Решение № 91 от 13.03.2025, Окръжен съд - Благоевград

Мотиви към Решение № 91/13.03.2025 г. по ч.н.д. № 152/2025 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград

Производството по настоящето дело е по чл. 12 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС/ и е образувано въз основа на постъпило удостоверение по чл. 4 от РР 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, издадено от орган на решаващата държава Г., където е постановено от съдебен орган решение за налагане на наказание лишаване от свобода, и компетентен за изпълнението на решението, съгласно отразяването в б. „б“ и б. „в“ от удостоверението – Апелативен прокурор на Апелативна прокуратура С., Г., подписано от представител на органа, с превод на български език, както и документи във връзка с издаденото удостоверение.

С постъпилите в съда документи се иска осъденото в решаващата държава Г. лице български гражданин Д. П. С. след извършване на необходимите действия да изтърпява наложено му наказание лишаване от свобода в Г., където се намира в затвор в гр. П. в момента, в Р Б., чийто гражданин е, както е и постоянно пребивавал.

В производството пред българския съд са събрани писмени доказателства, проведени са допълнителни консултации с органа на издаващата държава, изпратил документите.

В съдебно заседание представителят на ОП Благоевград иска съдът да признае и приеме за изпълнение съдебния акт, с който е наложено на б.г. наказание лишаване от свобода, като са налице законовите изисквания за това, не е налице според прокурора основание за отказ от признаване на решението, размерът на наложеното наказание и предвидените санкции според съответстващите престъпни състави по българския НК не налага приспособяване на наказанието, като се иска съдът да приспадне изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода, като се постанови строг режим на изтърпяване на наказанието.

Защитникът на осъдения Д. С. – адв. А., излага доводи, че формално са налице предпоставки да се признае и изпълни решението, но имало неясноти относно това кое е кумулираното наказание, което следва да търпи осъденият и какъв е срокът на изтърпяното от него до настоящия момент наказание лишаване от свобода, като се иска българският съд да приспадне всичко изтърпяно от осъдения до настоящия момент, като се има предвид, че същият работи в з..

Осъденият в Р Г. български гражданин Д. С. е редовно уведомен, не участва в съдебното производство, защото се намира в затвор в гр. П. в Р Г., 1 същият се представлява от упълномощен от неговата упълномощена от осъдения дъщеря договорен адвокат.

Към удостоверението е налице приложение II, съгласно което на 10.12.2024 г. същото е връчено на осъдения български гражданин, който е заявил съгласието си издаденото на 09.12.2024 г. удостоверение по чл. 4 от РР 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, да бъде предадено на българските власти с цел признаването и изпълнение на наказанието.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Сезирането на съда е с удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, като от съдържанието на удостоверението и приложените към същото документи е видно, че издаващата държава Р Г. изисква от съд на изпълняващата държава Република Б. провеждането на производство за признаване и изпълнението на две съдебни решения – Съдебно решение № 2323-2324/10.11.2011 г., постановено от П. апелативен съд на Т., влязло в сила на 10.01.2012 г., с което Д. С. е признат за виновен за притежание, транспортиране, опит за продажба съвместно по занятие и при рецидив като особено опасен, на наркотични вещества-опиум, което е било квалифицирано по членове 1, пар. 1, 2 таб. А, сл. 6 и 6 сл. 6, 20, пар. 1, ал. б и г, 2, 23, 37 и 37 от Закон 3459/2006, 13 сл. Е и ж, 26, ал. 1, ал. а, 27, ал. 1, 42, ал. 1 45 от Наказателния кодекс на Р Г., като в документите е посочено, че това престъпление е било извършено на 20.06.2007 г. От посоченото в документите се установява, че същият при изтърпяване на наложеното му наказание за престъплението по това дело – 10 г. лишаване от свобода /заедно с него е било наложено и наказание глоба/, е бил освободен от з. през 2011 г., като е имал при освобождаването остатък от наказанието 3 години 10 месеца и 13 дни. За този остатък е налице акт на Прокурора на Апелативен съд в Т. с № 515/2011 от 20.09.2024 г. за ефективното изтърпяване, тъй като в изпитателния срок – на 28.09.2014 г., същият е извършил умишлено престъпление, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода повече от 1 г., а именно 8 г. лишаване от свобода със съдебен акт № 232/07.06.2021 г.

