Решение № 342 от 31.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. София, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка К.

Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Христинка К. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100602340 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ

Софийски градски съд, Наказателно отделение, III- ти въззивен състав, в отркрито съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНКА К.

АНДРЕЙ АНГЕЛОВ

СЕКРЕТАР: ЕЛКА ГРИГОРОВА

ПРОКУРОР: И. З.

Като разгледа докладваното от съдия К. ВНОХД № 2340/2023г., за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда от 18.10.2022г., постановена по НОХД № 19 766/2017г. по описа на СРС, НО, 19-ти състав съдът е признал подсъдимия Б. Ц. Ч. за виновен в това, че на 1

29.05.2016г. около 23,00 часа в с.Казичене, на кръстовището на ул.“Цар Борис III“ и ул.“Христо Б.“ в съучастие, като извършител с Ц. Б. Ц. и В. Б. Ц. (по отношение на които наказателното производство е приключило с одобрено от съда споразумение), чрез нанасяне на удари с юмруци и удари с крака по главата и по тялото на А. Е. К., му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на два зъба- първи и втори горни вляво, което му е причинило и реализира медико- биологичните признаци на избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл.129, ал.2, вр. ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.52 и чл.53 от ЗЗД съдът е осъдил подсъдимия Б. Ц. Ч. да заплати на А. Е. К., ЕГН ********** сумата от 6 500,00 лева неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането- 29.05.2016г., за престъплението по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като отхвърлил предявения граждански иск в останалата част до пълния предявен размер от 20 000,00 лева, като неоснователен и недоказан.

На основание чл.52, вр. чл.45 от ЗЗД съдът е осъдил Ц. Б. Ц., с ЕГН ********** да заплати на А. Е. К., ЕГН ********** сумата от 6 500,00 лева неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането- 29.05.2016г., за престъплението по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като отхвърлил предявения граждански иск в останалата част до пълния предявен размер от 20 000,00 лева, като неоснователен и недоказан.

На основание чл.52, вр. чл.45 от ЗЗД съдът е осъдил В. Б. Ц., с ЕГН ********** да заплати на А. Е. К., ЕГН ********** сумата от 6 500,00 лева неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането- 29.05.2016г., за престъплението по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като отхвърлил предявения граждански иск в останалата част до пълния предявен размер от 20 000,00 лева, като неоснователен и недоказан.

Съдът е постановил след влизане на присъдата в сила веществените доказателства по делото: един брой розова тениска и един брой черен мъжки слип да бъдат върнати на правоимащото лице А. Е. К., ЕГН **********, а три броя пликове с биологични следи- да останат по делото до тяхното унищожаване по надлежен ред.

На основание чл.189 ал.З от НПК съдът е осъдил подсъдимия Б. Ц. Ч., да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 468,73 лева в полза на СДВР, направени в хода на съдебното следствие разноски в размер на 2 343,05 лева в полза на държавата по сметка на СРС, както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск за неимуществени вреди в размер на 260,00 лева.

На основание чл.88, ал.1 от НПК, във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК съдът е осъдил Ц. Б.

Ц. да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск за неимуществени вреди в размер на 260,00 лева.

На основание чл.88, ал.1 от НПК, във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК съдът е осъдил В. Б.

Ц. да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 260,00 2 лева.

На основание чл.190, ал.2 от НПК съдът е осъдил подсъдимия Б. Ц. Ч. да заплати по 5,00 лева държавна такса за служебно издаване на всеки един изпълнителен лист.

На основание чл.190, ал.2 от НПК съдът е осъдил Ц. Б. Ц. да заплати по 5,00 лева държавна такса за служебно издаване на всеки един изпълнителен лист.

На основание чл.190, ал.2 от НПК съдът е осъдил В. Б. Ц. да заплати 5,00 лева държавна такса за служебно издаване на всеки един изпълнителен лист.

Срещу първоинсанционната присъда е постъпила жалба от подсъдимия Б. Ц. Ч., чрез адв.Р. П., в която са изложени доводи, че същата е неправилна и незаконосъобразна.

