Решение № 327 от 17.09.2026, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. Козлодуй, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Адриана Г. Добрева при участието на секретаря Деница Ол. Лихарска като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело № 20261440101247 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявена искова молба от К. Н. И. , ЕГН **********, с постоянен адрес: ..........., чрез процесуален представител адв. Ж.

Д. Димова, със съдебен адрес: гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски“ № 3, ет.

1, срещу „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.

В, ет. 7, представлявано заедно от управителите Светослав Николаев Николов, Ярослав Кжищоф Чулак и Наталия Миткова Лозанова.

С исковата молба е предявен главен положителен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), вр. с чл. 11, ал.

1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният помежду им Договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ № 40026556273 от 26.06.2024 г. е изцяло недействителен (нищожен). Ищцата поддържа, че посоченият в договора годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,03% е неверен, тъй като в него не са включени уговорените възнаграждения за закупени допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 1 150,41 евро (2 250,00 лв.) и „Флекси“ в размер на 1 508,31 евро (2 950,00 лв.), представляващи общо 2 658,72 евро (5 200,00 лв.).

Твърди се, че тези услуги по своето естество обслужват дейности по 1 предоставяне и управление на кредита, за които кредиторът няма право да начислява възнаграждения съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Начисляването им извън ГПР представлява прикрита финансова тежест и заобикаляне на законовия таван на ГПР по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което нарушава изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до пълна недействителност на кредитния договор по силата на чл. 22 от ЗПК. Позовава се и на Решение на Съда на Европейския съюз от 21.03.2024 г. по дело C-714/22.

В условията на евентуалност, в случай че главният иск бъде отхвърлен, ищцата моли съда да прогласи за нищожна клаузата на раздел VI, абзац II от процесния договор, предвиждаща заплащане на възнаграждение за закупените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), както и поради нарушение на чл. 10а, ал. 2, чл. 19, ал. 4 и чл. 21, ал. 1 от ЗПК и накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД).

Ищцата претендира присъждане на направените по делото разноски за внесена държавна такса в размер на 102,26 евро (200,00 лв.) и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 евро (977,92 лв.) и прилага списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез процесуалния си представител юрк. Георги Пламенов Антонов, депозира в законоустановения срок писмен отговор по чл. 131 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с който оспорва предявените искове като изцяло неоснователни. Поддържа, че процесният договор отговаря на всички законови изисквания за форма и съдържание по чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, като годишният лихвен процент (41,00%) и ГПР (49,03%) са ясно и точно посочени. Твърди, че допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ са изрично и доброволно поискани от потребителя съгласно раздел V от договора и т. 15 от Общите условия и тяхното закупуване не е било задължително условие за предоставяне на кредита. Поради това стойността им не формира част от общия разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и Директива 2008/48/ЕО и законосъобразно не е включена в ГПР. Ответникът поддържа още, че евентуалната неточност в изчисляването на ГПР не е равнозначна на липса на реквизит и не води до недействителност на целия договор, а само до неприлагане на надвишението по чл. 19, ал. 6 от ЗПК, съответно до частична 2 недействителност по чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 230,08 евро (450,00 лв.) и прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В съдебно заседание ищецът не е явява, не се представлява. Получено от адв.Димова писмено становище, с което поддържа исковата молба, претендира разноски.

За ответното дружество не се явява представляващ.

От събраните по делото писмени доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.06.2024 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като кредитор и К. Н. И. като клиент/кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ № 40026556273. По силата на договора кредиторът е предоставил на кредитополучателя чиста сума на заема в размер на 2 556,46 евро (5 000,00 лв.) за срок от 36 месеца, при уговорен фиксиран годишен лихвен процент от 41,00%, дневен лихвен процент от 0,11% и посочен в договора ГПР в размер на 49,03%. Дължимата сума за връщане само по кредита е определена на 4 481,48 евро (8 765,02 лв.), включваща главница и възнаградителна лихва в размер на 1 925,02 евро (3 765,02 лв.), с месечна погасителна вноска по кредита от 124,49 евро (243,48 лв.).

В раздел V от договора като „поискани от клиента допълнителни възможности“ са отбелязани допълнителните услуги „Fast – Фаст“ (предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на кредита) и „Flexy – Флекси“ (предоставяща право на промяна на погасителния план на кредита). В раздел VI, абзац II от договора („По поискана и закупена допълнителна услуга“) е уговорено възнаграждение за услугата „Фаст“ в размер на 1 150,41 евро (2 250,00 лв.) и възнаграждение за услугата „Флекси“ в размер на 1 508,31 евро (2 950,00 лв.), или общо задължение за допълнителни услуги в размер на 2 658,72 евро (5 200,00 лв.). Предвидено е възнаграждението за тези услуги да се разсрочва на равни месечни вноски по 73,85 евро (144,44 лв.), дължими заедно с месечната погасителна вноска по кредита. В раздел VII като „общо задължение по кредита и по закупена допълнителна услуга“ е определена сумата от 7 140,20 евро (13 965,02 лв.) при 3 общ размер на месечната вноска от 198,34 евро (387,92 лв.).

