Решение № 4086 от 26.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4086 гр. София, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100507533 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 20096133 от 04.07.2023 г., постановено по гр. д. № 24226/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 142-и състав, е отхвърлен предявеният от Р. Е. Д. срещу „Агенция за събиране на вземания“ иск с правно основание чл. 124, ГПК за установяване несъществуването на облигационно отношение между страните, произхождащо от сключен между ищеца Р. Е. Д. и „Банка ДСК“ ЕАД – договор за банков кредит № 196569/05.07.2016 г. като неоснователен.

С цитираното решение е признато за установено в отношенията между страните, че Р.

Е. Д. не дължи на „Агенция за събиране на вземания“ по иска с правно основание чл. 124 ГПК сумата в размер на 1704.88 лв., представляваща заплатени суми по до9говор за стоков кредит № 196569, сключен между ищеца и „Банка ДСК“ ЕАД на 05.07.2016 г., поради погасяване чрез плащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 3891,48 лева като неоснователен.

Със същото решение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Агенция за събиране на вземания“ е осъдена да заплати на Р. Е. Д. сумата в размер на 209,41 лв., представляваща разноски по делото, съобразно уважената част от иска.

С решението и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р. Е. Д. е осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ сумата в размер на 585,71 лв. представляваща разноски по производството.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която са отхвърлени предявените от ищеца искове, е депозирана въззивна жалба, в която са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Въззивникът сочи, че съдът се е произнесъл първо по евентуалния иск, а след това по главния. Твърди, че при произнасянето си и по двата иска първоинстанционният съд не е обсъдил оспорванията и възраженията на страните. Сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил твърдението, че процесните цесии не са извършени законосъобразно и че липсва валидно цедиране на 1 вземането. В тази връзка счита, че представените по делото документи не се четат, наблюдават се разминавания в датите и сумите, поради което нямат необходимата доказателствена стойност. Посочва, че приемо-предавателният документ, подписан между „Банка ДСК“ ЕАД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ няма необходимата доказателствена стойност, тъй като не се чете и не става ясна точната дата на подписването му, никъде не съдържа конкретна информация за това, че е цедирано именно процесното вземане, възникнало на основание конкретен договор за стоков кредит. Отбелязва, че сумите, посочени в приемо-предавателния документ, не съответстват на стойностите, посочени в изслушаната по делото експертиза. Акцентира върху обстоятелството, че в отговора на исковата молба ответникът заявява, че датата, на която е извършена първоначалната цесия, е 12.12.2017 г., а в становището, депозирано от третото лице-помагач, е заявено, че цесията е извършена на 10.12.2017 г., а в трета молба, постъпила от ответника след първото открито съдебно заседание, за пръв път било заявено, че бил подписан Рамков договор за цесия от 29.09.2017г. и Допълнително споразумение към него от 12.12.2017 г., като това обстоятелство не е било изложено в отговора на исковата молба или в първото открито съдебно заседание, макар да е следвало да бъде известно към момента на депозирането й. При тези съображения счита, че е преклудирано правото на ответника да се позовава на документа, поради което съдът не е следвало да го кредитира. Твърди, че в решения, постановени по гр. д. № 58805/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 145-и състав и по гр. д. № 72336/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 56-и състав, съдът е обсъдил въпроса за разминаванията в датите и непредставянето на документи, които да доказват валидното прехвърляне на вземания, наличието на дописване и манипулации върху част от документите, като е формирал извод, че приемо-предавателният документ няма необходимата доказателствена стойност. Сочи, че препис-извлечение от приложение № 1 от 03.05.2019 г. е частен документ, създаден за целите на процеса и не носещ подписа на нито една от страните. Сочи, че сам по себе си този документ не е доказателство, че е цедирано вземане от „Банка ДСК“ ЕАД на „Агенция за контрол на просрочени задължения“.

Обобщава, че този документ не отговаря на дефиницията на електронен документ, а е частен документ, който е оспорен по реда на чл. 193 ГПК, защото е без подпис, съставен е за целите на процеса между заинтересовани от изхода му страни, в таблична форма и вид, който всеки сам може да си състави. Отбелязва, че ищецът е положил нужните усилия да установи дали има непогасени задължения към „Банкa ДСК“, като банката многократно е отговаряла чрез банкови удостоверения че процесният кредит е окончателно погасен и закрит. Сочи, че липсата на точен, ясен и пълен отговор на банката по молбите на ищеца са възпрепятствали своевременното упражняване на правото на защита на ищеца и са му нанесени имуществени вреди, състоящи се в увеличаване на сумите, които последващи цесионери са претендирали. Въззивникът поддържа, че съдът е кредитирал само съдебносчетоводната експертиза, без да обърне внимание, че имало и други експертизи, които си противоречали, както и че три независими експерта установили различни по размер дължими плащания по различните три кредита. Излага предположения, че липсата на съвпадения между заключенията на вещите лица и по трите дела се дължала на обстоятелството, че банката погрешно е отнасяла сумите, които ищецът е плащал на каса, захранвайки обща разплащателна сметка, от която служител на банката впоследствие е теглил суми и е погасявал избран от него кредит, като ищецът е мислил, че плаща един кредит, а сумите са отивали за погасяване на друг. Това довело до объркване и дела между страните. Посочва, че ищецът не е бил запознат с вътрешната система на банката, по която били отразявани плащанията му, като посочва, че служители на банката не са искали конкретно основание за погасяване. Поддържа, че доколкото сумите, посочени в приемопредавателния документ, не съответстват на стойностите, посочени в експертизата, последната не може да е безспорно доказателство относно размера на погасените задължения по процесния кредит. С оглед подробно изложените съображения във въззивната жалба моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Моли съда да отхвърли въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Третото лице помагач – „Банка ДСК“ АД в законоустановения срок е подал писмен 2 отговор на въззивната жалба, в който излага становище за нейната неоснователност и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Решението, в частта, с която е признато за установено в отношенията между страните, че Р. Е. Д. не дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по иска с правно основание чл. 124 ГПК сумата в размер на 1704.88 лв., представляваща заплатени суми по договор за стоков кредит № 196569, сключен между ищеца и „Банка ДСК“ ЕАД на 05.07.2016 г., поради погасяване чрез плащане, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че между ищеца Р. Е. Д. и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не е налице облигационно отношение, произхождащо от сключен между „Банка ДСК“ЕАД договор за банков кредит поради липсата на валидно цедиране на същия на ответника, и при условията на евентуалност – че ищецът Р. Е. Д. не дължи на ответника – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата в размер на 3891,48 лв. поради погасяване на дълга чрез плащане.