Поддържа се, че в хода на досъдебното производство и съдебното следствие не са събрани доказателства, че с действията си подсъдимият е осъществил състава на престъплението.

Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и съдът постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото обвинение и отхвърли гражданския иск, а алтернативно съдът да намали определеното наказание.

Против първоинсанционната присъда е постъпила жалба от гражданските ответници В. Б. Ц.и и Ц. Б. В.ов, чрез адв.К. К., в която са изложени доводи, че в гражданскоправната й част същата е незаконосъобразна, неправила и постановена при липсата на доказателства относно твърдените претърпени вреди. Моли в тази част присъдата да бъде отменена и съдът постанови нова, с която да отхвърли гражданския иск, а алтернативно- да намали размера на присъденото обезщетение.

Срещу първоинсанционната присъда е постъпила жалба от гражданския ищец А. Г.

К., чрез адв.Ц. В. в частта, в която съдът е отхвърлил предявените граждански искове срещу всеки от подсъдимите за горницата до 20 000,00 лева. Поддържа се, че подсъдимият Б. Ц. Ч. и гражданските ответници Ц. Б. В.ов и В. Б. Ц. са причинили не само физически болки и страдания, но и психически и емоционални такива, както и че са оставили пострадалия да лежи в безпомощно състояние, съблечен гол и целият в кръв в центъра на с.Казичене. Моли съдът да уважи предявения граждански иск в цялост до пълния предявен размер от 20 000,00 лева.

Софийска районна прокуратура не е взела становище по жалбите на подсъдимия, гражданския ищец и гражданските ответници.

Подсъдимият Б. Ц. Ч. и неговият защитник адв.Р. П. не са взели становище по жалбите на гражданския ищец и гражданските ответници.

Гражданските ответници В. Б. Ц. и Ц. Б. В.ов и техните повереници не са взели становище по жалбата на подсъдимия Б. Ц. Ч..

В съдебно заседание пред настоящата инстанция прокурорът счита присъдата за правилна и законосъобразна, както по отношение на наложеното на подсъдимия Б. Ц. Ч. наказание, така и по отношение на уважения граждански иск. Счита, че при разглеждане на делото не са допуснати процесуални нарушения, които да са основание за връщане на 3 наказателното производство на първата съдебна инстанция. Поддържа, че виновността на подсъдимият Б. Ц. Ч. в извършеното престъпление е доказана по категоричен и безспорен начин, а наложеното му наказание е справедливо по вид и размер и отговаря на съотношението между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства. Твърди, че присъденото обезщетение в полза на пострадалия граждански ищец е справедливо и отговаря на критериите за такава справедливост, установени в чл.52 от ЗЗД. Предлага съдът да потвърди изцяло постановената първоинстанционна присъдата, включително и по отношение на присъденото обезщетение.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител адв.Ц. В. поддържа, че по отношение на наказателноправната част постановената присъда е правилна, мотивирана, като са обсъдени абсолютно всички събрани в хода на досъдебното и първоинстанционно производство доказателства, в следствие на което съдът е стигнал до правилния извод да признае подсъдимият Б. Ч. за виновен по така повдигнатото му обвинение. Предлага присъдата в наказателно-правната част да бъде потвърдена. Моли съдът да преразгледа първоинстанционния съдебен акт в гражданско-правната част, като присъди претендираното обезщетение от страна на доверителя й като граждански ищец за разликата от 6 500,00 лева до 20 000,00 лева, спрямо всеки един от двамата граждански ответници и съответно подсъдимия. Счита, че извършеното деяние се характеризира с изключителна жестокост, която касаела не само физическата и телесна неприкосновеност, наранена по отношение на доверителя й, но и с нечовешкото отношение, на което е бил подложен, тъй като не само е бил пребит, но и в центъра на самото село е бил оставен в безпомощно състояние чисто гол пред погледите на всички съселяни. Поддържа, че видът на телесните повреди безспорно били доказани с изготвените и приети съдебно медицински експертизи в хода на първоинстанционното производство и моли съдът да уважи предявените граждански искове в тяхната цялост, така, както са предвидени срещу всеки един от гражданските ответници и подсъдимият Б. Ч..

