Решение № 82 от 07.03.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Пловдив, 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20235001000005 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №101 от 31.10.2022 г.,постановено по т.д.№94/2021 г. по описа на Окръжен съд-П.,е осъден ответника ЗДБЖЗ“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., р. И., бул. Г. № *, да заплати на ищцата Е. С. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П., ул. М. № **, на основание чл.432 ал.1 от КЗ общо сумата от 19 335 (деветнадесет хиляди триста тридесет и пет) лева, представляваща претърпени от ищцата неимуществени вреди в размер на 17 500 (седемнадесет хиляди и пет стотин) лева и имуществени вреди в размер на 1835 ( хиляда осемстотин тридесет и пет) лева, в резултат на ПТП станало на 03.02.2021 г. около 18:30 ч. на кръстовището между бул. „Г. Б. и ул. К. Ч. в гр. П., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 19 335 лева, дължима от 21.07.2021г. до пълното изплащане на сумата, КАТО за разликата от 19 335 лева до 72 067 лева е отхвърлен иска по чл.432 ал.1 от КЗ,като неоснователен.

Със същото решение ответника ЗДБЖЗ“ АД-гр.С., ЕИК ********,е осъден още да заплати на ищцата Е. С. Ш., ЕГН ********** и сторени от последната съдебно деловодни разноски в размер на 544,63 лева, представляващи платен адвокатски хонорар изчислен по компенсация.

Наред с това,с решението от 31.10.2022 г. ответното дружество „ЗДБЖЗ“ АД, ЕИК 1

********, е осъдено да заплати по сметка на Пазарджишкия окръжен съд,в полза на бюджета на съдебната власт,дължима държавна такса в размер на 773,40 лв върху уважения иск, опредЕ. съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,както и направените по делото разноски в размер на 400 лв., представляващи възнаграждение за вещи лица по допуснати съдебни експертизи, които са платени от бюджета на съда.

И най-накрая,с горното първоинстанционно решение е осъдена ищцата Е. С. Ш., ЕГН **********,да заплати на ЗДБЖЗ“ АД, ЕИК ********,сторени от последното съдебно деловодни разноски в размер на 534,14 лева, изчислени по компенсация съобразно отхвърлената част от иска .

Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба,подадена от ищцата в първоинстанционното производство Е. С. Ш.,чрез пълномощника й адв. А. Д.,с която първоинстанционното решение №101 от 31.20.2022 г. е обжалвано в частта,с която е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на претърпяното на 03.02.2021 г. ПТП за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 70 000 лв.Жалбоподотелката счита,че в обжалваната част решението е неправилно,незаконосъобразно и неаргументирано,както и постановено в противоречие с материалния закон и със съдебната практика по идентични казуси.Поддържа аргумента,че порочността на съдебното решение се крие в анализа на медицинската документация и оценката на размера на причинените вреди.Намира,че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди е крайно недостатъчно да я обезщети за получените травматични увреждания и преживените болки и страдания вследствие на инцидента.Счита,че при определяне размера на обезщетението,съдът не е взел предвид обема на причинените неимуществени вреди,възрастта на ищцата,дългия период,в който тя не е молба да полага грижи за болните си родители,дългият период на нетрудоспособност,причинил допълнителни финансови притеснения и тежките поражения ва нейната емоционална сфера.Жалбоподателката моли да бъде прието от настоящата инстанция,че драстичното /според нея/ редуциране на претендираното обезщетение от 70 000 лв. на 30 000 лв. и то при липсата на данни за съпричиняване на вредоносния резултат от нея като пострадала,е немотивирано и несправедливо.Същата оспорва и изводите на съда по отношение на началния момент,от който следва да се дължи законна лихва върху главницата.Доводите си в тази насока излага във въззивната жалба.

И въз основа на всички поддържани в жалбата съображения,жалбоподателката Е. Ш. моли да бъде отменено решение №101 от 31.10.2022 г.,постановено по т.д.№94/2021 г. по описа на ОС-П.,в частта относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и да се уважи в пълен размер исковата й претенция,ведно със законната лихва,както и сторените съдебни разноски.В жалбата е заявено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за тази инстанция,съобразено с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Въззиваемият „З. ДБЖЗ“АД-гр.С. с ЕИК ******** е подал в законния срок писмен 2 отговор на въззивната жалба,чрез пълномощника си адв. Н. Л.,в който е изразил становище,че оспорва жалбата като неоснователна и необоснована и твърди,че в оспорената с жалбата част първоинстанционното решение е законосъобразно, правилно и обосновано.Конкретни доводи в тази насока въззиваемият развива в отговора си.Счита,че първоинстанционният съд правилно е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за горницата над присъдените 30 000 лв. до общо претендираните 70 000 лв.И въз основа на всички поддържани в отговора доводи моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната му част.Моли да му бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

