Акт от 09.12.2020, Административен съд - Перник
- Съд
- Административен съд - Перник
- Дело
- 806/2019
- Подписан
- 09.12.2020
- В сила
- 09.12.2020
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.23 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.171 · Закон за движението по пътищата
- чл.171, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.171, т.1, б."б" · Закон за движението по пътищата
- чл.171, т.2а · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
Р Е Ш Е Н И Е
№ 537 гр. П.***, 09.12.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – П.***, в открито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА при секретаря Емилия Владимирова, като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 806 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на С.П.Г. с ЕГН ********** и съдебен адрес: *** офис 324, чрез адв. А.Г. от САК и адв. В. Л.***от САК, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1158-000903/29.11.2019 г., издадена от И.Б.С.***- мл.автоконтрольор при сектор ПП към ОДМВР – П.***, с която на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Административният акт се оспорва с доводи за незаконосъобразност поради допуснато съществено нарушение на адиминстративнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби и се моли за неговата отмяна. Излагат се твърдения, че нарушението, за което е издадена заповедта, не е извършено, както и че административнонаказателното производство е образувано незаконосъобразно, тъй като на жалбоподателката не е дадена възможност да види показанията на техническото средство „Алкотест Дрегер“, съставеният срещу нея АУАН не й е бил връчен надлежно, поради което тя не се е запознала със съдържанието му и затова е отказала да даде кръвна проба.
В проведените съдебни заседания жалбоподателката се явява лично и с процесуалните си представители адв. Г. и адв. Л.***. Поддържа жалбата и искането за отмяна на оспорената заповед.
Предявява претенции за присъждане на направените по делото разноски. Представя списък на същите по чл.80 от ГПК.
Ответникът по жалбата И.Б.С.***- мл.автоконтрольор при сектор ПП към ОДМВР – П.*** се представлява от З. В.*** - гл.юрисконсулт в ОДМВР – П.***. Счита оспорената заповед за законосъобразна, а жалбата за неоснователна, поради което моли последната да бъде оставена без уважение.
Административен съд П.***, като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
При преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1158-000903/29.11.2019 г., издадена от И.Б.С.***- мл.автоконтрольор при сектор ПП към ОДМВР – П.***, на жалбоподателката С.П.Г. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, затова че на 29.11.2019 г., около 20:15 ч., като водач на МПС – л.а. с рег. № ***, е управлявала същия в гр. П.***, кв. И.*** по бул. ***, с посока на движение от магазин „***“ към ул. ****, и след като била спряна пред казино „***“ /бившата фирма „***“/ от полицейски служители, при извършената й проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARBА-0157, което отчело положителен резултат от 1,66 промила алкохол в издишания въздух, се установило, че същата управлява МПС под въздействие на алкохол. В заповедта е отразено също, че в хода на проверката на водача е издаден Талон за медицинско изследване № 0037446 от 29.11.2019 г., както и че за извършеното деяние, съставляващо според контролния орган нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, Р.С.Е. – мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР – П.***, е съставил АУАН № GA
104113/29.11.2019 г.
АУАН № GA
104113/29.11.2019 г., с който е образувано административнонаказателното производство срещу Г., е приет като доказателство по делото. В обстоятелствената част на същия е отразена фактическа обстановка, идентична с тази, описана в оспорваната заповед.
По делото, освен ЗППАМ и АУАН, са приети:
- Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 29.11.2019 г.;
- Талон за медицинско изследване №
0037446 от 29.11.2019 г.;
- Докладна записка от К. М. – мл.автоконтрольор в сектор Пътна полиция при ОДМВР – П.***;
- Заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на служби по контрол по ЗДвП;
- Заповед №
313з-1464/08.07.2017 г. на директора на ОДМВР - П.***, за определяне на длъжностните лица, които да осъществяват контрол по ЗДвП и да прилагат принудителните административни мерки по чл.171 от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОДМВР – П.***;
- Удостоверение УРИ № 313р-3211/06.03.2020 г., издадено от началника на сектор КАПО и ЧР в ОДМВР - П.***.
В хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства чрез разпити на четирима свидетели – по двама на всяка страна по делото.
От показанията на свидетелите Р.С.Е. и С.М.С. /посочени от ответника/, на 29.11.2019 г., в гр. П.***, кв. И. се е провело организирано мероприятие – граждански протест, на който е присъствала и жалбоподателката Г.. По време на разговор между нея и св. Е., последният усетил мирис на алкохол. След приключване на мероприятието той забелязал Г. да се качва в лек автомобил, паркиран преди това на паркинга на магазин „***“ в кв. И. гр. П.***, и да сяда на шофьорското място. Автомобилът потеглил, а св. Е., който бил в тревна площ на около 5 м от него, не бил в състояние да го спре и поради това подал сигнал по радиостанцията на своя колега С.С. да направи това.
