Акт № 3027 от 09.11.2026, Административен съд - Русе
- Съд
- Административен съд - Русе
- Дело
- 601/2026
- Подписан
- 09.11.2026
- В сила
- 09.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- § 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 157, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 157, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
РЕШЕНИЕ
№ 3027
Русе, 09.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Русе - VII състав, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ЙЪЛДЪЗ АГУШ
При секретар МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЙЪЛДЪЗ АГУШ административно дело № 20267200700601 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на К. Й. К. от гр. Русе, чрез процесуалния му представител – адвокат Г. С., АК – Русе, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-1085-000183/10.07.2026 г., издадена от началник група при ОД на МВР – Русе, сектор „Пътна полиция“, с която, на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „Изземване на свидетелство за управление на водач на моторно превозно средство, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП“. В жалбата са наведени твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена в противоречие с приложимия материален закон и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Основното възражение на жалбоподателя е, че частично има възстановени 26 точки, поради което отнетите точки са 32, а не 58, както е посочено в ЗППАМ. Иска се отмяната на оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноски по представен списък.
Ответникът – началник група при ОД на МВР – Русе, сектор „Пътна полиция“, чрез гл. юрисконсулт Т. Й., счита жалбата за неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В придружително писмо прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от обжалването – адресат на акта, и е насочена срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт. Депозирана е до АС – Русе чрез административно наказващия орган на 31.07.2026 г., в законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, считано от съобщаването на ЗППАМ на 27.07.2026 г., удостоверено в самия акт Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:
С оспорената в настоящото производство ЗППАМ, на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена ПАМ – „изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4“. В мотивите на заповедта е посочено, че при извършена справка на 10.07.2026 г. за контролни точки на водача К. Й. К. било установено, че са му отнети всички контролни точки от първоначалния максимален размер – 39, определени от министъра на вътрешните работи, съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 3 от ЗДвП. Водачът бил изгубил придобитата правоспособност да управлява МПС, тъй като са му отнети всички контролни точки с влезли в сила НП, както следва:
НП № 20-3393-000231, влязло в сила на 08.08.2020 г., с което се отнемат 6 контролни точки;
НП № 21-3393-000285, влязло в сила на 22.06.2021 г., с което се отнемат 6 контролни точки;
НП № 22-3393-000110, влязло в сила на 27.04.2022 г., с което се отнемат 6 контролни точки;
НП № 23-1085-002657, влязло в сила на 29.12.2023 г., с което се отнемат 10 контролни точки;
НП № 24-3393-000266, влязло в сила на 14.05.2024 г., с което се отнемат 10 контролни точки;
НП № 24-0241-000007, влязло в сила на 26.06.2024 г., с което се отнемат 10 контролни точки;
НП № 25-1882-000046, влязло в сила на 25.10.2025 г., с което се отнемат 10 контролни точки.
По електронната преписка са приложени цитираните в ЗППАМ НП, справка картон на водача, както и справка за нарушител/водач, в която са отразени издадените НП, датите на съставянето, връчването и влизането им в сила, наложените санкции и отнетите контролни точки на жалбоподателя.
Видно от разписките към първите шест НП, те са връчени лично на К. К., а от справката за нарушител/водач се установява, че наложените по тях административни наказания са платени. Същевременно няма данни тези НП да са били обжалвани. Общият брой на отнетите контролни точки с НП, посочени по-горе от т. 1 до т. 6, е 48. С влизането в сила на НП по т. 7 отнетите точки са 58. По преписката е приложено и седмото НП № 25-1882-000046/11.02.2025 г. на началник сектор в ОД на МВР – Русе, РУ 01 Русе, в което е отразено, че същото е влязло в сила на 25.10.2025 г. От справката картон на водача се установява, че наложеното по него административно наказание не е платено.
Според Докладна записка рег. № 1882р-16828/15.10.2025 г. (л. 21 от делото) относно връчването на три НП, включително и последното НП № 25-1882-000046/11.02.2025 г. на адресата – жалбоподател в настоящото производство, на адрес: гр. Русе, ул. „Черни връх“ № 11а, К. К. не е бил установен на посочения адрес. От същата докладна записка се установява, че при проведен телефонен разговор с жалбоподателя той е заявил, че „се намира в Англия … и не знае кога ще се прибере в България“. След извършена справка с Първо РУ било установено още, че: К. К. няма други адреси, а от справка с Гранична полиция, че същото лице не е напускало територията на Р България.
По делото нямат данни последното НП № 25-1882-000046/11.02.2025 г. да е обжалвано, а и такива твърдения не са наведени от жалбоподателя в настоящото производство.
От справката картон на водача се установява още, че с Протокол № 21/04.05.2024 г. на К. К. частично са възстановени 13 точки (виж т. 34 на стр. 2 от справката) и с Протокол № 2/10.05.2025 г. на К. К. частично са възстановени 13 точки (виж т. 39 на стр. 2 от справката).
