Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1614 от 04.07.2022, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1662/2022
Вид
Определение № 1614
Подписан
04.07.2022
В сила
06.10.2022
Състав
Светлана Иванова Изева, Радостина Ангелова Стефанова, Светлана Ангелова Станева

Цитирани разпоредби

  • чл.129 ал.3 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1614 гр. Пловдив, 04.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20225300501662 по описа за 2022 година Производството е по реда на 274 във вр. с чл.129 ал.3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Т. Г. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ***, с адрес за призоваване: гр. П., ул.

„М. П.“ № 9, против Определение № 6149/07.06.2022г., постановено от Районен съд – Пловдив, XIII гр.с., с което е върната подадената от него исковата молба против АЛ. Г. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ***, с която е поискано от съда да допусне до делба избено помещение — югозападната изба от източната секция с площ 19,45 кв. м., представляващо прилежаща част към Самостоятелен обект с ИД ***, представляващ жилище, апартамент и е прекратено производството като недопустимо. Моли определението да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови връщане на делото за продължаване на процесуалните действия.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу обжалваем акт и затова следва да бъде разгледана.

Пред Районен съд – Пловдив е заведена искова молба от Т. Г. Т. против АЛ. Г. Т., с която с която е поискано от съда да допусне до делба избено помещение — югозападната изба от източната секция с площ 19,45 кв.

1 м., представляващо прилежаща част към Самостоятелен обект с ИД *** -жилище, апартамент.

От исковата молба и приложенията към нея, се установява, че ищецът и ответникът са наследници на тяхната майка Д. А. Т.а.

Към исковата молба е приложено Удостоверение за наследници от което е видно, че Д. А. Т.а е поч. на 26.10.2021г., като вдовица, и е оставили наследници синовете си АЛ. Г. Т. и Т. Г. Т..

Приживе майката Д. А. Т.а с Нот. акт № 121, том 10, дело № 1700/2015г. на РС - Пловдив е подарила на ответника А.Т. самостоятелен обект в сграда с ИД с ИД ***, жилище /апартамент/, находящ се на трети етаж, с административен адрес гр.П., ул.“С. С.“ № 18, ведно с принадлежащите му югозападен таван с площ съгласно Удостоверение № 1014/23.10.2007г. на „Пловдивинвест -21“ АД от 19,90 кв.м.

Приживе майката Д. А. Т.а е подарила с нот. акт № 129, том 26, дело № 6024/2000г. на РС –Пловдив и на него ищеца Т.Т. апартамент, находящ се на първия етаж, с административен адрес гр.П., ул.“С. С.“ № 18, ведно със северозападното, средното и североизточното избени помещения, граничещи със стълбищна клетка, ведно с югоизточното и североизточното тавански помещения.

Ищецът счита, че след като помещението - югозападната изба от източната секция с площ 19,45 кв., не е било описано в горните два нотариални акта, то същото е останало в собственост на тяхната майка Д. А.

Т.а, респ. след смъртта й е в режим на съсобственост между тях двамата с ответника, поради което и иска да се допусне делба- при равни квоти по ½ ид.ч. за всеки поотделно.

С Разпореждане от 20.05.2022г. Районният съд е оставил исковата молба без движение да уточни изрично дали избеното помещение с площ 19,45 кв.м. е самостоятелен обект на правото на собственост или е прилежаща част към СО с ИД ***.

С Молба- допълнение от 03.06.2022г. /на л.17/ ищецът отново повтаря записаното в исковата молба, че избеното помещение от 19,45 кв.м. представлява прилежаща част към Самостоятелен обект с ИД ***.

2

Районният съд, с атакувания акт, за да върне исковата молба на осн. чл.129 ал.3 от ГПК и прекрати производството по делото, излага основни съображения, че съгласно трайно установената практика на съдилищата е прието, че мазето няма самостоятелен статут на правото на собственост – то по общо правило е прилежаща част към жилищен, търговски или друг обект и поради това е изключено от гражданския оборот в общата хипотеза, както и другите несамостоятелни части на недвижимите имоти.

