Решение № 384 от 23.10.2018, Районен съд - Карлово

Р Е

Ш Е Н

И Е

№………………… гр. Карлово, 23.10.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски районен съд втори граждански състав на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

Секретар: Димитрина Минчева като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 539 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по иск с правна квалификация чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.55, ал.1 ЗЗД, предл. 3 от ЗЗД, предявен от С.С.Д., ЕГН: **********,*** против Я.И.А., ЕГН: **********, с адрес: ***.

Ищецът, представляван от адв. Д. и адв. С. твърди, че на 25.08.2017 г. между страните бил сключен договор за покупко - продажба на посадъчен материал, с който ответникът Я. И.А., в качеството си на продавач, се задължил да продаде и достави на него – земеделски производител С.С.Д., 74 000 корена посадъчен материал лавандула от сорт „С.“ на обща цена от 9 620 лева, в срок до 10.11.2017 г. Твърди, че при подписването на договора на 25.08.2017 год., той направил авансово плащане на част от продажната цена, като заплатил в брой на продавача сумата от 2 900 лева, а остатъка от цената се е задължил да заплати, при получаване на уговорения разсад. За заплащане на сумата свидетелствал самия договор, където в чл.4 било уговорено, че подписаният договор служи като разписка за получената от продавача сума в размер на 2900 лева.

В началото на месец ноември 2017 г., след проведени телефонни разговори между страните, била уточнена точната дата за предаване на стоката, а именно – на 03.11.2017 г., като ответникът - продавач помолил ищеца - купувач да осигури транспорт до разсадника в близост до гр. П.Б.и да се яви за да получи стоката.

На 03.11.2017 г., около обяд ищецът пристигнал с осигурения транспорт на мястото на срещата, но не намерил ответника в разсадника, нито открил наличен разсад за предаване. На същата дата ответникът отказал среща с ищеца, като обещал да осигури и достави уговорения с договора разсад най-късно до 06.11.2017 г. Дори и след тази дата, изпълнение по договора от страна на ответника не последвало, като същият обещал на купувача, да върне сумата, която получил като капаро, в срок до 10.11.2017 г. Ищецът твърди, че до настоящият момент ответникът не бил изпълнил задължението си да предаде и достави на купувача уговорените корени посадъчен материал, предмет на договора, нито му бил върнал сумата, която получил като авансово плащане по договора. Той спрял да отговора на всички обаждания на ищеца и опитите на последния да се свърже с него били неуспешни.

Вследствие на пълното неизпълнение от страна на продавача по договора, предвидените от ищеца за засаждане с лавандула ниви от 30 дка останали незасадени и неизползвани през цялата стопанска 2017 година. Освен това, ищецът твърди, че извършил и значителни разходи за предсеитбени обработки на земята и за транспорт. В тази връзка, загубата за ищеца като земеделски производител била значителна.

Тъй като, в случая се касаело до фикс - сделка, която следвало да се изпълни в точно уговорения срок, защото посадъчния материал, предмет на договора следвало да се засади в срок до 10.11.2017 г., с покана изпратена по телепоща на 08.01.2018 г. и получена на 11.01.2018 г., ищецът отново уведомил ответника, че счита договора за развален, поради виновното му неизпълнение да осигури нужните корени посадъчен материал в уговорения от страните срок и поканил последния в срок до 22.01.2018 г. да му върне сумата от 2 900 лева, явяваща се получено по договора авансово плащане /капаро/. Това не било сторено и на 05.02.2018 г., на основание подаденото от ищеца (заявител в заповедното производство) заявление по чл.410 от ГПК, била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №232/2018 г по описа на РС К., с която било разпоредено на ответника (длъжника) да му заплати процесната сума от 2900 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 05.02.2018 г., до окончателното плащане.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК постъпило възражение от длъжника и това породило правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 2900 лева /две хиляди и деветстотин лева/, явяваща се връщане на капаро /авансово заплатена част от продажната цена/ заплатена на 25.08.2017 г. от ищеца на ответника, по договор за покупко-продажба на посадъчен материал, който е развален от ищеца, поради виновното неизпълнение на ответника, ведно със законната лихва от 05.02.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, за което по ч. гр. д. №232/2018 г по описа на РС К. е издадена Заповед №148/09.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Претендират се и разноските по делото, включително и тези в заповедното производство.

Ответникът, чрез пълномощника си адв. Ш., оспорва иска. Твърди, че действително на 25.08.2017 г. между страните бил сключен договор за покупко-продажба на посадъчен материал – той в качеството си на продавач, се задължил да продаде и достави на ищеца - купувач С.С.Д. 74 000 корена посадъчен материал лавандула от сорт „С.“ на обща цена от 9 620 лева, в срок до 10.11.2017 г.. Не оспорва факта, че получил от ищеца при подписване на договора капаро в размер на 2900 лева.

Твърди обаче, че неизправна страна по договора не бил той, а купувача и поради това бил напълно в правото си да задържи полученото капаро (задатък).

Именно това била целта на задатъка, съгласно разпоредбите на ЗЗД – да обезпечи изпълнението на договора. Ответникът твърди, че ищецът не изпълнил своето задължение по договора, а именно – до 10.11.2017 г. да прибере 74 000 корена посадъчен материал лавандула от сорт „С.“ и да заплати остатъка от договорената цена, т. е. още 6 720 лева. Твърди, че ищецът неколкократно преди тази дата го търсел по телефона и молел за отсрочка, но ответникът му заявявал, че срокът следва да се спази, тъй като той самият имал срокове за пласиране на лавандулата. Около една седмица след уговорената дата ищецът дошъл при него, но ответникът му казал, че няма разсад за него, защото не спазил уговорения срок. Отказал да у върне и даденото капаро. Няколко пъти след това ищецът го притеснявал с настояване да му върне тези 2900 лева и дори му изпратил покана в този смисъл. Ответникът признава, че понастоящем не е върнал процесната сума, но поради това, че ищецът бил неизправна страна по сключения между тях договор.

Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, като му бъдат присъдени направените разноски.

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр. д. № 232/ 2018 г. по описа на РС К. се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по чл.

410 ГПК против ответника за сумата от 2900 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 05.02.2018 г., до окончателното плащане. Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника, подадено в срока по чл. 414, ал.

2 ГПК, като след това ищецът е предявил иск по чл. 422 за установяване на вземането си. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.

За безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал.1, т.4 от ГПК са приети следните факти: на 25.08.2017 г. между страните е сключен писмен договор за покупко - продажба на посадъчен материал

(приложен по делото), с който ответникът Я. И.А., в качеството си на продавач, се задължил да продаде и достави на ищеца С.С.Д. 74

000 корена посадъчен материал лавандула от сорт „С.“ на обща цена от 9 620 лева, в срок до 10.11.2017 г., като при подписването на договора на 25.08.2017 г. ищецът-купувач е дал на ответника - продавач капаро (задатък) от 2 900 лева.

По делото е приложена покана изпратена по телепоща на 08.01.2018 г. и получена на 11.01.2018 г., от която е видно, че ищецът е уведомил ответника, че счита договора за развален, поради виновното му неизпълнение да осигури нужните корени посадъчен материал в уговорения от страните срок и поканил последния в срок до 22.01.2018 г. да му върне сумата от 2 900 лева, явяваща се получено по договора авансово плащане /капаро/.

Страните не спорят, че до настоящия момент процесната сума не е върната на ищеца, като всеки от тях твърди, че е изправна страна по договора, отричайки да има вина за неизпълнението му.

По делото са събрани гласни доказателства – разпитани са св. С.Д. Н.и св. Ч.И.А., които взаимно се допълват в частта им относно съществувалите между страните облигационни отношения във връзка със сключения договор за покупко - продажба. Различията в показанията им се свеждат до това дали купувачът е отишъл да получи ланадуловия разсад в уговорения в договора срок – до 10.11.2017 г., или е закъснял.

От показанията на св. Н.става ясно, че той и сина му – ищецът С.Д., са земеделски производители. В края на месец септември обработили 50 дка земеделска земя в землището на гр. Г.Т.и я подготвили за засаждане с лавандула.

Според свидетеля имали уговорка със собственик на разсадник в гр. П.Б., който трябвало да им продаде лавандулов разсад. Уговорката я направил сина на свидетеля, който платил авансово сумата от 2900 лева на продавача, а остатъка трябвало да бъде платен при получаване на разсада. На 10.11.2017 г., съгласно уговореното, свидетелят и сина му тръгнали сутринта от гр. Г.Т.и около 12:30 ч. били при разсадника. Там нямало никого, нямало изваден разсад, нямало и засадени лехи. Ищецът се обадил по телефона на продавача „Я.“, който му обяснил, че разсадът бил откраднат и имало подадена жалба в полицията в гр. К.. Отказал да се срещне с тях, тъй като бил много ангажиран, но обещал да осигури разсад до три дни. Двамата си тръгнали, като в следващите дни ищецът разговарял няколко пъти с продавача, за да се увери, че ще получи разсада.

Ответникът казвал, че ще гледа да го подготви . При поредния разговор обаче, когато ищецът го попитал дали да идват на 06.11.2017 г., ответникът заявил, че не може да му подготви разсада и ще му върне парите. Синът на свидетеля му изпратил банкова сметка, ***а като капаро сума, но това не било сторено.

От показанията на св. А. се установява, че той и брат му – ответникът Я.А., отглеждат на разсад за лавандула. Свидетелят се занимавал с работата на полето, а брат му сключвал договорите с купувачите. През 2017 г. имали много клиенти, на които продали разсад, съгласно направените предварителни уговорки. Нямало проблеми с никой от тях, с изключение на договора с ищеца, когото свидетелят не познавал. Знаел от брат си, че имало клиент, който не дошъл в уговорения срок да си вземе посадъчния материал и поради това се наложило да го продадат на друг. Нямало как да държат разсада след изваждането му, тъй като щял да изсъхне и да се наложи да бъде изхвърлен. Затова било важно клиентът да си вземе разсада на датата, която е уговорена. Такъв бил случаят с ищеца, който не се явил на уговорената дата и закъснял. Повече подробности свидетелят не знаел, но обикновено при сключване на договори купувачът давал капаро.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

По допустимостта:

Предявеният иск е допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до заявителя, че е постъпило възражение от длъжника.

По основателността:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ал.1, вр. с чл.415 ал.1 от ГПК, вр. с чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД. Предявен е иск за установяване съществуване на вземане в размер на сумата 2 900 лева, представляваща заплатено капаро от ищеца по писмен договор за покупко - продажба на 74 000 корена посадъчен материал лавандула от сорт „С.“ на обща цена от 9 620 лева, в срок до 10.11.2017 г., сключен на 25.08.2017 г., в полза на ответника, което капаро последният отказва да му възстанови, въпреки разваления договор, с мотив, че той е изправна страна по договора. В това производство в тежест на ищеца е да докаже факта, от който произтича вземането му, а в тежест на ответника – факта, че е изправна страна по договора.

Разпечатката съдържа 38 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f42c0793-c26f-4a36-9fb7-598b801e0d3a