От страните не са заявени доказателствени искания пред настоящата инстанция.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателката оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение в така обжалваната му отхвърлителна част и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо жалбата подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата от закона форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо в обжалваната му част,касаеща частичното отхвърляне на предявения по делото осъдителен иск за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,който иск също намира за допустим.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията във въззивната жалба,както и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

По т.д.№94/2021 г. по описа на ОС-П. ищцата Е. С. Ш. е поискала да бъде осъден ответника „ЗДБЖЗ“АД-гр.С. с ЕИК ******** да й заплати следните суми:сумата от 70 000 лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди-причинени болки и страдания в резултат на причинена комплексна средна телесна повреда,която е в пряка и непосредствена зависимост от ПТП,настъпило на датата 03.02.202021 г. в гр.П.,както и сумата от 2067 лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди,причинени й вследствие на същото 3

ПТП и представляващи общ сбор от сторените разходи за лекарства,хранителни добавки,заплата за болногледач и др.,ведно с мораторна лихва върху главниците,считано от датата на увреждането-03.02.2021 г. до датата на окончателното им изплащане.

Предявените осъдителни претенции са основани на разпоредбата на чл.432,ал.1 от КЗ и в исковата си молба ищцата е изложила твърдения за механизма на процесното ПТП,датата и мястото на настъпването му,както и твърдения,че същото е било виновно причинено от лицето Г. Л. М.,управлявайки лек автомобил „Ф. П.“ с рег.№Р. **** К.Изложени са и твърдения за съставен констативен протокол с пострадали лица относно произшествието,а също и за образувано по случая досъдебно производство №7-Сл/2021 г. по описа на Воп-П.в,неприключило към момента на завеждане на делото.Също така са изложени и твърдения за причинените на ищцата вследствие на същото ПТП телесни увреждания,за проведеното им лечение и за претърпените от ищцата физически болки,страдания и затруднения вследствие на уврежданията,както и за засягане на психоемоционалната й сфера вследствие на процесното ПТП.Наред с това е изложено и твърдението,че за автомобила,който Г. М. е управлявал в деня на произшествието-03.02.2021 г.,има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното застрахователно дружество,съгласно посочената в исковата молба застрахователна полица,валидна от 24.11.2020 г. до 23.11.2021 г.,както и твърдение за отправена от ищцата пред застрахователя претенция за заплащане на обезщетение за причинените й от процесното ПТП неимуществени вреди.И на база твърдението,че ответникът-застраховател не се е произнесъл в законния срок по така отправената директно пред него претенция на ищцата,то последната е заявила,че това й е дало основание да потърси правата си по съдебен ред.

Ответникът е подал в законния срок писмен отговор на исковата молба,с който е оспорил изцяло исковите претенции-по основание и размер.

Признал е съществуването на валидно застрахователно правоотношение по силата на процесната застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,но е изложил редица възражения срещу основателността на претенциите за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди,включително и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца,основано на твърдението,че същата е пресичала пътното платно не точно на самата пешеходна пътека в момента на настъпване на процесното ПТП.

С решение №101 от 31.10.2022 г.,постановено по т.д.№94/2021 г. по описа на ОСП.,предявените осъдителни претенции по чл.432,ал.1 от КЗ са приети за доказани по основание и в тази връзка-че е доказано осъществяването на фактическия състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД относно твърдения от ищцата деликт,а с оглед безспорния факт,че гражданската отговорност на водача на автомобила,причинил произшествието-Г. Л.

М.,е била застрахована при ответното застрахователно дружество,е прието и това,че същото дружество е материалноправно легитимирано да отговаря по предявените искове с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ.Относно заявеното от ответника възражение за съпричиняване 4 на вредоносния резултат от ищцата,първоинстанционният съд е приел,че същото е недоказано и с оглед на това не е извършил намаляване на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД.

А относно размера на обезщетението за неимуществени вреди,първоинстанционният съд е счел,че справедливия по смисъла на чл.52 от ЗЗД размер на обезщетението следва да бъде определен на сумата от 30 000 лв.,при което положение и след приспадане на изплатеното от застрахователя на датата 29.06.2021 г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 500 лв.,предявеният иск е уважен до размера от 17 500 лв.,а за разликата до пълния претендиран размер от 70 000 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан.Претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди,предявена в размер на 2067 лв. също е уважена частично-до размера от 1835 лв.,а за разликата до пълния предявен размер е отхвърлена като неоснователна,като в отхвърлителната част от диспозитива на решението е посочен сумарния уважен размер на двете претенции-19335 лв. и сумарния претендиран размер на същите претенции-72 067 лв.Следва да се уточни в тази насока,като се имат предвид предметните предели на процесната въззивна жалба,че първоинстанционното решение не е обжалвано в частта,касаеща частичното отхвърляне на исковата претенция за заплащане на обезщетението за имуществени вреди,а само отхвърлителната част касателно иска за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от процесното ПТП неимуществени вреди.Съответно на това и въззивният съд не дължи никакво произнасяне с настоящото решение относно претенцията за имуществени вреди.