването на договора, начисляването на месечните абонаментни такси е било преустановено, но именно вземанията за същите, дължими до изтичане па срока, прекратен по вина на абоната, са били обезпечени, при което изводът на първоинстанционния съд за нищожност на клаузите, които я уреждат се явява неправилен, отчитайки в тази насока както компенсаторния характер на договорените неустойки, така също и качеството на страните - търговци, които са ги договорили, с оглед нормата на чл.309 от ТЗ.

По всички изложени съображения, жалбоподателят моли след отмяна на обжалваното разпореждане и желае да бъде постановено друго, с което да бъде уважено искането изцяло за издаване на заповед за изпълнение по отношение на процесните вземания срещу посочения в заявлението длъжник.

От съдържанието на приложените документи в кориците на ч. гр. д. № 63068/2024г. по описа на 178 състав при СРС се установява следната фактическа 1 обстановка:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, което е подадено от заявителя ,.А1 България“ ЕАД срещу ДЕЛИШЬС СНАК ЕООД С Разпореждане № 6059/12.01.2025 г. районният съдия се е произнесъл по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като частично отхвърлил на съдържащото се в заявлението искане за издаване на заповед за изпълнение за неустойка за предсрочно прекратяване на договора, както и моратовна лихва върху вземането за носутойка. Мотивите на СРС са, че неустойката по чл.54.12 от Общите условия към договора е нищожна, тъй като се явява екзорбитантна (свърхпрекомерна) и излиза извън присъщите й функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции – арг. Чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Разпореждането е съобщено на заявителя и понастоящем представлява предмет на обжалване в настоящото частно гражданско дело.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимиран жалбоподател, в рамките на установения от закона срок за обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В настоящия случай, съгласно предстаената информация в заявлението по отношение на процесната клауза на чл. 54.12 от Общите условия към договора, в т.ч.ако по негово искане или вина Договорът по отношение на Услугите бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, Операторът има право да прекрати Договора по отношение на тези или всички Услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси/без остатък/, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване.

Съдът е приел, че предвидена в договора клауза за неустойка противоречи на добрите нрави, като критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС и е свързана с това, че излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Клауза за неустойка предвиждаща задължение за длъжника за заплащане на неустойка, равняваща се на дължимите до края на договора за предоставяне на процесния вид услуга абонаментни такси, независимо от момента на разваляне на същия, несъмнено се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Тя излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по договора, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. В този смисъл са решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, І т.о. и решение № 193 от 09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, І т.о. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, уреждаща отговорност за нарушен негативен интерес, при който обезщетението няма компесаторен характер. Допустимо е уговаряне от страните на неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Целта и начина на формиране на уговорената в случая компенсаторна неустойка излиза извън присъщите функции, т. е. същата

2 противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна, съгласно задължителните разяснения на т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. Уговорката за неустойка при прекратяване /разваляне/ на договора, определена в размер на дължимите до края на договора месечни абонаментни такси за предоставения телефонен номер до края на този срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза обаче, както и според РС, е да дoведе до неоснователно обогатяване на оператора спрямо съконтрахента, който да получи престация в пълен обем за срока на договора, без да престира насрещната услуга, което е в контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона

Съдът е приел клаузата за нищожна – изначално към датата на сключването на договора, отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност (нищожност) на сключения договор в тази му част. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал.

4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка в какъвто и да било размер.

Ето защо, обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане № 6059/12.01.2025 г. по ч. гр. д. № 63068/2024г. по описа на 178 състав при СРС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4