Решение № 1073 от 23.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1073 гр. Варна, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница С.а при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Деница С.а Въззивно гражданско дело № 20243100501304 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 34028/24.04.2024г. от Д. Р. Я., ЕГН **********, срещу Решение № 1025 от 26.03.2024 г., постановено по гр. дело № 20233110105561 по описа за 2023г. на Районен съд - гр. Варна, 9 състав, с което е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, подадена от Д. Р. Я., ЕГН ********** против Д. К. С., ЕГН **********; С. С. С., ЕГН ********** и К. С. С., ЕГН **********, с правна квалификация по чл. 128, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 9 от СК, за постановяване на съдебно решение, с което да се измени решение № 1382/09.08.2021 г., постановено по в. гр. д. № 135 по описа за 2021 г. на ОС[1]Варна, в частта, досежно определения режим на личен контакт между ответниците Д. и С. С.и, от една страна, и тяхната внучка С. К.ова С., родена на 27.06.2016 г., от друга страна, като се постанови нов, както следва: два дни през лятото, когато майката Д. Я. не ползва платен годишен отпуск и детето не е при баща си К. С. при вземане в 10.00 часа на първия ден и връщане в 18.00 часа на втория ден от и до дома на майката Д. Я. в *** .

1

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение за поради необоснованост. Сочи се, че съдът не е обсъдил всички доводи на страните и не е съобразил най-добрият интерес на детето. Не са обсъдени доказателствата, че са налице изменения в обстоятелствата, при които е бил определен първоначалния режим, а именно, че бабата и дядото в момента живеят при сина си – баща на детето и осъществяват режим на личен контакт по-голям от определения им. Сочи, че не е в интерес на детето, което е в училищна възраст да прекарва цяла учебна седмица при своите баба и дядо, като майката бъде лишена от възможност да упражнява контрол върху учебния процес.

Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да бъде уважена молбата й да бъде изменен определения с решение № 1382/09.08.2021 г., постановено по в. гр. д. № 135 по описа за 2021 г. на ОС-Варна, режим на личен контакт между ответниците Д. и С. С.и, от една страна, и тяхната внучка С. К.ова С., родена на 27.06.2016 г., от друга страна, като се постанови нов, както следва: два работни/непочивни дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск и детето не е при баща си К. С. при вземане в 9.00 часа на първия ден и връщане в 18.00 часа на втория ден от и до дома на майката Д. Я. в ***.

Моли за присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемите страни – ответниците Д. К. С., ЕГН **********; С. С. С., ЕГН ********** и К. С. С., ЕГН **********, в който излага становище за правилност и законосъобразност на постановеното решение. Поддържа се, че с молбата и жалбата се цели да бъдат лишени прародителите от възможността им да осъществяват контакт с внучка им. Сочи се, че исканият нов режим е абсолютно ограничен. Твърди се, че първоначално определения от съда режим е съобразен с ангажиментите на детето в училище.

Моли се да бъде потвърдено първоинстанционното решение и да бъдат присъдени разноски.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от Д. Р. Я., ЕГН 2

**********, против Д. К. С., ЕГН **********; С. С. С., ЕГН ********** и К.

С. С., ЕГН **********, иск с правна квалификация по чл. 128, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 9 от СК, за постановяване на съдебно решение, с което да се измени решение № 1382/09.08.2021 г., постановено по в. гр. д. № 135 по описа за 2021 г. на ОС-Варна, в частта, досежно определения режим на личен контакт между ответниците Д. и С. С.и, от една страна, и тяхната внучка С. К.ова С., родена на 27.06.2016 г., от друга страна, като се постанови нов, както следва: два дни през лятото, когато майката Д. Я. не ползва платен годишен отпуск и детето не е при баща си К. С. при вземане в 10.00 часа на първия ден и връщане в 18.00 часа на втория ден от и до дома на майката Д. Я. в ***.

Твърди се наличие на изменение в обстоятелствата, при които е бил определен първоначалният режим. На първо място към настоящия момент прародителите на детето били трайно установени в Република България, за разлика от предходното съдебно произнасяне, доколкото същите живеели и работили в Германия. Сочи се, че считано от 2022 г. ответниците се завърнали в гр. Варна и живеели в дома на техния син – бащата на детето, за който също бил определен режим на личен контакт с детето, в рамките на който момичето имало достатъчно време, за да се вижда и със своите прародители по бащина линия. На второ място детето било записано и посещавало подготвителна група за учебната 2022/2023 г. в *** в гр. Варна, а от м. септември 2023 г. му предстояло да бъде ученик в първи клас. Определеният от съда РЛК с прародителите започвал в понеделник в 10.00 часа, когато вече детето трябвало да бъде на училище, а петък до 18.00 часа било извън работно време на занималнята. Освен учебните занятия момичето посещавало три пъти седмично – по график вторник, четвъртък и събота занимания по художествена гимнастика към Клуб по художествена гимнастика „Черно море“. Счита, че настоящия режим пречи на подготовката на момичето за училище, на извънкласните й занимания - посещението й на тренировки.

В срока за отговор на исковата молба, подаден от бащата на детето и ответник по делото К. С. С., същият не оспорва, че както в негова полза, така и в полза на ответнците има определен режим на личен контакт с детето С. по съдебен ред. Оспорва, че ответниците са се установили окончателно да живеят в Р България, но не оспорва обстоятелството, че те към настоящия момент пребивават на територията на Р България и живеят с него на един и същи 3 адрес в гр. Варна. Излага се, че двата режима, определени от съда – между детето и баща му, и между детето и неговите прародители по бащина линия, не съвпадат и не се изпълняват съвместно. Поддържа се, че е в интерес на детето то да има регулярни срещи със своите баба и дядо по бащина линия отделно от контакта с бащата.

