Определение № 37682 от 14.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37682 гр. София, 14.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20261110118439 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответниците.

Наведените в писмения отговор доводи за недопустимост на исковата претенция съдът намира за неоснователни. Изложените в исковата молба факти и обстоятелства обуславят извод именно за правен интерес от негаторен иск, а не искане за оспорване на индивидуален административен акт. В подкрепа на предходното е и соченото от ответниците решение по аналогичен казус, в който е разгледан именно иск с правно основание чл.109 ЗС. По отношение на предходното следва да се отбележи, че в случая не е налице хипотезата на чл.299 ГПК, тъй като както сами сочат ответниците предходния спор е бил предявен от друго лице, собственик на друг недвижим имот. С оглед предходното хипотезата на чл.298, ал.2 ГПК не е налице. Към настоящият момент не са налице данни за злоупотреба с право от страна на ищеца.

Към исковата молба и писмения отговор са представени документи, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Доказателственото искане на ищеца за събиране на гласни доказателства е относимо и допустимо, поради което следва да бъде уважено. Свидетелските показания са за установяване на обстоятелства относно последиците в патримониума на ищеца, а не относно установяване на незаконен строеж, поради което доводите на ответниците за недопустимост на това доказателствено искане са неоснователни.

Допустими и относими съдът намира и поставените в исковата молба задачи съм съдебно-техническата експертиза, поради което това доказателствено искане също следва да бъде уважено.

Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ обективираното в писмения отговор възражение за недопустимост на предявените искове.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото представените с исковата молба и писмения отговор документи по описи, обективирани в същите, като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел, при режим на довеждане от ищеца в първото по делото открито съдебно заседание, за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че ако свидетелят не бъде доведен за разпит, без да се сочат и представят доказателства за наличие на уважителни причини, делото ще се гледа без да се събират гласни доказателства.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-техническа експертиза, като вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, да даде заключение на поставените в исковата молба задачи.

НАЗНАЧАВА за вещо лице ***, специалност: Архитектура, Пълна проектантска правоспособност, тел: ***.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на СТЕ в размер на 500,00 евро, вносими от ищеца в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

ДА СЕ ПРЕДАДЕ делото на вещото лице за работа, след внасяне на депозита и представяне на доказателства за това, като му се УКАЖЕ, че трябва да депозира заключението си в едноседмичен срок преди датата на откритото съдебно заседание, а при невъзможност да стори това в определения срок, да уведоми съда и посочи срок, който му е необходим.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 15.12.2026 г. от 13:50 часа, за която дата и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от писмения отговор от ответниците.

ИЗГОТВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:

Производството по делото е образувано по искова молба от ***, с която при условията на пасивно субективно съединяване са предявени искове за осъждане на ответниците ***, *** и *** да преустановят незаконосъобразното ползване като коктейл-бар на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, да премахнат изградените от тях в поземлен имот с идентификатор *** незаконни строежи - разширение на СОС с идентификатор *** с 5 кв.м. в посока към улица „***“, навес със застроена площ от 20 кв.м., изграден пред западната фасада на сградата до границата на имота с улица „***“ и две сервизни помещения на ет. -1, под навеса, като възстановят поземления имот в състоянието, в което е бил преди извършване на строежите.

В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на самостоятелен обект в сграда мансарден апартамент с идентификатор ***.1.1 по КККР, одобрени със заповед № РД-18739/21.11.2017 г. на ИД на АГКК, с адрес: гр.София, ***, който апартамент се намира в 2 сграда с идентификатор ***.1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***. Твърди още, че ответниците *** и *** са титуляри на правото на собственост, а ответницата *** титуляр на правото на ползване върху самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се в същата сграда, на ет. 1 и ет. -1 (под земята), който по документ за собственост представлява магазин с придадена към него стая, ведно с мазето под магазина. Поддържа, че сградата, в която са разположени гореописаните недвижими имоти е в режим на етажна собственост, а дворното място е обща част, от която ищецът притежава 30/100 ид.ч. от общите часги на сградата и от дворното място, а ответниците - 23/100 ид.части. Ищецът твърди, че през 1999 г. ответницата *** незаконосъобразно е променила предназначението на магазина в коктейл-бар, който понастоящем се ползва и от тримата ответници и е с работно време до 2 часа през нощта. Поддържа още, че по време на преустройството на магазина в коктейл-бар е извършено и разширение на обекта напред към улица „***“ (в западна посока), с цел увеличаване на площта му, като изграденото разширение заема приблизителна площ от 5 кв.м. от общото дворно място и е в отклонение от одобрения архитектурен проект на сградата. Сочи също, че в дворното място но западната фасада на сградата пред коктейл-бара, ответниците са изградили навес със застроена площ от около 20 кв.м. и височина 3 метра, който се ползва от тях като част от коктейл-бара - в него са разположени маси и столове за клиентите на заведението. Ищецът сочи, че бетонната основа, върху която е монтиран навесът, е излята върху шахтата, в която са разположени общият спирателен кран на водата на сградата, както и общият водомер, като по този начин достъпът до тази шахта откъм двора е преустановен. На мястото на шахтата и около нея, под цялата бетонна основа, ответниците са премахнали земната маса на дълбочина от около 3 метра и са изградили две сервизни помещения, които са свързани с долното ниво на коктейлбара, находящо се на етаж -1. Понастоящем спирателният кран на водата на цялата сграда и общият водомер се намират в едно от тези помещения и достъпът се осъществява само от долното ниво на обекта на ответниците. Според ищеца промяната на предназначението на магазина в коктейл-бар и изграждането на описаните по-горе строежи представляват незаконен строеж, като акта за узаконяване е нищожен, тъй като е издаден при съществено нарушение на материалния закон и на административно-процесуалните разпоредби и без съгласието на етажните собственици. Ищецът поддържа, че работата на заведението нарушава реда, спокойствието и хигиената в жилищната сграда и двора, тъй като клиентите на заведението говорят високо, слушат музика, гледат мачове, включително след края на работното време на заведението - шум, който се чува целодневно и до късно нощем, особено през топлите месеци, когато прозорците са отворени, от заведението се разнася цигарен дим, който се усеща в цялата сграда, заради навеса не може да се ползва мястото за паркиране.