На първо място, с оглед направеното във въззивната жалба оплакване, че първоинстанционният съд е разгледал първо евентуалния иск, а след това главния, следва да бъде посочено, че съдът не е обвързан със сочения от ищеца вид обективно съединяване на предявените искове, а е длъжен сам да подреди основанията, въз основа на които се търси защита. Предвид това, че отричането на вземането поради погасяване на дълга предполага налично облигационно правоотношение между страните, то естеството на търсената съдебна защита и пасивната материална легитимация изисква да се разгледа на първо място искът за недължимост на сумата поради липса на облигационно отношение между страните, като с оглед крайния извод по този иск съдът следва да се произнесе по второто основание – а именно недължимост на процесната сума поради нейното погасяване. При това, като е разгледал исковете на предявените основания – първо поради липса на облигационно отношение между страните и след това поради погасяване на дълга, първоинстанционният съд е разгледал исковете в правилната поредност и не е допуснал твърдяното процесуално нарушение в тази връзка.

По главния иск:

Ищецът е оспорил материалната легитимация на ответника да получи изпълнение по Договор за стоков кредит № 196569/05.07.2016 г. По делото е представен Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 29.09.2017 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД, като продавач, и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, като купувач, с предмет прехвърляне на вземания, посочени в приемо-предавателен протокол срещу покупна цена. Представено е и прието Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 29.09.2017 г., сключено между „Банка ДСК“ ЕАД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД. На л. 161 от гр. д. № 24226/2020 г. по описа на СРС, е представен приемо-предавателен протокол от 12.12.2017 г., заверен от третото лице помагач – „Банка ДСК“ ЕАД, в което на ред № 5417 фигурира вземане по сметка 0000000023695528, с ID 196569 с ЕГН и име на длъжника – Р.

Е. Д., дата на разплащане – 05.07.2016 г., дата падеж – 04.07.2018 г., разрешен размер – 3797 лв., главница – 2526,91 лв. и следователно е налице кое вземане на кой длъжник се прехвърля, като в приемо-предавателния протокол не се констатират зачерквания, нито е във вид, който не позволява разчитането му.

На л. 127 от гр. д. № 24226/2020 г. по описа на СРС е представен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 г., сключен между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, като продавач, и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като купувач, с предмет прехвърляне от продавача на купувача всички вземания, които да бъдат индивидуализирани в Приложение № 1 към договора. На л. 135 от гр. д. № 24226/2020 г. по описа на СРС е приложен препис-извлечение от Приложение № 1 от 03.05.2019 г. към 3

Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на 03.05.2019 г., в който под № 20221 фигурира вземане с първоначален кредитор – „Банка ДСК“ ЕАД, с дата на договор за цесия между първоначален кредитор и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД – 10.12.2017 г., с дата на договор – 05.07.2016 г., ЕГН и име на длъжника – Р. Е. Д., размер на отпусната главница – 3797, остатък от главница към 03.05.2019 г. – 2526,91 лева; общо дължимо към датата на продажба към 03.05.2019 г. – 3891,48 лева. Следователно е налице надлежна индивидуализация кое вземане, по кой договор и срещу кой длъжник се прехвърля. Изложеното във въззивната жалба оплакване, че приложение № 1 не е представено в цялост и препис-извлечението не доказва прехвърляне на вземането е неоснователно, доколкото данните за останалите длъжници по цедирани вземания са ирелевантни за настоящото дело и е достатъчно установяването на факта, че вземането на ответника срещу ищеца фигурира между тях. Следва да се посочи, че приложение № 1 в неговата цялост представлява чувствителна търговска информация, която би касаела отношенията единствено между страните по договора за цесия. В конкретния случай непредставянето на документ в цялост не нарушава правото на защита на длъжника, тъй като от представеното извлечение е видно, че вземането по процесния договор за кредит е било включено в процесния договор за цесия, като от извлечението са видни номерът на кредита, ЕГН и името на длъжника, датата на сключване на договора, отпуснатата главница и др. В допълнение и видно от приложеното на л. 136 от гр. д. № 24226/2020 г. по описа на СРС потвърждение, „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД е потвърдило извършената цесия на всички вземания, цедирани от него и индивидуализирани в приложение № 1 от 03.05.2019 г. Предвид изложеното вземането е било прехвърлено съгласно сключените договори за цесии.