Повечереникът на гражданските ответници адв.К. К. оспорва изцяло подадената въззивна жалба от повереника на гражданския ищец и частен обвинител и счита, че присъдата в гражданско-правната част е изцяло немотивирана, тъй като мотивите в тази част се заключавали в две- три изречения, в които съдът твърдял, че са произтекли вреди с неимуществен характер за последния, поради физически и морални болки и страдания.

Поддържа, че в това единствено изречение се говорело освен за физически и за морални болки и страдания и при положение, че съдът присъдил обезщетение за неимуществени вреди същият е следвало да конкретизира какви телесни увреждания счита за установени, съответно тези телесни увреждания какви болки и страдания са причинили, какъв е интензитета им, за какъв период са отшумели, има ли невъзстановени, но първоинстанционният съд не ги е обсъдил. Твърди, че по делото не се спори по обстоятелството, че гражданският ищец А. Е. К. е лицето, което е нанесло първия удар и оттам тръгнал целия побой и един от нейните доверители е вдигнал крак срещу движещ се мотопед, но съдът не е преценил и свидетелските показания, в които твърдят, че именно А.

4

К. се е движел срещу тях и е спрял с мотопеда си между краката на нейния доверител.

Поддържа, че единственият спорен факт, за който съдът не е събрал доказателства, бил че освен шамарът, нанесен на един от доверителите й и в последствие А. Е. К. го хванал за реверите, за да го разтърси, но същият е нанесъл шамар и на другият от доверителите й и така започнал побоя. Твърди, че при непозволеното увреждане гражданският иск се разглеждал по ЗЗД, в който основен принцип бил, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са в пряка и непосредствена последица от увреждането, но ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено. Поддържа, че също така основен принцип в правото бил, че никой не може да черпи ползи от собственото си противоправно поведение, но такова обсъждане в мотивите на първоинстанционния съд нямало никъде, защото ако А. К. не бил ударил нейните доверители или да се опита да спре мотопеда в тях, въобще нямало да има такъв инцидент.

Счита предявения граждански иск за стремеж за едно неоснователно обогатяване, доколкото гражданският ищец не работел, сам е заявил в комплексната съдебно- психиатрична и психологична експертиза, че до настоящият момент има по-малко от две години трудов стаж, тъй като към датата на присъдата сумата от 6 500,00 лева с лихвата към нея, ставала 10 000,00 лева, т.е. претендира се, че същият трябвало да получи общо 30 000,00 лева заради причинената му средна телесна повреда. Твърди, че пълната липса на мотиви как СРС е стигнал до извода, че това е справедливият размер, който трябва да бъде присъден и какво точно обезщетява и въпросният хипотетичен период, който щял да бъде дълъг не могат да бъдат признати като мотиви, от които страните да разберат как съдът е стигнал до вътрешното си убеждение, как е формирал критерия за справедливост, на който се е позовал. Относно жалбата на адв.Ц. В., в която се твърди защо на А. Е. К. трябва да бъде увеличен размерът- бил подложен на насилие над личността, но средна телесна повреда се причинявала с насилие, това е елемент от състава, но никъде не твърдели, че нейните клиенти имат познания в областта на стоматологията и са използвали безболезнен начин, за да причинят този резултат. Твърди, че за първи път във въззивната жалба повереникът навеждала съображения, че тъй като А. К. бил съблечен чисто гол, в центъра на селото, пред погледите на неговите съседи, до ден днешен търпял подигравки и подмятания. Поддържа, че за събличането му чисто гол, съдебният състав на СРС приел за непротиворечиви показанията както на двамата свидетели-полицаи дошли на място, които заявявали, че е бил гол, но СРС намирал тези показания за напълно логични и непротиворечиви с показанията на свидетеля Ц. Ц., който също е бил на мястото и твърдял, че всичките дрехи на А. К. били пропити с кръв, включително дънки или джинси, защото не помни с какво е бил облечен.