Решение № 14575 от 21.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14575 гр. София, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20261110102953 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Н. М. Ц., чрез адв. Р., срещу: „********“ ЕООД, ЕИК ********, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 10а ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. 22 ЗПК за прогласяване на сключения между тях Договор за обезпечен потребителски кредит № ********/***** г. за недействителен поради противоречието му със закона.

Ищецът твърди, че на ***** г. между страните бил сключен Договор за обезпечен потребителски кредит №******** при следните условия: 2 000 лева главница; 46% фиксиран лихвен процент; 56.94% годишен процент на разходите; 6 месечен срок за погасяване; 2 648.62 лева - обща сума, дължима от кредитополучателя; Обезпечение поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл. 6. (1) от Договора за заем ищецът е следвало в срок от 14 дни от сключването на Договора за заем да предостави на Кредитора едно от следните обезпечения: - Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената 1 главница и лихва; Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на определени условия. В чл. 13 (5) от Договора за заем било описано, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателят ще дължи на Кредитора неустойка в размер на 1 311.38 лв. В процесния случай за ищеца било невъзможно да предостави обезпечение, което да отговаря на завишените изисквания, дадени от кредитора и въпросната неустойка била начислена към общото задължение и разсрочена в погасителния план заедно с вноските за главница и лихва по заема. По този начин, в действителност общата сума, която ищецът следвало да върне за използвания финансов ресурс не била описаната в договора сума в размер на 2 348.62 лева, а значително по-голяма – 3 660.30 лв. Ищецът счита, че това е в действителност скрита лихва, която е следвало да бъде отразена в ГПР. Счита, че договорът е недействителен поради неточно посоченото в него ГПР, а сумите, платени отвъд заетите, счита, че са платени при изначална липса на основание. Моли съда да признае за установено, че Договор за обезпечен потребителски кредит №******** от ***** г., сключен между ищеца и „********“ ЕООД, ЕИК ******** е недействителен на поради неточно посоченото в него ГПР. Излага подробни 1 съображения. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Позовава се на разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, като посочва, че договорът за кредит може да се прилага и без оспорената клауза за неустойка за непредоставяне на обезпечение, поради което евентуална недействителност на клаузата не влече след себе си недействителност на целия договор за кредит. Твърди, че уговорената неустойка не следва да бъде включвана при изчисляване на ГПР, защото се начислява след сключване на договора и при неизпълнение на допълнителни задължения на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение, а от друга страна размера на ГПР се определя при сключване на договора. Излага твърдения, че уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е действителна, като се позовава на правото на потребителя да се откаже от договора в 14-дневен срок от сключването му, като при отказ потребителят е щял да се освободи и от задължението за заплащане на неустойката. Поддържа, че при преценка дали неустойката противоречи на добрите нрави следва да се вземе предвид, че размерът й е предварително определен и посочен в договора, посочени са видът неизпълнение и начален и краен момент на начисляване на неустойката.

Оспорва също така, че неустойката за непредоставяне на обезпечение е неравноправна клауза в потребителски договор. Посочва, че неустойката е индивидуално договорена клауза.

Признава, че при изчисляване на ГПР размерът на неустойката не е включен в ГПР, но също така поддържа, че не е имало и основание за включването му в ГПР. Въз основа на посоченото, моли съдът да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните са сключили договор за обезпечен потребителски кредит № ********/***** г. с описаното в него съдържание. Не се спори и по отношение на обстоятелството, че кредитополучателят е получил сумата по договора.

С чл. 6 от договора между страните е договорено, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с обезпечение, а именно: Поръчителство на едно или две физически лица, които кумулативно да отговарят на подробно посочените в разпоредбата условия.

В чл. 13, ал. 5 от договора е предвидено, че ако кредитополучателят не предостави уговореното обезпечение в четиринадесетдневен срок от сключването на договора, то дължи неустойка на кредитора в размер от 1 311.38 лв. Посочено е в разпоредбата, че уговорената неустойка не е включена в размера на ГПР. Видно е освен това, че погасителният план включва и задължението на кредитополучателя с всяка вноска да заплаща и дължимата неустойка по договора, с която общата дължима сума по договора нараства на 2 348.62 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК съдът приема следното:

За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че Договор за потребителски кредит № 891041 от 06.07.2023 г., е нищожен на заявеното правно основание.

На първо място, съдът приема, че процесният договор за кредит е потребителски страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело в 2 договора се посочва, че целта на предоставения договор за кредит е за потребителски нужди на кредитополучателя, съдът намира, че представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл.

143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.

Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери, са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В процесния случай посоченият в договора размер на ГПР по кредита е 56.94 % (чл. 3, ал. 2, т. 4 от договора). Същевременно, между страните по делото е безспорно, че уговорената неустойка при непредставяне на обезпечение, описана в чл. 13, ал. 5 от договора, не е включена при формиране на размера на ГПР, т.е. при нейното включване ГПР ще нарасне значително.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно Приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

Дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Следва да се отбележи също така, че приложение намира определението, съдържащо се в чл. 3, буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно който "общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

Съдът приема, че неустойката за непредоставяне на обезпечение следва да се включи в размера на ГПР. Неустойката представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита, като тя е била изначално известна на 3 кредитора – същата е уговорена още към момента на сключване на договора за кредит, включена е в погасителния план по него, дължи се ежемесечно и представлява част от месечните погасителни вноски, а механизмът на начисляването й и условията, при които е уговорена, водят до извода, че начисляването й при договор за кредит е задължително за потребителя и е условие за предоставяне на процесния кредит. Макар формално заплащането й да е обусловено от евентуално допуснато неизпълнение от страна на кредитополучателя, то при съвкупното тълкуване на договорните клаузи е видно, че неустойката би била винаги дължима, тъй като задължението за представяне на обезпечение е практически неизпълняемо – в двудневен срок от сключване на договора да бъдат осигурени един или двама поръчители за вземанията по договора, които да отговарят на подробно описани многобройни изисквания или да бъде учредена банкова гаранция, като за това потребителят следва да разполага със средства в общ размер от главницата и лихвата по договора. Заедно с това, дори длъжникът да успее да предостави уговореното обезпечение под формата на двама поръчители, кредиторът може да го откаже по своя преценка и по този начин за кредитополучателя отново ще се начислява неустойка за непредоставяне на обезпечение.