Определение № 5801 от 10.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5801 гр. София, 10.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20251110150131 по описа за 2025 година

На основание 312, ал.1, във връзка с чл. чл.140 и чл. 146 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 25.02.2026 година от 15:30 часа, за която дата се призоват страните.

УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и проектодоклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка, и ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в случай че в този срок не представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

НАПЪТСТВА страните към медиация, постигане на спогодба, която одобрена от съда има значение на влязло в сила съдебно решение, или друг способ за доброволно уреждане на спора.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПИСМЕН ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Предявени са искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ; по чл. 344, ал. 1, т.2 КТ и по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ.

2. Ищецът М. Н. И. твърди, че е работил при ответника по Трудов договор №318/12.06.2024 г. на длъжността „Ръководител отдел в хотел“, код по НКПД 14113001, в отдел „Храни и напитки“. Заявява, че с Експертно решение(ЕР) № 91691/29.04.2025 г. на ТЕЛК-Стара Загора, Първи състав е определена 100% трайно намалена работоспособност(ТНР), при водеща диагноза „Общо заболяване“ и срок на инвалидността до 01.04.2026 г. Поддържа, че ответника-работодател е запознат със здравословното му състояние, като му е издал „Производствена характеристика“ на 12.02.2025 г. и попада под закрилата по чл.333, ал.1, т.2 КТ. Твърди, че на 10.10.2025 г. е подложен на психически 1 тормоз от Й.Д.-служител при ответника(подобен инцидент е имало и през 2020 г.), като на същия ден е изпратил имейл до Изпълнителния директор за проверка на случая и предприемане на дисциплинарни мерки. Заявява, че вместо да предприеме действия по оплакването и да осигури спокойна работна среда е предприел действия по отстраняването му. Подържа, че няколко дни по-късно е излязъл в болничен отпуск за периода от 14.10.2025 г. до 22.10.2025 г. Навежда, че на 23.10.2025 г. се е явил на работа, но бил посрещнат по обиден и унизителен начин и му било заявено, че не е служител на дружеството. Твърди, че при извършена проверка в НАП се установило, че трудовия му договор е прекратен на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, считано от 14.10.2025 г. Заявява, че липсва негово волеизявление за прекратяване на трудовия договор по чл.325, ал.1, т.1 КТ-по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Поддържа, че се ползва от специалната закрила по чл.333, ал.1, т.2 и т.4 КТ и за уволнението се изисква предварителното разрешение на Инспекцията по труда. Претендира уволнението му да бъде признато за незаконно и отменено; да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност; да му бъде заплатено обезщетение в размер на 18 174 лева за периода от 14.10.2025 г. до 13.04.2026 г., заедно със законната лихва от датата на исковата молба- 27.10.2025 г. до окончателното изплащане и разноските.

3. Ответникът „Х.“ АД е получил препис от исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК е подал писмен отговор, с който оспорва така предявените искове. Заявява, че по Молба о т 21.12.2021 г. на ищеца трудовия му договор с ответника е прекратен със Заповед № 1/20.01.2022 г. на Изпълнителния директор, считано от 21.01.2022 г. Твърди, че между страните отново било възникнало трудово правоотношение, въз основа на Трудов договор №318/12.06.2024 г. за длъжността „Ръководител отдел в хотел“, код по НКПД 14113001, в отдел „Храни и напитки“ за неопределено време. Поддържа, че на 10.10.2025 г.(петък) е получено електронно писмо за скандал между ищеца и Й.Д., като в понеделник на 13.10.2025 г. ищецът е подал Молба за прекратяване на трудовия договор на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, считано от 14.10.2025 г., за което е издадена Заповед № 17/13.10.2025 г.

Навежда, че били представени два болнични листа-от 15.10.2025 г. и от 21.10.2025 г. за отпуск за временна неработоспособност за периода от 14.10.2025 г. до 22.10.2025 г. Заявява, че на 23.10.2025 г. ищеца се е завърнал на работа, като процесната Заповед № 17/13.10.2025 г. е била връчена в условията на отказ, с подписа на двама свидетели. Твърди, че прекратяването на трудовия договор на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ не се ползва със закрила, т.к. предложението за прекратяване по взаимно съгласие е направено от служителя.

Претендира разноски.

4 . Безспорно и ненуждаещо се от доказване е че ищеца е заемал длъжността „Ръководител отдел в хотел“, код по НКПД 14113001, в отдел „Храни и напитки“ при ответника.

5. Доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК се разпределя, както следва:

5.1. Ищецът по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ - размера на 2 полученото от него последно пълно месечно брутно трудово възнаграждение, преди уволнението и причинната връзка между уволнението и оставането без работа, както и факта на оставането без работа.

5.2. В тежест на ответника по иска по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ е да докаже законността на уволнението. Също да докаже факта, че Молба от 13.10.2025 г. е подписана от ищеца М. Н. И., а по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ да докаже, че ищеца е започнал работа при друг работодател.

ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК всички приложени към исковата молба и отговора писмени доказателства, описани в същите.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ ИСКАНИЯ, съдът ще се произнесе в първото по делото открито съдебно заседание.

УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на основание чл. 238, ал. 2 от ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението страните, а на ищеца и препис от писмения отговор на ответника, като това да бъде ДА БЪДЕ отбелязано в призовката.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3