Видно от приложения към договора погасителен план, задължението за заплащане на възнаграждението за допълнителните услуги е включено във всяка една от 36-те месечни погасителни вноски като постоянен компонент от 73,85 евро (144,44 лв.), формиращ неделима част от общото месечно плащане от 198,34 евро (387,92 лв.). Съгласно раздел VII от договора, в случай на предсрочно погасяване на кредита, възнаграждението за допълнителната услуга „Фаст“ остава дължимо в пълен размер, независимо от момента на предсрочното погасяване.

Съдът приема от правна страна, следното:

Предявеният главен иск е процесуално допустим – за кредитополучателя е налице правен интерес по смисъла на чл. 124, ал. 1 от ГПК от установяване на действителното правно състояние и съществуването на породените от кредитната сделка задължения с оглед специалните последици по чл. 23 от ЗПК.

Разгледан по същество, главният иск е основателен по следните съображения:

Процесното правоотношение произтича от договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, сключен между професионален кредитор (небанкова финансова институция) и физическо лице, действащо в качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. С оглед на това сделката подлежи на задължителен контрол за спазване на императивните изисквания на ЗПК и правилата на европейското потребителско право (Директива 2008/48/ЕО и Директива 93/13/ЕИО).

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа задължително, ясно и разбираемо годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. По силата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, както и чл. 3, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО, в общия разход по кредита, формиращ основата за изчисляване на ГПР, се включват всички разходи, пряко или косвено свързани с договора за кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. В това понятие безусловно попадат и разходите за допълнителни услуги, когато тяхното сключване е задължително условие за получаване на кредита или 4 когато същите представляват договорна конструкция, прикриваща действителното оскъпяване на финансовия ресурс.

В задължителното за националните юрисдикции Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 (S.R.G. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД), постановено по идентични договорни клаузи на същия кредитор, Съдът на Европейския съюз изрично прие, че чл. 3, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО изисква разходите за допълнителни услуги като „Фаст“ (приоритетно разглеждане и изплащане) и „Флекси“ (отлагане или промяна на вноските) да бъдат включени в общия разход по кредита и в ГПР, когато тяхното заплащане е задължително за получаване на кредита при предлаганите условия или когато тези услуги представляват конструкция за прикриване на реалната цена на заема. СЕС подчерта, че националният съд е длъжен да изследва действителната икономическа същност на договореното, без да се ограничава само до формалното им деклариране като „незадължителни“ в бланковия формуляр.

В настоящия случай възнагражденията за пакетите „Фаст“ (1 150,41 евро / 2 250,00 лв.) и „Флекси“ (1 508,31 евро / 2 950,00 лв.) възлизат на общо 2 658,72 евро (5 200,00 лв.), което надхвърля самата главница по отпуснатия кредит (2 556,46 евро / 5 000,00 лв.) и представлява над 138% от чистия заемен ресурс. Тези суми са предварително начислени в пълен обем още при сключването на договора, разсрочени са паралелно с погасяването на главницата и лихвата и са включени като задължителен компонент във всяка месечна вноска в погасителния план. Потребителят дължи пълната стойност на услугата „Фаст“ дори при предсрочно погасяване, както и стойността на „Флекси“, без оглед на това дали реално ще упражни някое от предоставените права. С оглед на това е очевидно, че процесните „допълнителни услуги“ нямат самостоятелен насрещен характер, а обслужват присъщи за кредитора дейности по първоначално проучване, отпускане и управление на кредита.

Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Въвеждането на подобни прекомерни плащания под формата на „пакет от услуги“ цели именно заобикаляне на тази законова забрана и прикриване на действителната цена на кредита.

Тъй като възнагражденията за допълнителните услуги съставляват 5 неизбежен и сигурен разход за потребителя, те е следвало задължително да бъдат калкулирани при определянето на ГПР. В процесния договор кредиторът е посочил ГПР в размер на 49,03%, изчислен единствено върху главницата и възнаградителната лихва. При реалното включване на разходите за „Фаст“ и „Флекси“ в общия разход по кредита, действителният ГПР значително надхвърля обявения и превишава 100%, с което надхвърля и максимално допустимия праг по чл. 19, ал. 4 от ЗПК (петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения).

Невярното, неточно и подвеждащо отразяване на ГПР в договора за потребителски кредит се приравнява на липса на посочване на ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (Решение на СЕС по дело C-714/22, т. 55– 56; Определение на СЕС по дело C-76/10; Решение по дело C-448/17).

Неточното посочване на ГПР лишава потребителя от възможността да прецени действителния обем на поеманите финансови задължения и нарушава изискването за пълна прозрачност при сключване на договора.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 22 от ЗПК, при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7–12 и т. 20 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен. В този случай не намира приложение правилото на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД за запазване на договора без недействителните клаузи, тъй като специалният закон (чл. 22 от ЗПК) изрично предвижда най-тежката гражданскоправна санкция – недействителност на целия договор. Неоснователни са доводите на ответника за приложение на чл.