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
На основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, изречение първо: „Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.“ Със Заповед рег. № 336з-5066/22.12.2023 г. на директора на ОД на МВР – Русе (приложена по преписката) са делегирани правомощия на посочени длъжностни лица да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по ЗДвП. С т. 2 от тази заповед с тези права са оправомощени и началниците на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе. От приложеното Удостоверение рег. № 336р-40667 от 21.12.2023 г. се установява още, че от 14.12.2022 г. С. П. Й., подписала оспорената ЗППАМ, заема длъжността началник група в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Русе. Поради това съдът приема, че процесната заповед е издадена от административен орган, действащ в условията на делегация и разполагащ с териториална и материална компетентност.
Оспореният индивидуален административен акт е постановен и в предвидената в чл. 172, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП писмена форма – мотивирана заповед. В заповедта е посочено правното основание за издаване на акта – чл.171, т. 4 от ЗДвП, както и фактическите основания, мотивирали органа да постанови заповедта – на водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила седем НП, изчерпателно посочени в нея, с което той е загубил придобитата правоспособност да управлява МПС.
Съгласно чл. 171, т. 4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната принудителна административна мярка – изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
От своя страна, разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП предвижда, че водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.
Съгласно приложената по делото справка картон на водача, към датата на влизане в сила на първото НП № 20-3393-000231/08.06.2020 г., а именно на 08.08.2020 г., с което на жалбоподателя са отнети 6 контролни точки, същият е притежавал 39 контролни точки. Така К. К. е останал с 33 контролни точки.
С второто НП № 21-3393-000285/01.06.2021 г., влязло в сила на 22.06.2021г., на жалбоподателя са отнети още 6 контролни точки (л. 29 от преписката). Така К. К. е останал с 27 контролни точки.
С третото НП № 22-3393-000110/31.03.2022 г., влязло в сила на 27.04.2022 г., на жалбоподателя са отнети още 6 контролни точки. Така К. К. е останал 21 контролни точки.
С четвъртото НП № 23-1085-002657/19.09.2023 г., влязло в сила на 29.12.2023 г., на жалбоподателя са отнети още 10 контролни точки. Така К. К. е останал 11 контролни точки.
С Протокол № 21/04.05.2024 г. от общо отнетите с цитираните по-горе четири НП 28 контролни точки на жалбоподателя са възстановени 13 точки. Следователно към датата на влизане в сила на петото НП № 24-3393-000266/16.04.2024 г., а именно 14.05.2024 г., с което на жалбоподателя са отнети 10 контролни точки, същият е притежавал 24 контролни точки. Така К. К. е останал с 14 контролни точки.
С шестото НП № 24-0241-000007/15.05.2024 г., влязло в сила на 26.06.2024г., на жалбоподателя са отнети още 10 контролни точки. Така К. К. е останал с 4 контролни точки.
С Протокол № 2/10.05.2025 г. от общо отнетите с цитираните по-горе НП 35 контролни точки на жалбоподателя са възстановени 13 точки. Следователно към датата на влизане в сила на седмото НП № 25-1882-000046/11.02.2025 г., а именно 25.10.2025 г., с което на жалбоподателя са отнети 10 контролни точки, същият е притежавал 17 контролни точки. Така К. К. е останал със 7 контролни точки.
Следва да се подчертае, че съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения акт обхваща преценката дали са налице установените от административния орган като релевантни юридически факти, изложени като мотиви в акта и доколко същите се обхващат в посочената като правно основание за неговото издаване норма. Предмет на съдебната проверка е, не дали изобщо са налице някакви фактически и правни основания за издаването на акт със съдържание на разпоредените правни последици, идентични с тези на обжалвания акт, а налице ли са посочените в ЗППАМ фактически обстоятелства и правилно ли са квалифицирани като материалноправно основание за упражняване на регламентирано в закона административно правомощие при прилагането на съответната нормативна разпоредба. Следователно, материалната законосъобразност на административния акт се преценява в рамките на неговото фактическо и юридическо формулирано съдържание.
В конкретния случай, като основание за издаване на процесната заповед е посочено, че водачът е изгубил правоспособността си да управлява МПС, тъй като са му отнети всички контролни точки с влезли в сила НП, които са конкретно посочени в ЗППАМ и цитирани от съда по-горе. В мотивите на оспорената заповед органът е приел, че с влизане в сила на последното посочено НП № 25-1882-000046/11.02.2025 г., на К. К. са отнети всички контролни точки, поради което той е изгубил правоспособността си да управлява МПС. От направения по-горе анализ обаче, се установява, че след влизане в сила на седмото НП № 25-1882-000046/11.02.2025 г., а именно 25.10.2025 г., К. К. е останал със 7 контролни точки.
В мотивите на оспорената ЗППАМ като доказателство е посочена Справка картон на водача от 10.07.2026 г., „от която е видно, че са изчерпани всички контролни точки.“ Това действително е така, но след влизане в сила на още едно НП № 25-1085-000489/07.03.2025 г., а именно на 11.05.2026 г. (според справката), което НП обаче не е посочено от АНО в мотивите на оспорения акт.
Разпечатката съдържа 43 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f431edae-2848-4d98-9eeb-c29e6930099c