Решение № 168 от 15.04.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Плевен , 15.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Чавдар И. Попов при участието на секретаря Станислава Т. Станева като разгледа докладваното от Чавдар И. Попов Административно наказателно дело № 20214430200512 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО Е ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 20-0938-000119 от 16.01.2020г. издадено от ***. с ЕГН **********, с а*** на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП, вр. чл.137а, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева. На основание Наредба N Ia-2539 на МВР са отнети 5 точки.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок и моли съдът да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и моли съда за отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. Счита жалбата за неоснователна и недоказана като моли съдът да я устави без уважение. В случай, че жалбата бъде уважена и в хода на съдебното производство жалбоподателят претендира разноски за адвокатски хонорар, моли размерът на присъдените разноски да бъде съобразен с предвидения в Наредба №1 за минималните адвокатски разноски.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С оглед датата на връчване на наказателното постановление на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган съдът счита, че последната е 1 подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Наказателното постановление е издадено за това, че на ***г. в 09 :25ч. в ***, на ***“, М. С. Й. с ЕГН **********, като водач на лек автомобил- ***, *** с посока на движение към ул. „***“, управлява собствения си лек автомобил *** с регистрационен номер ***, без поставен обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобила, нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП. На М. С. Й. с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба от 50 /петдесет/ лева на основание чл.53 от ЗАНН във вр. с чл.183 ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП. На основание Наредба N Ia-2539 на МВР са отнети 5 точки.

Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител М. П. Н. и свидетеля, А. М. Й., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От тях се установява, времето и мястото на извършеното нарушение, личността на извършителя - жалбоподателя.

Безспорно не бе установена различна фактическа обстановка в хода на съдебното следствие от тази, описана в АУАН.

Възраженията на жалбоподателят са, че по време на проверката и съставянето на акта за извършено нарушение, физическото й състояние не й е позволявало да използва обезопасителен колан. С оглед представените по делото доказателства - Експертно решение на ТЕЛК 0211 от зас. 010 от 15.01.2021г., Епикриза ЛИЗ №11282 от 2020г., Епикриза ЛИЗ №10922 от 2020г., Епикриза ЛИЗ №11078 от 2020г. може да се направи извод, че физическото състояние на жалбоподателката не е позволявало поставянето на обезопасителен колан. Поради спецификата на заболяването и периодът на неговото развитие и откриване, в самия момент на издаването на АУАН жалбоподателката не е могла да представи тези документи. Също така от показанията на свидетеля Й. в съдебното заседание се установява изключително важният факт, че при знание за заболяването на Й. не би съставил акт, както и че в последствие я бил спирал за същото нарушение, но я е санкционирал, предвид здравословното й състояние.

Затова съдът приема, че М. С. Й. с ЕГН ********** не е осъществила виновно с деянието си признаците на състава на административно нарушение по смисъла чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП, вр. чл.137а, ал.1 от ЗДвП, поради което незаконосъобразно наказващият орган е приел за извършено това нарушение и е наложил наказание за него. При проверката на цялото административнонаказателно производство, която извърши съда, не се констатираха други нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до отмяна на НП. Не се констатира нарушаване правото на защита на жалбоподателя. НП 2 следва да се отмени изцяло.

Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ

РЕШИ:

Отменя наказателно постановление № 20-0938-000119 от 05.01.2020г. издадено от Началник сектор „***, с което на М. С. Й. с ЕГН **********, с а*** на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП, вр. чл.137а, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и на основание Наредба N Ia-2539 на МВР са отнети 5 точки.

Решението подлежи на обжалване пред Регионален административен съд-Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________

3