Решение № 87 от 25.11.2025, Районен съд - Чирпан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Чирпан, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тихомир К. Колев при участието на секретаря Християна В. Тодорова като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Административно наказателно дело № 20255540200180 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба от С. В. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Чирпан, XX против Наказателно постановление № 25 – 0375 - 000140/08.04.2024 г., издадено от Юлиян Младенов Петров – Началник на РУ Чирпан в ОДМВР Стара Загора, упълномощен със Заповед № 8121з – 1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на МВР, издадено въз основа на АУАН № GA 410223 от 21.03.2025 г. с актосъставител Ж. М. Ж. на длъжност мл. автоконтрольор при РУ Чирпан, с което е наложена глоба на С. М. в размер на 200,00 лв. за извършено нарушение по чл. 119, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 179. ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от Закона за движението по пътищата.

Жалбоподателят останал недоволен от така издаденото Наказателно постановление № 25 – 0375 - 000140/08.04.2024 г. и АУАН № GA 410223 от 21.03.2025 г., като моли на осн. чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, съда да постанови решение, с което да отмени Наказателно постановление № 25 – 0375 - 000140/08.04.2024 г., издадено от Юлиян Петров – Началник на РУ Чирпан в ОДМВР Стара Загора, упълномощен със Заповед № 8121з – 1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на МВР и наложената с него санкция на С. В. М., с ЕГН: **********, като неправилен, незаконосъобразен и издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явяват и не изпращат представител, но взима писмени становища по жалбата, като моли съда да постанови решение, с което да потвърди наказателното постановление като правилно и обосновано. Същото отговаряло на инперативните изисквания на осн. чл. 57 от ЗАНН, безспорно било установено нарушението, нарушителя и неговата вина, съставено било в сроковете визирани в ЗАНН и същото се явявало правилно и законосъобразно. Претендират за ю.к. възнаграждение.

Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на 1 жалбоподателя.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата е допустима и разгледана по същество основателна, поради следното:

Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата е подадена в срок.

Установи се по делото, че с Наказателно постановление № 25 – ***/08.04.2024 г издадено от Юлиян Младенов Петров – Началник на РУ Чирпан в ОДМВР Стара Загора, на жалбоподателя е наложено административно наказание - санкция в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, и на основание чл.

179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП, затова че: “ На 20.03.2025 г. около 08:00 часа. в гр.Чирпан, по бул. „Георги Димитров“ в посока Запад – Изток на кръстовището до магазин „Чапанови“, водача М. управлява лек автомобил XX, собственост на XX, с ЕГН:

**********, като поради заслепяване от слънцето, не вижда пресичащата по пешеходната пътека пешеходка XX, с ЕГН: ********** и я блъска с предната лява част на автомобила, с което е извършил Не пропуска преминаващите пешеходци. ПТП.

Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от надлежна страна наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и съответната административно - наказателна санкция. Същата е подадена в установения от Закона срок.

Съдът намира за неоснователни и доводите на жалбоподателя за допуснато в административнонаказателното производство съществено нарушение на процесуалните правила, изразено в неизпълнение на изискването, предвидено с нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Съгласно цитираната норма, при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Действително в акта е положен подпис само на един свидетел и горното изискване не е изпълнено. Нарушението обаче не е съществено и не съставлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Процесуалното нарушение е съществено само когато води до ограничаване процесуалните права на страните. В случая такова не се констатира, а и с касационната жалба не са въведени твърдения в този смисъл. Доколкото са установени по безспорен начин извършването на нарушението и нарушителят, налице са предпоставките на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, който допуска издаването на наказателно постановление и при допусната нередовност в акта.

От друга страна следва да бъде посочено, че по делото се събраха както гласни доказателствени средства /показания на свидетелите – актосъставител Ж. М. Ж. и свидетеля М. В. Ч./. Съдът преценява като непредубедени и добросъвестни показанията на разпитаните по делото свидетели, независимо от по – общия им характер при излагане на относимите за делото обстоятелства. Отдава последното на естеството на работа на свидетелите, предполагаща ежедневно извършване на еднотипни проверки и случаи по ЗДвП.

Противоречиви доказателства не се събраха, поради което не се и налага отделното им обсъждане.

При съставяне на обжалваното НП не е изследвана действителната фактическа обстановка при ПТП-то. Вследствие на неправилна преценка на фактите, довели до ПТП. В 2

АУАН не е изяснен въпросът относно поведението на участниците в ПТП. Автомобилът участвал в ПТП не е бил на мястото, а пострадалата изобщо не е разпитвана или най- малко да са й снети обяснения, изводите за виновността са правени от настъпилите от клип от личния телефон на съпруга на пострадалата. Като остава неизяснен въпроса от къде и от коя камера е заснет.

