Решение № 15781 от 08.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15781 гр. София, 08.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20241110118527 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Т.“ ЕАД срещу Р. Г. П., както следва:

-иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2 от ЗС, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) з а осъждане ответника за сумата 436.38 лева, представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 16, находящ се в гр.София, ж.к. „Дружба“ бл.37, вх.Б, ет.6, абонатен № 48422, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 02.04.2024 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждане ответника за сумата 85.98 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 08.03.2024 г.;

-иск с правно основание правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) з а осъждане ответника за сумата 0.94 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2022 г. до 08.03.2024 г.; срещу Д. Б. П., както следва:

-иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2 от ЗС, във връзка с чл.149 о т Закона за енергетиката (ЗЕ) з а осъждане ответника за сумата 109.09 лева, представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 16, находящ се в гр.София, ж.к. „Дружба“ бл.37, вх.Б, ет.6, абонатен № 48422, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 02.04.2024 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за 1 осъждане ответника за сумата 21.49 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 08.03.2024 г.;

-иск с правно основание правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) з а осъждане ответника за сумата 0.23 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2022 г. до 08.03.2024 г. и срещу И. Б. П., както следва:

-иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2 от ЗС, във връзка с чл.149 о т Закона за енергетиката (ЗЕ) з а осъждане ответника за сумата 109.09 лева, представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 16, находящ се в гр.София, ж.к. „Дружба“ бл.37, вх.Б, ет.6, абонатен № 48422, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 02.04.2024 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждане ответника за сумата 21.49 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 08.03.2024 г.;

-иск с правно основание правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) з а осъждане ответника за сумата 0.23 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2022 г. до 08.03.2024 г.

Ответниците Р. Г. П., Д. Б. П. и И. Б. П. са получили препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК не са подали писмен отговор.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

По делото е представен Константивен протокол № 4421/07.10.2011 г., от който се удостоверява, че в топлофицирана сграда в ж.к.„Дружба 1“ бл.37, вх.1 и вх.2 съществува техническа възможност за прилагане на дялово разпределение на топлинна енергия, но не се прилага, поради нежелание на етажната собственост.

Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имота е топлоснабден. А и ответниците не възразяват, че процесния имот е топлоснабден.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., следователно и към процесния период) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице - ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Следователно тази законова уредба свързва качеството потребител с лицето, което е носител на право на собственост или ограничено вещно право на ползване по отношение на топлоснабдения имот. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото 2 дружество.

От представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти от 14.02.1991 г. се доказа, че апартамент № 16, находящ се в гр.София, ж.к. „Дружба“ бл.37, вх.Б, ет.6 е собственост на Б. И. П. и Р. Г. П.. От Удостоверение за наследници (изх.№ РИС25-УГ519806/05.11.2025 г.) се установи, че Б. И. П. е починал на 12.12.2023 г., като е наследен от Р. Г.

П.-съпруга; Д. Б. П.-дъщеря; И. Б. П.-син и С.Б.Р.-дъщеря. В тази връзка се установи, че от процесния недвижим имот Р. Г. П. притежава 5/8 идеални части, съобразно чл.9, ал.1, във връзка с чл.5, ал.1 ЗН. Низходящите Д. Б. П.-дъщеря; И. Б. П.-син и С.Б.Р.-дъщеря, притежават съобразно чл.5, ал.1 ЗН по 1/8 идеална част. В тази връзка и в такова съотношение ответниците дължат съответните суми за топлинна енергия и мораторна лихва.

За пълнота на изложението е пропуснато да бъдат предявени искове срещу С.Б.Р..

В мотивите на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК при ВКС е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди ( чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

Предвид изложеното, ответниците се явяват потребители по смисъла на закона на доставената за имота топлинна енергия и са страна по облигационното правоотношение с „Т.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, приети с Решение по Протокол №7/23.10.2014 г. на СД на „Т.“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/, в сила от 10.07.2016 г.