Освен признаването и изпълнението на посоченото решение № 23232324/10.11.2011 г. с удостоверението се иска същото и за Съдебно решение № 1203/01.07.2024 г., влязло в сила на 08.07.2024 г., постановено от Е.ап.с. тежки престъпления на Т., с което е определено общо наказание /при извършено сливане/ по Съдебно решение № 134/23.05.2024 г., постановено от П. апелативен съд на Т., и Съдебно решение № 232/07.06.2021 г., постановено от Е.ап.с. тежки престъпления на Т.. Със съдебно решение № 134/23.05.2024 г. на 2 осъдения С. за продължавано престъпление трафик на наркотици под формата на притежание и продажба последователно, и подбуждане към трафик на наркотици под формата на притежание, внос на територията на Г. и транспортиране, което е било квалифицирано по членове 1, ал. 1, 2, табл. А, е.

5, 51 N 3459/2006, 1, дата 1, 2, 3, 20 дни, 1, 2, 3 Н 4139/2013 г. вр. чл. 26, ал. а, чл. 27, ал. и, 45, 46 нар. 1 и 98 бр. от Наказателния кодекс на Р Г., извършено на 14.03.2015 г., в неустановено време в периода от 03.02.2015 г. до 03.09.2015 г., в неустановено време в периода от 02.03.2015 г. до 09.03.2015 г., в неустановено време в периода от 02.03.2015 г. до 09.03.2015 г., му е било наложено 7 г. лишаване от свобода. С второто съдебно решение – с № 232/07.06.2021 г., за престъпление трафик на наркотични вещества заедно под формата на притежание и внос на гръцка територията, което е било квалифицирано по членове 1, пар. 1, 2, табл. А, дан. 5, 51 Закон 3459/2006, 1, 2, 3, 20 пар. 1, 2 от Закон 4139/2013 г. с комп. на чл. 26, пар. 1, ал. а, чл. 27, пар.

1 45 от Наказателния кодекс на Р Г., извършено на 28.09.2014 г., му е било наложено наказание от 8 г. лишаване от свобода. Поради молба на осъдения от 29.05.2024 г. за определяне на общото наказание по двете съдебни решения е постановено посоченото и приложено към Удостоверението Съдебно решение № 1203/01.07.2024 г., за което е посочено, че влязло в сила на 08.07.2024 г., от Е.ап.с. тежки престъпления на Т., като по посочените съдебни решения е определено общо наказание лишаване от свобода за срок от 11 години /както и глоба от 50 000 евро заедно с лишаването от свобода/.

Продължителността на отделните наказания лишаване от свобода по посочените по-горе съдебни решения в удостоверението е отразена както следва: 3 години 10 месеца и 13 дни лишаване от свобода, равняващи се на 1 408 дни, за което се сочи, че следва да се изтърпи кумулативно с общото наказание лишаване от свобода за срок от 11 години, което се равнява на 4 015 дни.

От събраните по делото писмени доказателства по несъмнен начин се установява самоличността на осъдения Д. С., който е ***гражданин, роден на ********** г. в гр. Г. Д., с постоянен и настоящ адрес в Р Б. в гр. Г. Д., обл. Б., ул. *, като преди предаването му на гръцката държава за провеждане на наказателно преследване същият е изтърпявал наказание лишаване от свобода в З. гр. Б.б..