Избата може да се придобива самостоятелно само ако е променен статутът й по начин, даващ възможност за притежанието й като самостоятелен обект.

Прието е, че е допустимо избеното помещение да се придобива от лице, притежаващо в същата сграда, която е в режим на етажна собственост, друг самостоятелен обект и по този начин избата става прилежаща част към него.

Във всички случаи обаче избеното помещение е прието, че не трябва да е единствено складово помещение на друг обект в сградата, за който по закон задължително се предвижда наличие на такова /напр. жилищата, ако нямат таванско или други помещения с подобно предназначение/. В противен случай отделянето му е невъзможно.

Позовава се на съдебна практика - Решение № 1368/3.12.2008 г. по гр. д. № 4834/2007 г. на IV ГО на ВКС.

С частната жалба на Т. Г. Т. са направени възражения, че съгласно нотариалния акт волята на дарителката е била да прехвърли собствеността върху жилищния етаж със съответното таванско помещение и да запази собствеността върху избеното помещение.

Окръжен съд -Пловдив, V гр. с., намира, че частната жалба е неоснователна. Към исковата молба освен гореописаните нотариални актове е приложено Удостоверение с изх.№ 1014/23.10.2007г., изд. от „Пловдивинвест -21“ АД, съгласно което процесното югозападно избено помещение от източната секция с площ 19,45 кв. и северозападното таванско помещение от 19,90 кв.м., описани със съответни граници, са прилежащи към апартамент, заемащ третия етаж от източната секция на триетажна с изба и таван жилищна сграда, намираща се в гр.П., ул.“С. С.“ № 18.

Удостоверение с изх.№ 1014/23.10.2007г., изд. от „Пловдивинвест -21“ АД е описано под т.4 в Нот. акт № 121, том 10, дело № 1700/2015г. на РС – Пловдив. Със същия нотариален акт Д. А. Т.а е подарила на ответника 3

А.Т. самостоятелен обект в сграда с ИД с ИД ***. 1.3, жилище /апартамент/, находящ се на трети етаж, с административен адрес гр.П., ул.“С.

С.“ № 18, ведно с принадлежащия му югозападен таван с площ съгласно Удостоверение № 1014/23.10.2007г. на „Пловдивинвест -21“ АД от 19,90 кв.м.

Обстоятелството, че в нотариалния акт е цитирано Удостоверение с изх.№ 1014/23.10.2007г., изд. от „Пловдивинвест -21“ АД, но е пропуснато да се опише и югозападното избено помещение от източната секция с площ 19,45 кв., не означава, че е останало в патримониума на праводателката, доколкото е недопустимо едно лице да притежава само избено помещение, без да е собственик и на самостоятелен обект в същата сграда.

Удостоверение с изх.№

1014/23.10.2007г., изд. от

„Пловдивинвест-21“ АД и Удостоверение с изх.№ 195/30.03.2011г., изд. от „Пловдивинвест -21“ АД показват описаните избени и тавански помещения към кои самостоятелни обекти в сградата са принадлежащи, след направени изчисления по представените проекти застроени площи.

Съдът не споделя възражението с частната жалба, че волята на майката Д. А. Т.а е била да запази собствеността върху избеното помещение, а обратното – намира от приложените писмени доказателства, че е искала да дари на синовете си Т. и А. поотделно на всеки от тях самостоятелно жилище, ведно със съответните прилежащи избени и тавански помещения в същата сграда.

Избеното помещение — югозападната изба от източната секция с площ 19,45 кв. м. липсва в разпоредителната част на Нот. акт № 121/16.02.2015г., том 10, дело № 1700/2015г. на РС – Пловдив, но за сметка на това е описано в Удостоверение с изх.№ 1014/23.10.2007г., изд. от „Пловдивинвест -21“ АД /т.4 от същия този нотариален акт № 121/.

Видно от съдържанието на Удостоверение с изх.№

1014/23.10.2007г., същото е издадено от „Пловдивинвест -21“ АД, за да послужи пред Нотариус.

Обжалваното определение се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

4

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение № 6149/07.06.2022г., постановено от Районен съд – Пловдив, XIII гр.с.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5