Решение № 15392 от 23.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15392 гр. София, 23.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20211110161994 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от „Т****************я” ЕАД против И. Н. Н. и Б. Н. Н. осъдителни искове – за задължения във връзка с топлоснабдяване на жилищен имот на посочен адрес с абонатен номер 171466, а именно: главница в размер на 4378,36 лв., претендирана като стойност на доставена от дружеството топлинна енергия в периода 01.05.2017 г.- 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 29.10.2021 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 700,35 лв. за забава в периода от 31.10.2018г. до 20.10.2021 г. относно задължението за топлинна енергия, 53,92 лв. - главница, претендирана като цена на услугата дялово разпределение за периода 01.09.2018 г.-30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 29.10.2021 до изплащане на вземането; лихва в размер на 11,39 лв. –върху задължението за цена на услугата дялово разпределение за забава в периода 31.10.2018г. до 20.10.2021 г. Претендира се разделна отговорност – при равни дялове.

Ответниците оспорват исковете с възражения, сред които и за погасяване по давност.

От страна на третото лице-помагач „Т**************С” ЕООД конституиран на страната на ищеца, се представят протоколи за неосигурен достъп.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Ответниците имат качеството клиенти на топлинна енергия като 1 съсобственици при равни дялове, което съдът намира за установено в достатъчно пълна степен поради липсата на оспорване на представения заедно с исковата молба документ на Списък на етажните собственици, който съдържа положен подпис за Н. И. Н. – баща на ответниците, което наследствено правоприемство е служебно установено по делото, като собственик на апартамента, за който ищецът твърди топлоснабдяване.

От разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, според която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3, следва, че сключване на писмен договор като форма за действителност, както предвижда чл. 149 ал. 1 т. 6 ЗЕ, е необходимо само за нови потребители, докато за т.нар. заварени потребители в сграда – етажна собственост (в сграда, която е топлофицирана към момента на влизане в сила на закона) облигационната обвързаност възниква по силата на самия факт на съществуващо присъединяване към абонатна станция, без да е необходимо сключване на писмен договор, още по-малко подаване на заявление за открИ.е на партида. Облигационната връзка с ответниците отразява именно хипотезата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като видно от сключения договор с дружествототоплинен счетоводител, отношенията по топлоснабдяването на сградата са били започнали още към 2001 г., което е преди влизането в сила на Закона за енергетиката (Обн. ДВ. бр.107 от 9 Декември 2003г.)

От страна на ответниците не са оспорени представените от „Т**************З” ЕООД документи, удостоверяващи неосигурен достъп за отчет и съответното на тези документи заключение на назначената съдебно-техническа експертиза.

Съгласно чл. 70, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, всички потребители са длъжни да осигурят достъп на представителите на лицето по чл. 139б ЗЕ; На потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия като отоплителни тела без уреди, а съгласно чл. 144, ал. 5 от Закона за енергетиката това означава, че топлинната енергия за отопление се изчислява, като инсталираната мощност на монтираните в тях отоплителни тела се умножи с максималния специфичен разход на сградата. Клиентът, който не е осигурил достъп, има право по чл.

70, ал. 5 от наредбата да поиска допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната сметка от упълномощения за сградата представител, но не установява ответниците или техния наследател да се е възползвали от това свое право. Поради тези обстоятелства и тъй като същите са съобразени от вещото лице, съдът намира за обосновано заключението на съдебно-техническата експертиза и направения с него извод, че са спазени нормативните правила и методика при определяне на задълженията за топлинна енергия. По изложените съображения и тъй като от страна на ответниците не се твърди да е била заявена рекламация срещу отчета на показанията на уредите и разпределението на енергията по изравнителните сметки, каквото право абонатите имат по чл. 70, ал. 6 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за 2 топлоснабдяването, съдът намира заключението съдебно-техническата експертиза за обосновано и кредитира направения с него извод, че действителния размер на задълженията е този, следващ след увеличаване на прогнозно начислените задължения със сумата, следваща се за доплащане/получаване от клиента въз основа на изготвените след края на трите отоплителни сезона изравнителни сметки и само за процесния период, а именно: общият размер на задълженията за топлинна енергия възлиза на сумата 6000,21 лв. Видно е, че действителният размер на задълженията е по-висок, в сравнение с претендирания от ищеца. Съдебното произнасяне е ограничено от размер на претенцията, поради което съдът приема, че за посочения период дължими са 4378,36 лв. като стойност на доставена топлинна енергия.

Като срок за плащане действащите към Общите условия предвиждат 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят начислените суми за доставена топлинна енергия.

Като се има предвид, че задълженията за плащане подлежат на остойностяване всеки месец, следва, че срокът за плащане е 15-то число на месеца, следващ отчетния период, за който се дължи месечната стойност на доставената топлинна енергия, и предвид установения срок, за да настъпи забава в изпълнение на задължението за плащане, не е необходимо да бъде изпращана нарочна покана до потребителя или фактура (чл.84, ал.1 ЗЗД). Задължението за лихва също се приема за положително установено, при изчисленията на съда по реда на чл.