От друга страна, съдът счита, че посочените като нарушени материално-правна и санкционна норми визират резултатно нарушение, съществен елемент от което е нарушението да е създало непосредствена опасност за движението. Подобен резултат нито е бил констатиран на място, нито в АУАН и НП са описани обстоятелства, свързани с подобен резултат.

Тази констатация е довела до правилен и обоснован извод за посочване на правилно нарушението на материалният закон –чл.119, ал. 1от ЗДвП, но приложената санкционна норма е приложена неправилно и води до незаконосъобразност на наложената санкция по чл 179 ал2 вр. с чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр.4 ЗДвП. Следва да се отбележи и обстоятелството, че видно от наказателното постановление административно наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушението по ч л. 119, ал. 1 ЗДвП е ангажирана на основание чл. 179, ал. 2 вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр.4 от ЗДвП, като съдът намира, че посочената санкционна норма е неправилно определена от административно наказващият орган. Правилно според съда е административно – наказващият орган да е приложил и съответната на нарушението санкционна разпоредба, а именно чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДВП, предвиждаща за нарушението по чл. 119, ал. 1 от ЗДВП административно наказание глоба в размер на 100 лева в редакцията към извършване на деянието. Тази санкционна норма на чл.

183, ал. 5, т. 2 от ЗДВП предвижда конкретно по вид и размер наказание – глоба в размер на 100 лв.

Не посочването на предложението на правилната санкционна норма, а именно чл 183, ал.5, т. 2 от ЗДвП което да съответства на словесното описание на твърдяното нарушение чл.119,ал. 1 от ЗДвП създава неяснота по отношение на основанието за ангажиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателят и съответно невъзможност същата да бъде разбрана не само от нарушителя, но и от съда, с оглед задължението му за осъществяване на проверка за законосъобразност. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да обхваща АУАН и наказателното постановление са посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал.

1, т. 5 и 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановения от административнонаказващия орган резултат. В този смисъл следва да е налице и съответствие между описаното в АУАН и НП административно нарушение и административното нарушение визирано от посочените законови разпоредби.

Така допуснатото процесуално нарушение не би могло да бъде санирано по силата 3 на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Посочената норма предвижда, че НП се издава и когато е допусната нередност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина. Цитираната норма на първо място касае нарушение допуснато при съставяне на АУАН, а не такова свързано с издаденото НП, какъвто е настоящият случай. На второ място чл. 53, ал. 2 от ЗАНН не е основание за саниране на всяко нарушение в АУАН, тъй като подобно разширително тълкуване обезсмисля съставянето на самия акт и уредената в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН процедура за това.

Така недопустимо е по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да се отстранява допуснато противоречие между описаното като нарушения в АУАН нарушение (деяние, място и дата на извършване) и посочената като нарушена правна норма. Подобно противоречие би могло да се отстрани единствено и само чрез съставяне на нов АУАН стига да не са изтекли преклузивните срокове регламентирани в чл. 34 от ЗАНН.

Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАНН административно наказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, а съгласно чл. 52, ал. 1 от същия закон наказващия орган е длъжен да се произнесе по преписката в едномесечен срок. Последното означава, че наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата на извършено от посоченото в АУАН лице на съответното административно нарушение - с дадената му в същия акт фактическо описание и правна квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се "повдига обвинение" за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на извършване. От този момент за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение и именно в тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно условие за законосъобразното издаване на НП, АУАН да е бил редовно връчен на нарушителя.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс. Съгласно чл.

143, ал. 3 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

С оглед изхода на делото право на разноски има жалбоподателят, но такива не се претендират , нито доказват.

Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25 – 0375 - 000140/08.04.2024 г., издадено от Юлиян Младенов Петров – Началник на РУ Чирпан в ОДМВР Стара Загора, упълномощен със Заповед № 8121з – 1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на МВР, издадено 4 въз основа на АУАН № GA 410223 от 21.03.2025 г. с актосъставител Ж. М. Ж. на длъжност мл. автоконтрольор при РУ Чирпан, с което е наложена глоба на жалбоподателя С. В. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Чирпан, XX в размер на 200,00 лв. за извършено нарушение по чл. 119, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и на основание по чл. 179. ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от Закона за движението по пътищата, като незаконосъобразно.