Според ищеца, с изкопаването на земната маса под навеса и изграждане на помещения на ет.

-1, са подкопани основите на сградата, което създава опасност при земетресение или при паркиране на по-тежко превозно средство. Ищецът твърди, че гореописаните неоснователни действия от страна на ответниците му пречат да упражнява правото си на собственост в пълен обем, поради което обуславя правния си интерес от предявените против тримата ответници искови претенции. Моли за тяхното уважаване и присъждане на сторените в хода 3 на производството разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответниците излагат доводи за недопустимост на предявените искове, тъй като незаконосъобразност на индивидуален административен акт не може да се установява инцидентно в производство по иск с правно основание чл.109 ЗС. На следващо място се сочи, че между майката на ищеца и ответниците вече е водено аналогично производство, поради което са налице предпоставките на чл.297 и чл.298 ГПК. На последно място се поддържа становище за недопустимост на исковете поради злоупотреба с право от страна на ищеца. По същество на спора се изразява становище за неоснователност на исковите претенции. Ответниците не оспорват изложените в исковата молба обстоятелства относно притежаваното от страните право на собственост в сграда в режим на етажна собственост, както и относно извършеното през периода 1999 г. – 2000 г. от ответника *** преустройство на притежавания от нея (към онзи момент) магазин, като предназначението му е променено в търговски обект от типа „коктейл-бар“, че обектът се ползва с това предназначение и понастоящем, съществуването на навес, който се ползва във връзка с дейността на търговския обект, неговото местоположение и обстоятелството, че под същия има бетонна основа, че е налице разширение на витрината/фасадата на обекта на ответниците в посока улица „***“ спрямо първоначалното (предхождащо преустройството) състояние на сградата, както и че през 2002 г. е издаден Акт за узаконяване № 7 от 25.01.2002 г. на Главния архитект на район „Лозенец“ - Столична община, отнасящ се до преустройството на магазина в коктейл-бар и до навеса до уличнорегулационната линия. С оглед предходното оспорват твърдението на ищеца за нищожност на Акта за узаконяване № 7/2002 г., а по отношение на твърденията му, че липсва съгласие на етажните собственици представят протокол от общо събрание на собствениците на ул. „***” № 21 от 21.05.1998 г., с нотариално удостоверяване на подписите, както и молба до Кмета на район Лозенец от 30.08.1996 г. Сочи се още, че с Разрешение за поставяне № 25 от 17.09.2013 г. на Главния архитект на район „Лозенец”- Столична община, на ответниците е разрешено поставянето на фирмен надпис към коктейл бар, което обуславя извод, че в имота, собственост на ответниците, няма извършено незаконно строителство. В този смисъл е и заключението от извършена проверка от страна на Столична община, район Лозенец по повод жалба от ищеца през 2012 г. Ответниците оспорват и твърдението на ищеца, че разширението на обекта с около 5 кв.м към ул. „***“ представлява ново, неузаконено строителство, като сочат, че това разширение съвпада по описание, местоположение и приблизителна площ с пристройката, изследвана и призната за узаконена в производството по гр.д. № 52391/2014 г. на СРС. Ответниците оспорват още твърденията в исковата молба, че обектът затруднява паркирането в дворното място, както и че преустройството е в пряка причинно-следствена връзка с невъзможността да се паркира в дворното място, че ищецът е възпрепятстван по отношение на общия спирателен кран на водата и общия водомер, че обектът пречи на живущите в сградата, в това число и ищеца с оглед на нивата на шум и неспазване на работното време, че премахването на земна маса около основите на навеса създава опасност за сградата. Сочат, че нивото на шум в обекта съответства на нормативните изисквания, което е установено с Протокол за контрол на шум в жилищни и обществени сгради и 4

Сертификат за контрол от 2011 г., като въпреки множество постъпили сигнали за нарушаване на нощната тишина в обекта, служителите на 04 РУ-СДВР не са констатирани нарушения.