По това време С. *** път, малко след изхода на паркинга. Той възприел сигнала и спрял посоченият му автомобил „***“. Последният се управлявал от жалбоподателката, а до нея седял друг човек, когото св. С. определя като „лицето, което водите като свидетел, този с татуировките по ръцете“. Последният слязъл от колата, държейки бутилка с бира в ръка, а когато му било обяснена причината за спирането, той се оттеглил. Свидетелят С.С. започнал да преглежда документите на водача – жалбоподателката С.Г.. По това време при тях дошъл и св. Е.. Последният й направил проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“. Уредът отчел положителен резултат от 1,66 промила алкохол в издишания въздух и така се установило, че тя управлява МПС под въздействие на алкохол. За констатираното нарушение, Е. съставил срещу нея АУАН. Свидетел по съставянето на акта станал С.С., който удостоверил това с подписа си. АУАН бил предявен на жалбоподателката и тя също го подписала, след което й бил връчен препис от него. Впоследствие Г. била закарана със служебен полицейски автомобил в ЦСМП да даде кръвна проба. Дали е дала такава Е. и С. не знаят, тъй като никой от двамата не е бил сред придружаващите я служители на реда.
Показанията на свидетелите Е. и С. кореспондират и с дадените такива от свидетеля на жалбоподателката – Ц. Й..
Последният потвърждава, че на процесната дата са били на протест заедно с Г..
Видели се следобед, отишли в някакво заведение, където той пил две бири, а тя също употребила алкохол /но не си спомня какъв/. Около 18:00 часа тръгнали към паркинга на „***“ с нейната кола. Шофирала тя, тъй като той не бил правоспособен водач. По време на протеста С.Г. водела за ръка детето на В.
/другият свидетел, посочен от жалбоподателката/ и Й. не я бил виждал да е употребявала алкохол там, но забелязал, че е разговаряла с някои от охраняващите мероприятието полицейски служители. Тръгнали си заедно около 20:00 ч., отново с колата на С.Г.. Управлявала тя, а свидетелят Й. се возел вътре.
При потеглянето му направило впечатление, че единият полицай „с който се били конфронтирали по време на протеста“ бил вдигнал ръката си, държейки нещо като телефон, говорел и ги следял с поглед. След като излязли от паркинга, направили завой и били спряни за проверка. По време на последната, при колата имало 5 - 6, а може би и повече полицаи. Там бил дошъл и полицаят, с който се били конфронтирали, но не си спомня дали той е направил проверката с дрегера или някой друг. Самият Ц. Й. бил помолен от служителите на реда да се отдръпне, а след като те написали „техните си работи“ С.Г. била откарана някъде с патрулен автомобил.
Свидетелят В. В. И. /също посочен от жалбоподателката/ твърди, че сутринта в деня на протеста видял С.Г. пред сградата на общината, а после били заедно от 18:00 до 19:00 часа. Не му е направило впечатление Г. да е употребявала алкохол или да държи бутилка, въпреки че били наблизо, а и тя почти през цялото време била с неговата 10-годишна дъщеря.
Показанията на всички свидетели съдът цени като правдиви, логични и последователни. Всеки от тях описва собствените си възприятия относно процесния случай и направената проверка.
Разказите им ни най-малко не си противоречат, а напротив – детайлно и изчерпателно изясняват релевантните за делото факти и обстоятелства, по начина по който същите са описани и от актосъставителя и от издателя на оспорената ЗППАМ.
По делото са допуснати, изслушани и приети заключения по съдебно-графологична /почеркова/ експертиза, изготвена от вещото лице Е.К., и две тройни съдебно-почеркова експертизи, изготвени от вещите лица Л.С., Е.К. и Е.К..
Обект на изследване по първите две експертизи е подписа, положен срещу „нарушител“ на АУАН № GA 104113/29.11.2019 г. Вещите лица са категорични, че същият е изпълнен от С.П.Г..
Обект на изследване по последната – тройна съдебно-почеркова експертиза, е почерк, отразен в подпис, положен в графа „подпис“ в Разписка към АУАН № GA
104113/29.11.2019 г. И тук експертите установяват, че подписът е изпълнен от жалбоподателката С.П.Г..
Всички заключения се възприемат от съда като компетентни, безпристрастни и професионално изготвени. Основани са на задълбочено проучване и анализ на сравнителния материал – свободни образци от почерка на С.Г., положени в заявления за издаване на документи за самоличност; условно-свободни образци от почерка на С.Г. от документи, приложени към делото; експериментални образци от почерка на С.Г., снети на 22.05.2020 г., както и на оценка и анализ на документа, в който са положени подписите – обекти на изследването, и сравнително изследване.
Заключенията по трите експертизи категорично разколебават твърдението на жалбоподателката С.Г., че АУАН № GA 104113/29.11.2019 г. не й е предявяван и тя не е полагала свой подпис в този документ. Те опровергават и направеното от нея изявление по повод предявяването на АУАН в съдебно заседание на 10.03.2020 г. /л.30/, че подписът, положен срещу „нарушител“ не е нейн.
Административен съд – П.***, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.“а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото са представени и приети като доказателства Заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на служби по контрол по ЗДвП и Заповед № 313з-1464/08.07.2017 г. на директора на ОДМВР - П.***, с която са определени длъжностните лица, които да осъществяват контрол по ЗДвП и да прилагат принудителните административни мерки по чл.171 от ЗДвП на обслужваната територия на ОДМВР – П.***. Сред тези лица, в т.1.8 на втората заповед, са посочени младши автоконтрольорите от СПП в ОПП и звената „Пътен контрол“ в РУ при ОДМВР – П.***. В случая заповедта е издадена от Илиан Богданов Спасов, който е младши автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР – П.*** и се явява материално и териториално компетентнен административен орган.