В срока за отговор на исковата молба, ответниците също не оспорват обстоятелството, че те към настоящия момент пребивават на територията на Р България и живеят с бащата на един и същи адрес в гр. Варна, като сочат, че това е с вързано със здравословни проблеми и необходимост от ремонт.

Излагат, че имат необходимост от регулярни срещи с детето, отделно от контакта с бащата. Сочат, че ищцата пречи на осъществявания от тях режим по силата на предходното съдебно решение.

При така очертания предмет на въззивна проверка по реда на чл.

269 от ГПК съдът намира, че решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

С решение № 1439/05.12.2019г. по в.гр.д. № 1808/1019г. по описа на ВОС състав на съда ОТМЕНЯ решение № 1724 от 23.04.2019г. по гр.д..№ 13939/2018г. по описа на ВРС 43 с-в и вместо него постановява: ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между детето С. К.ова С. и бащата К. С.

С.:

Всяка нечетна събота от месена от 10 часа до 18 часа в неделя с преспиване в дома на бащата в събота вечерта; на всеки рожден ден на детето в нечетна година - от 12 часа до 16 часа, като бащата взема и връща детето от и на адреса на майката; на всеки рожден ден на бащата - от 10 часа до 16 часа, като бащата взема и връща детето от и на адреса на майката; по време на Коледните празници - за времето от 10 часа на 24.12. до 16 часа на 26.12. на всяка четна календарна година; по време на Новогодишните празници - за времето от 10 часа на 31.12. до 16 часа на 02.01. на всяка нечетна календарна година; по време на Великденските празници - за времето от 10 часа на Велики петък до 17 часа на втория ден на Великден / понеделник / на всяка нечетна година; всяка първа половина от зимната и втора половина от пролетната ваканции от 10 часа на първия ден до 18 часа в последния ден от същата половина през четна година, а през нечетна година - втората половина 4 от зимната и първата половина от пролетната ваканция от 10 часа на първия ден до 18 часа в последния ден, като взема и връща детето от и на адреса на майката; двадесет дни през лятото, когато майката не е в платен отпуск от 09 часа на първия ден до 18 часа в последния ден, като взема и връща детето от и на адреса на майката.

Решението е влязло в законна сила на 15.07.2020 г. поради това, че с определение № 612/15.07.2020г по гр.д.№ 985/2020г. на ВКС - Трето ГО, не се допуска касационно обжалване на решение № 1439/05.12.2019г. по в.гр.д. № 1808/1019г. по описа на ВОС.

С решение № 1382/09.08.2021 г., постановено по в. гр. д. № 135 по описа за 2021 г. на ОС-Варна, съдът ОТМЕНЯ решение № 2930/07.07.2020г. по гр.д.

№ 11989/2019г. на 21-ви състав на ВРС, в частта на определения режим на лични контакти на детето С. К.ова С. ЕГН ********** с неговите баба и дядо по бащина линия - Д. К. С. ЕГН ********** и С. С. С. ЕГН ********** за периода след навършване на 6/ шест/ години на детето, а именно: в рамките на 5 календарни дни от понеделник в 08.00 часа до петък в 18.00часа, с приспиване, през всяка последна седмица на всяко тримесечие през календарната година, на основание чл.128, ал.1 от СК и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето С. К.ова С. с неговите баба и дядо по бащина линия- Д. К. С. ЕГН ********** и С. С. С.

ЕГН ********** за периода след навършване на 6/ шест/ години на детето, а именно: 5 календарни дни от 10.00ч. в понеделник с преспиване до 18.00ч. в петък, през всяка първа нечетна цяла седмица от месец февруари, месец май, месец септември и месец декември от календарната година, при спазване на режима на посещение на детска градина/училище и извънкласни занимания с траен характер от страна на детето, при вземане и връщане от и до дома на майката Д. Р. Я., на осн. чл. 128 от СК.

Няма спор между страните, че към настоящия момент ответниците пребивават на територията на Р България /а не в Р Германия, както по време на определяне на първоначалния режим на личен контакт/, както и че обитават едно общо жилище с бащата на детето С. - К. С. С.. Предметът на доказване по делото се определя от твърденията на страните в исковата молба и отговора/рите на исковата молба. Не е допустимо да бъдат изменяни твърденията на страните с въззивната жалба, отговора на въззивната жалба 5 или във въззивно съдебно заседание, какъвто опит се прави от страна на ответниците. Същите не твърдят настъпване на нови обстоятелства – установяване на ответниците отново трайно на територията на Р Германия, поради което и лисва нов предмет на доказване във въззивното производство.

С оглед липсата на спор по посочените факти, същите не подлежат на доказване в процеса.

Няма спор и по факта, че с оглед възрастта на детето С. К.ова С. с ЕГН **********, същата към настоящия момент следва да е ученичка във втори клас за учебната 2024-2025г.

В този смисъл съдът приема, че е налице изменение на обстоятелствата, при които е постановен предходния режим на личен контакт между детето и неговите баба и дядо по бащина линия, поради което е допустимо неговото изменение.

Производството за определяне на режим на лични отношения между прародител и дете по чл. 128 от СК се явява спорна съдебна администрация на граждански отношения, поради което съдът не е обвързан стриктно от поискания режим в исковата молба или заявения такъв във въззивната жалба.

Постановеният от съда режим трябва да е съобразен на първо място с интересите на детето, което в случая е проявление на принципното положение, че при този вид производства съдебната намеса се предприема въз основа на обществения интерес. /Решение № 412 от 7.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1948/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова/.