Определение № 438 от 02.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 438 гр. София, 02.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело № 20251001000753 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото произнасяне е по повод молба вх. № 14266/14.05.2026 г. на „РОГОЗЕН ЕНЕРДЖИ СОЛЮШЪНС“ ООД, ЕИК 207151170, с която е отправено искане за изменение на постановеното Решение № 190/20.04.2026 г., по в.т.д. № 753/2025 г., на САС, ТО, 13 с., в частта за разноските, на осн. чл.

248, ал. 1 ГПК.

Въззивникът излага, че възражението му за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде разгледано, тъй като към момента на релевиране на възражението изменението в разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК не е било влязло в сила. На следващо място счита, че присъдените на ищцата разноски за първа и въззивна инстанции следва да бъдат редуцирани наполовина предвид отхвърлянето на предявения от нея главен иск.

В границите на срока по чл. 248, ал. 2 ГПК въззивницата З. В. К., ЕГН **********, депозира отговор вх. № 18532/23.06.2026 г., в който счита, че релевираното възражение за прекомерност е неоснователно. Следвало да бъде отчетен материалния интерес по спора, който се изразявал в дружествения дял на ищцата в размер на 27.5 % от капитала на дружеството, което притежавало имоти със значителна площ.

По допустимостта на искането: Искането за изменение на постановеното Решение е обективирано в нарочна молба, депозирана на 14.05.2026 г. Актът, чието изменение се претендира подлежи на инстанционен контрол, поради което молбата за изменението му следва да бъде подадена в границите на срока за обжалване. Така, при наличните данни за съобщаването на решението на въззиваемата страна на 04.05.2026 г. искането, обективирано в подадената на 14.05.2026 г., молба попада в границите на предвидения в закона срок и се явява допустимо.

Разгледано по същество искането се преценява като частично основателно.

1

Съобразно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските. Целта на Закона е да бъде изчислен и присъден точния размер на дължимите разноски на всяка страна, за всяка инстанция. При молба на някоя от страните съдът извършва проверка на присъдените разноски и при необходимост изменя решението или при липса на произнасяне по разноските – допълва решението с такова произнасяне. Иначе казано по реда на чл. 248 ГПК и ако бъде сезиран от страна по делото, съдът разполага с правомощия и е задължен, при наличие на предпоставките да ревизира произнасянето си.

Посочената разпоредба намира приложение при всеки акт, приключващ делото.

В случая при произнасянето си по разноските съдът действително не е съобразил, че изменението в разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, с което се въвежда изискване за мотивиране на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна е обн. в ДВ бр.

17/13.02.2026 г., а съдебното заседание, в което възражението е релевирано е проведено на 03.02.2026 г. Поради което възражението подлежи на разглеждане и без да е мотивирано. Видно е от представения списък по чл. 80 ГПК и придружаващите го доказателства, че претендираното адвокатското възнаграждение за въззивна инстанция от страна на ищцата е в размер на 14081.98 лв. В хода на въззивното производство са разгледани два неоценяеми иска – главен по чл. 124, ал. 1 ГПК и евентуален по чл. 74, ал. 1 ТЗ. В този смисъл доводът на въззивницата, че следвало да бъде отчетен размера на дружествения дял от капитала на дружеството не се споделя. Този размер е ирелевантен в случая, доколкото не е предмет на спора. В хода на въззивното производство не са събирани нови доказателства, а предвид компетентността на въззивния съд е извършена самостоятелна преценка и анализ на събраните пред първата инстанция доказателства, които са само писмени. Делото не се отличава с голяма фактическа и правна сложност. Поради което претендираният размер на адвокатското възнаграждение се преценява за прекомерен и подлежи на редуциране. В това отношение следва да бъде съобразено още и обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо възмезден. Доколкото страната релевирала възражението е претендирала за присъждане разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 9000.00 лв. с ДДС (4601.67 евро), то съдът намира, че до този размер следва да бъде редуцирано и адвокатското възнаграждение на ищцовата страна. Следователно подлежащите на присъждане разноски на ищцата за производството пред въззивния съд възлизат общо на сумата 4662.98 евро, адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Второто искане за изменение на решението, като разноските на ищцата да бъдат редуцирани наполовина, предвид отхвърлянето на главния иск и уважаването на евентуалния иск, се преценява като неоснователно. По този въпрос ВКС последователно се придържа към разбирането, че при евентуално съединяване на искове срещу един ответник отговорността за разноски се определя според защитения интерес, а не според това чрез уважаване на кой от исковете е защитен той. Ако е отхвърлен главния иск, но интересът на ищеца е защитен чрез уважаване на евентуалния, то нему се дължат разноски изцяло. (така Определение № 1205/27.04.2026 г., по ч.т.д. № 14/2026 г., I ТО, цитираните в него Определение № 2017/30.06.2025 г., по к.т.д. № 2517/2024 г., II ТО, Определение № 3413/08.11.2023 г., по ч.гр.д. № 4456/2023 г., IV ГО и 2 цитираните в последните други актове на ВКС). Следователно след като правото на съдружник на ищцата е защитено макар и чрез уважаване на евентуалния иск, то на нея се следва пълния размер на направените разноски.

В заключение от изложеното решението ще следва да бъде изменено в частта за разноските, като на ищцата бъдат присъдени разноски в размер на 7342.15 евро, за първа и въззивна инстанция, вместо посочения в решението размер 9940.53 евро. Искането за изменение на решението в частта за разноските чрез редуциране на разноските на ищцата наполовина ще следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 248 ГПК, съставът на Софийски апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 190/20.04.2026 г., по в.т.д. № 753/2025 г., на САС, ТО, 13 с., в частта за разноските, на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК , като:

„ОСЪЖДА „РОГОЗЕН ЕНЕРЖИ СОЛЮШЪНС“ ООД, ЕИК

207151170, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Арсеналски“, № 15, ет. 7, ап. 17 да заплати на З. В. К., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ЖК „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, сумата 7342.15 евро, представляваща разноски за две инстанции, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.“ ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, обективирано в молба вх. № 14266/14.05.2026 г. на „РОГОЗЕН ЕНЕРЖИ СОЛЮШЪНС“ ООД, ЕИК 207151170, за изменение на постановеното Решение № 190/20.04.2026 г., чрез редуциране на разноските на ищцата наполовина.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ с частна жалба, в 1-седмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3