Акт от 06.12.2016, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………………/……………..

2016 г.

Варна

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на седми ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОСИЦА СТАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

АНДОН ВЪЛКОВ

– МЛ.С. при секретар Н.И., като разгледа докладваното от съдия Пенева въззивно гражданско дело № 3360 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е след отменително решение на Върховен касационен съд

- № 225 от 12.12.2015 г., постановено по к.гр.д. №

6745/2015 г. по описа на трето гражданско отделение.

Предмет на разглеждане е постъпилата въззивна жалба на Х.И.К. чрез пълномощника му адвокат К.К. против решение №

2411 от 07.05.2014 г., постановено по гражданско дело № 6627 по описа за 2013 г. на седемнадесети състав на Районен съд - Варна, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу „Параходство

Български морски флот“ АД – Варна искове за заплащане на сумата от 33 674,41 лева, представляваща дължимо съгласно член 69, алинея 2 от Колективния трудов договор /КТД/ от 2008 г., допълнително заплащане в размер на 100 % командировъчни пари за периода от 11.05.2010 г. до 09.09.2010 г., през който период ищецът е изпълнявал трудовите си задължения в район с допълнителен военен риск; за заплащане на сумата от 8 253 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 09.09.2010 г. до 10.05.2013 г. на основание член 86 от ЗЗД; за заплащане на сумата от 7 472 лева, представляваща положен извънреден труд от общо 1 830 часа в периода от 11.05.2010 г. до 09.09.2010 г. за спасяването на кораба и живота на екипажа, съгласно член 39, изречение последно и при условията на член 40 и член 41 от КТД; за заплащане на сумата от 5 502 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 09.09.2010 г. до 10.05.2013 г., както и в частта, с която въззиникът е осъден да заплати на „Параходство Български морски флот” АД сумата от 696 лева, представляваща направени разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение на основание член 78, алинея 3 и алинея 8 от ГПК.

Във въззивната жалба се излага, че първоинстанционното решение е необосновано и незаконосъобразно, като се излагат подробни съображения за това. Иска се отмяната му в посочените части и уважаване на исковете така, както са предявени.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който се сочи, че решението е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът Х.И.К. твърди в исковата си молба, че е бил в трудово правоотношение с ответника „Параходство Български морски флот” АД - Варна, за което са били в сила допълнително споразумение № 284699 от 13.04.2010 г. към трудов договор № 200067 от 12.02.2003 г. при условията на колективен трудов договор /КТД/ от 11.06.2008 г. за трудовите и осигурителните отношения на моряците, работниците и служителите в „Параходство Български морски флот” АД. Изпълнявал длъжността „старши помощник капитан” на моторен танкер „Панега”, който бил отвлечен от пирати на 11.05.2010 г. в района на Аденския залив, и прекарал 122 дни в плен. Твърди, че се съгласил да работи в район с допълнителен военен риск, какъвто е Аденския залив, но за това му се полага завишен размер на командировъчни пари в зависимост от спецификата на района и продължителността на престоя. В съдебно заседание, проведено на 07.11.2016 г., ищецът конкретизира как изчислява процента, в зависимост от който му се дължат допълнителни командировъчни пари – 0,1 % за 7 дни и 122 дни престой в района, което прави пъти повече съобразно таблицата на член 69, алинея 3 от КТД от 2008 г. Също така в исковата молба подробно се описва, че състоянието на кораба е било изключително лошо /генераторите нямали нужната мощност, двигателят бил в окаяно състояние и едва осигурявал мощност от 9-10 възела ход на кораба, работел само единия от двата компресора за въздух и то ненадеждно, климатичната инсталация не работела, при пускане на пожарните помпи мощността се губела/ още при потеглянето от България, поради което и всъщност дестинацията е била Пакистан или Индия за нарязване за скрап. По време на пленяването в групата на пиратите нямало компетентни лица по корабоводене, предвид което ищецът и останалите моряци били денонощно на тяхно разположение и по принуда изпълнявал техните разпореждания, както и всичките си задължения на първи помощник-капитан – придвижването и постоянното установяване точното местоположение на кораба, извършване на многобройни маневри по снемания от котва и възстановяване на предходното местоположение, неколкократни спешни ремонти на кораба с оглед лошото му състояние. Положеният труд за цялото време от 122 дни плен бил повече от 15 часа на денонощие без почивен ден, като с труда си ищецът целял спасяването на кораба, екипажа и човешки живот. Сочи, че положеният извънреден труд бил в общ обем над 1800 работни часа. В първото съдебно заседание ищецът е уточнил, че е полагал по 7 часа извънреден труд от 15 работни часа през всеки един от всичките 122 дни в плен. След освобождаването му от ответника му било заплатено стандартното за 4 месеца трудово възнаграждение и командировъчни пари. Не му били заплатени допълнителните командировъчни пари по член 69, алинея 2 от КТД в размер на 100 % от дължимите командировъчни пари за 122 дни, както и извънредният труд над 1800 часа.

В срока по член 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размери.

Оспорва се твърдението, че ищецът е престоял в район, изключен по “War Risk Trading Warranties”, и че следва да му бъде заплатено 100 % завишение на командировъчните пари. Излага съображения, че ищецът не е полагал извънреден труд за периода от 11.05.2010 г. до 09.09.2010 г. Релевира доводи, че даже и районът да е бил включен в списъка на „Лойдс” за районите, за които се изисква допълнителна застраховка, не се дължат увеличени командировъчни пари на ищеца или други възнаграждения. Твърди се, че още преди подписване на допълнителното споразумение ищецът е знаел, че ще преминава през Аденския залив. Сумите, искани от ищеца не отговаряли на аритметическите изчисления, тъй като са му изплатени командировъчни пари в размер на 15 323,56 лева. Твърди се, че ако е полагал извънреден труд, ищецът е следвало да попълни отчетна форма, каквато няма представена. В условията на евентуалност прави възражение за прихващане на сумите, изплатени на ищеца по времето, през което е бил на борда на м/т Панега и не е работил и след завръщането му в България до качването му на м/к Персенк на 21.01.2011 г., включващи изплатени трудови възнаграждения и командировъчни пари за месец май 2010 г. до месец септември 2010 г., конкретизирани по размери в отговора.