Според приетите и неоспорени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи задължението за топлинна енергия, включва сума за отопление от 402.42 лева; сума за битово-горещо водоснабдяване от 1410.44 лева; сумата от изравнителните сметки (за възстановяване) от 37.46 лева, както и извършеното плащане от 211.44 лева /изчислена от ССЕ/. Така се получава общо сумата от 1563.96 лева, включваща сумите за отопление; за 3 битово-горещо водоснабдяване и за изравнителни сметки (за възстановяване) и извършеното плащане, както и лихва от 433.58 лева, считана от първия ден след срока на забавата за плащане на задължението до 08.03.2024 г.

С оглед на гореизложеното и предвид диспозитивното начало, регламентирано в чл.6 от ГПК, предявения срещу Р. Г. П. иск (същият притежава 5/8 части, но се претендира 4/6 част) следва да бъде уважен за сумата от 409.11 лева, представляваща равностойността на топлинната енергия за периода от 01.05.2020 г.до 30.04.2022 г., като за разликата до предявения размер от 436.38 лева следва да бъде отхвърлен.

С оглед на гореизложеното и предвид диспозитивното начало, регламентирано в чл.6 от ГПК, предявения срещу Д. Б. П. иск (претендира се 1/6 част, на същия притежава 1/8 част) следва да бъде уважен за сумата от 81.82 лева, представляваща равностойността на топлинната енергия за периода от 01.05.2020 г.до 30.04.2022 г., като за разликата до предявения размер от 109.09 лева следва да бъде отхвърлен.

С оглед на гореизложеното и предвид диспозитивното начало, регламентирано в чл.6 от ГПК, предявения срещу И. Б. П. иск (претендира се 1/6 част, на същия притежава 1/8 част) следва да бъде уважен за сумата от 81.82 лева, представляваща равностойността на топлинната енергия за периода от 01.05.2020 г.до 30.04.2022 г., като за разликата до предявения размер от 109.09 лева следва да бъде отхвърлен.

По отношение на претендираната лихва и предвид диспозитивното начало, регламентирано в чл.6 от ГПК, предявения срещу Р. Г. П. иск (същият притежава 5/8 части, но се претендира 4/6 част) следва да бъде уважен за сумата от 80.61 лева, представляваща равностойността на мораторната лихва за периода от 15.09.2021 г.до 08.03.2024 г., като за разликата до предявения размер от 85.98 лева следва да бъде отхвърлен.

По отношение на претендираната лихва и предвид диспозитивното начало, регламентирано в чл.6 от ГПК, предявения срещу Д. Б. П. иск (претендира се 1/6 част, на същия притежава 1/8 част) следва да бъде уважен за сумата от 16.12 лева, представляваща равностойността на мораторната лихва за периода от 15.09.2021 г.до 08.03.2024 г., като за разликата до предявения размер от 21.49 лева следва да бъде отхвърлен.

По отношение на претендираната лихва и предвид диспозитивното начало, регламентирано в чл.6 от ГПК, предявения срещу И. Б. П. иск (претендира се 1/6 част, на същия притежава 1/8 част) следва да бъде уважен за сумата от 16.12 лева, представляваща равностойността на мораторната лихва за периода от 15.09.2021 г.до 08.03.2024 г., като за разликата до предявения размер от 21.49 лева следва да бъде отхвърлен.

Съобразно правилото на чл.149б, ал.3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика, т.е. на ищеца. В тази връзка предявения иск за сумата от 1.41 лева (или за сумата от 0.94 лева срещу Р. Г. П.; за сумата от 0.23 лева срещу Д. Б. П. и за сумата от 0.23 лева срещу И. Б. П.), представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2022 г. до 08.03.2024 г. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

4

По разноските:

С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски.

На ищеца на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да му бъде присъдена сумата о т 582.78 е в р о (равностойността на 1139.81 лева), или за сумата от 364.24 евро (равностойността на 712.38 лева) срещу Р. Г. П.; за сумата от 72.85 евро (равностойността на 142.48 лева) срещу Д. Б. П. и за сумата от 72.85 евро (равностойността на 142.48 лева) срещу И. Б. П., представляваща разноски- за държавна такса от 266.39 лева, възнаграждения за вещи лица от 786.08 лева и юрисконсултско възнаграждение от 87.34 лева, съразмерно на уважената част от исковете.

Ответникът Р. Г. П. се представлява по делото от адвокат С. С., като е подадена Молба-становище (вх.№ 229125/30.06.2025 г.) и се претендират своевременно разноски.