Видно от писмените доказателства по делото Д. С. е осъждан както в Р Б., така са отразени и част от осъжданията му в Р Г. в системата ЕCRIS /Европейска информационна система за с./ видно от справка от МП на Р Б.. По първото отразено осъждане в справката за с. с данните в РС по месторождението му за Д. С. е настъпила реабилитация по право съгласно българското законодателство, а за съдебните актове по н.о.х.д № 370/2015 г. на ОС Благоевград и н.о.х.д. № 1314/2018 г. на РС Дупница е приложена разпоредбата на чл. 27 НК с влязъл в сила съдебен акт, като и по двете дела са били наложени на осъдения ефективни наказания лишаване от свобода, а определеното общо наказание за двете дела по реда на чл. 27 НК е било търпяно от същия в З. Б.д. до 09.01.2020 г., когато е предаден на гръцките власти в изпълнение на решението по ч.н.д. № 477/2019 г. на ОС Кюстендил 3 по постъпила в този съд ЕЗА от компетентен орган на Р Г., като към датата на предаването същият е имал остатък за изтърпяване от 1 г. и 25 дни от наказанието лишаване от свобода, като предаването със съдебното решение по ч.н.д. № 477/2019 г. на ОС Кюстендил е било временно, като е следвало след изслушването в Г. Д. С. да бъде върнат на българските власти за доизтърпяване на наказанието по н.о.х.д 370/2015 г. на ОС Благоевград.

В удостоверението от издаващата държава е посочено, че първото съдебно решение се отнася за едно деяние, а решението за сливане се отнася за две деяния, като всички три деяния, за които са описани обстоятелствата на извършването им в удостоверението, е посочено, че са такива, които са наказуеми в издаващата държава с лишаване от свобода не по-малко от 3 години и са от тези, за които не се изисква двойна наказуемост – незаконен трафик на наркотици и психотропни вещества, отразено в удостоверението със съответно отбелязване.

В удостоверението е отразено, че българският гражданин Д. С. лично е участвал в съдебния процес, в който са постановен осъдителните съдебни актове по отношение на него и по трите съдебни решения, посочени по-горе, като това е видно и от приложените документи от тези наказателни дела, в които е отразено личното участие на осъденото лице при разглеждане на делата и постановяване на съдебните решения по тях. Конкретно е посочено в удостоверението и това е съответно на придружаващите го писмени документи и допълнително представените по делото след изискване от Г., че от наложено наказание лишаване от свобода с решение № 2323-2324/2011 г.

/същото е било за срок от 10 г., видно от съдебния акт по това дело/ се иска към настоящия момент признаване и приемане за изпълнение в българската държава на остатък от наказанието лишаване от свобода, за който през 2011 г. е имало постановено предсрочно условно освобождаване, като този остатък е 3 г. 10 м. и 13 дни или 1 408 дни. От документите във връзка с основанието да се търпи този остатък ефективно и времето, през което задържаният в гръцки затвор български гражданин търпи това наказание, е видно, че зачитането на изпълнението на това наказание е от 20.09.2024 г., като издаващата държава е посочила, че към датата на фактическото предаване на б.г. същата ще изчисли общо евентуалните надници на затворника. От второто решение, наложеното общо наказание от 11 г. лишаване от свобода, което се иска да се признае и изпълни в българската държава, в удостоверението е посочено, че същото се равнява на 4015 дни, като в периода от 21.12.2022 г. до 20.09.2024 г. от това наказание осъденият е изтърпял 1 г. 8 м. и 29 дни и съответно има остатък от 9 г. 3 м. и 1 ден.

В постъпилото удостоверение в оригинал на гръцки и преведено на български език е посочено, че осъденият Д. С. е признат за виновен както следва:

По Съдебно решение № 2323-2324/10.11.2011 г. е признат за виновен за притежание, транспортиране, опит за продажба съвместно по занятие и при рецидив като особено опасен, на наркотични вещества-опиум, квалифицирано по членове 1, пар. 1, 2 таб. А, сл. 6 и 6 сл. 6, 20, пар. 1, ал. б и г, 2, 23, 37 и 37 4 от Закон 3459/2006, 13 сл. Е и ж, 26, ал. 1, ал. а, 27, ал. 1, 42, ал. 1 45 от Наказателния кодекс на Р Г., извършено на 20.06.2007 г. Това престъпление според съда /за същото престъпление не се изисква двойна наказуемост поради отразяването в удостоверението/ съответства на престъпление по чл.