С оглед изложеното в исковата и уточнителните молби, както и в съдебно заседание, и имайки предвид допуснатите изменения на исковете с определения от съдебно заседание, проведено на 08.04.2014 г., предмет на разглеждане са следните искове:

1/ С правно основание член 59 от КТ и член

69, алинея 2 от КТД от 2008 г. за заплащане на сумата от 33 674,41 лева, представляваща допълнително заплащане в размер на 100 % командировъчни пари за периода от 11.05.2010 г. до 09.09.2010 г., както следва:

- за месец май 2010 г. - 21 дни по 97 евро =

2 037 евро или левова равностойност 3 984,02 лева, с падеж 10.06.2010 г.;

- за месец юни 2010 г. - 30 дни по 97 евро =

2 910 евро или левова равностойност 5 691,46 лева, с падеж 10.07.2010 г.;

- за месец юли 2010 г. - 3 дни по 97 евро =

291 евро или левова равностойност 569,15 лева и 28 дни по 97 евро = 2 716 евро или левова равностойност 5 312,03 лева и допълнително трудово възнаграждение за работа на кораб /ДТВ/К/ в размер на 4 335,48 лева за 28 дни, общо – 10 216,70 лева, с падеж 10.08.2010 г.;

- за месец август 2010 г. - 31 дни по 97 евро =

3 007 евро или левова равностойност 5 881,18 лева и ДТВ/К в размер на 4 800 лева за 31 дни, общо – 10 681,22 лева, с падеж 10.09.2010 г.;

- за месец септември 2010 г. - 9 дни по 97 евро =

873 евро или левова равностойност 1 707,44 лева и ДТВ/К в размер на 1 393,56 лева за 9 дни, общо – 3 101,41 лева, с падеж 10.10.2010 г.

Следва да се отбележи, че исковете са уточнени с молба от 07.11.2013 г. /лист 152- лист 160 от първоинстанционното дело/ и доколкото с тази молба е поправена исковата такава по реда на член 129 от ГПК, то това не съставлява изменение на иска, тъй като с уточнението могат да се отстранят констатирани от съда недостатъци – определение от съдебно заседание, проведено на 29.10.2013 г. -, без това да съставлява изменение на иска. В този смисъл и решение № 446 от 16.01.2012 г., постановено по гр. д. № 1080/2010 г. на ВКС, І ГО. Впоследствие с протоколно определение от 08.04.2014 г. е допуснато изменение на общия размер на иска чрез увеличаването му на 33 674,41 лева, без съда да е конкретизирал точно коя сума и за кой месец се увеличава. Доколкото това увеличение на иска е направено след изслушаната от съда допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, то настоящият състав на въззивния съд намира, че изменението по месеци и по пера е съобразно даденото заключение на вещото лице.

2/ С правно основание член 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 8 253 лева, представляващи лихва за забава, както следва:

- сумата от 1 198,53 лева за периода от

10.06.2010 г. до 10.05.2013 г. върху главница от 3 984,02 лева;

- сумата от 1 663,87 лева за периода от

10.07.2010 г. до 10.05.2013 г. върху главница от 5 691,46 лева;

- сумата от 1 744,78 лева за периода от

10.08.2010 г. до 10.05.2013 г. върху главница от 6 152,67 лева;

- сумата от 1 698,92 лева за периода от

10.09.2010 г. до 10.05.2013 г. върху главница от 6 181,76 лева;

- сумата от 775,20 лева за периода от 10.10.2010 г. до 10.05.2013 г. върху главница от 2 910,47 лева.

Исковете за лихви за забава върху дължимите суми, представляващи командировъчни пари, са уточнени с молба от 09.09.2013 г., където се посочва общо сумата от 8 253 лева, а след това с цитираната молба от 07.11.2013 г. са прецизирани по месеци. Общата сума на дължимите лихви по уточнителната молба от

07.11.2013 г. е 7 801,30 лева /1 198,53 + 1 663,87

+ 1 744,78 + 1 698,92 +

775,20 лева/, а районният съд се е произнесъл за обща сума в размер 8 253 лева, тоест свръхпетитум, което води до извод за обезсилване на решението в частта за разликата над 7 081,30 лева до 8 253 лева като постановено по непредявен иск.

3/ С правно основание член 39, изречение последно, член 40 и член 41 от КТД от 2008 г. за заплащане на сумата от 7 472 лева, представляващи възнаграждение за положен извънреден труд от общо 1 830 часа за периода от 11.05.2010 г. до 09.09.2010 г., както следва:

- за месец май 2010 г. – 21 дни по 7 часа =

147 часа по 8,75 лева на час = 1 286,25 лева, с падеж 10.06.2010 г.;

- за месец юни 2010 г. – 30 дни по 7 часа =

210 часа по 8,75 лева на час = 1 837,75 лева, с падеж 10.07.2010 г.;

- за месец юли 2010 г. – 31 дни по 7 часа =

217 часа по 8,75 лева на час = 1 898,75 лева, с падеж 10.08.2010 г.;

- за месец август 2010 г. – 31 дни по 7 часа =