162 ГПК, до претендирания от ищеца по-нисък, в сравнения с действително дължимия, размер – 700,35 лв. за забава в периода от 31.10.2018г. до 20.10.2021 г.

Частично основателно е възражението на ответника за погасяване по давност на задълженията, изискуеми към 29.10.2018 г. – три години преди подаване на исковата молба, а това са задълженията за потребена до месец август 2018 г. топлинна енергия (чийто срок е до 15.10.2018 г.) Тъй като задълженията за заплащане на потребената топлинна енергия представляват задължения за периодични плащания, към тях е приложима тригодишната давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Така в случая въз основа на неоспорените таблици към заключението на ССЕ съдът намира, че са погасени по давност фактурираните прогнозни задължения за периода до м.8.2018 г. общо в размер на 2345,18 лв. – за главница за топлинна енергия.

След намаляване с погасената по давност част, следва, че дължими за имота като непогасени по давност са 2033,18 лв. за топлинна енергия за периода 01.09.2018 г. 30.04.2020 г.

Същата давност следва да се приложи и към задълженията за заплащане на лихви върху дължимите суми, като се съобрази и че с погасяването по давност на съответната главница се погасява и дължимата върху нея лихва за забава (чл. 119 ЗЗД). В случая обаче няма погасени по давност задължения за лихви относно задълженията за топлинна енергия, тъй като тези лихви се претендират за период от 31.10.2018г. – от която дата до датата на подаване на исковата молба `29.10.2021 г. не е изтекъл 3-годишният давностен период.

3

Относно цената за извършена услуга „дялово разпределение“ . Съгласно разпоредбата на чл.

22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС, като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец, от която клауза следва, че тази услуга подлежи на заплащане към „Т****************я” ЕАД. От доказателствата се установява, че услугата „дялово разпределение“ е обективно извършена - от представения по делото договор се установява, че през процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с „Техев сървисис като лице, регистрирано по чл. 139а ЗЕ, а от заключението на съдебнотехническата експертиза се установява, че тази услуга е реално Извършвана. Съгласно неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът намира за обосновано и кредитира направените от него изводи, следващата се сума за имота за услугата „дялово разпределение“ е в размер на 53,92 лв., колкото и се претендира.

Следва да се отбележи (във връзка с възражението на ответника Б. Н., че няма валидно въведено дялово разпределение), че ако за сградата, в която се намира имота на ответника, бъде направен извод, че няма валидно въведена система за дялово разпределение по силата на представения договор между етажните собственици и топлиння счетоводител, например поради липса на договор за дялово разпределение или съображение, че не е влязъл в сила, такъв извод не би ползвал позицията на ответника, защото задължението за плащане на топлинна енергия съществува и в случай че няма въведена система за дялово разпределение.

Различното за ответника е, че задълженията не биха били определяни съобразно индивидуалното потребление, а съобразно инсталираната мощност на монтираните отоплителни тела и при максимален специфичен разход на сградата (следва по аргумент от чл. 144, ал. 6 от ЗЕ и чл. 61, ал. 3 от Наредбата), което би било по-неблагоприятно за ответника.

Относно възражението за погасяване по давност на задълженията за дялово разпределение:

Съгласно разпоредбата на чл.36, ал. 2 от ОУ, редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите. Съгласно клаузата на т. 5.1 от договора, сключен между ЕС и „Термокомплект“ ООД, едногодишната абонаментна такса за снемане на показанията е платима в 3-дневен срок от деня на извършване на годишното отчитане на показанията.

Следователно, доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е прехвърлено вземането с определени привилегии – например, различна от предвидената в договора изискуемост, то и таксата за дялово разпределение е изискуема в 3-дневен срок от деня на отчета, а при липса на данни за датата на извършването му – от деня на издаване на фактурата. Доколкото плащането на вземането за отчет е разсрочено на вноски, с идентичен размер, с едно и също основание, произтичащи от един и същ юридически факт – договор, то и давността за вземането по тях е тригодишна. В случая погасени по давност задължения за дялово 4 разпределение са само дължимите за месец 9.2018 г – в размер на 2,63 лв. Няма погасени по давност задължения за лихви относно дяловото разпределение, тъй като тези лихви се претендират за период от 31.10.2018г. – от която дата до датата на подаване на исковата молба `29.10.2021 г. не е изтекъл 3-годишният давностен период.

След намаляване с погасените по давност задължения за дялово разпределение, дължими са 51,29 лв. за периода 01.10.2018 г.- 30.04.2020 г. Дължима е и лихва в установения от вещото лице размер на 11,39 лв. –върху задължението за цена на услугата дялово разпределение за забава в периода 31.10.2018 г. до 20.10.2021 г.

Разпечатката съдържа 29 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f42d1813-3803-47a4-99bf-4b69a2a82996