Решение № 200 от 01.10.2024, Районен съд - Исперих

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Исперих, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елица Д. Бояджиева Георгиева при участието на секретаря Анна В. Николова като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Георгиева Гражданско дело № 20223310100568 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното :

Искът е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК в.в. чл.54, ал.2 от ЗКИР.

Постъпила е искова молба вх.№ 2971/ 23.09.2022г., коригирана с искова молба вх. № 2201/29.06.2023 г. от А. С. К. ЕГН – ********** от село В, община С, област Р, ул.”Е” № .. чрез адвокат Т. М. от ШАК против Н. Б. А., ЕГН – ********** и Н. Н. А., ЕГН – **********, двамата от село В, община С, област Р, ул.”И” № .. с която моли съда да признае за установено по отношение на ответниците, че към момента на одобряване на кадастралната карта на село В, област Р е собственик по дарение и давност на площ от 293/1016 ид.ч., равняващи се на 293 кв м, заключена между ПИ № 1............ и ПИ № ............, която площ неоснователно е била включена към УПИ Х-699 от кв.74 по плана от 1981г. и впоследствие погрешно заснета в действащата кадастрална карта на село В като част от имота на ответниците ПИ № ..............., вместо да бъде заснета като част от имота на ищците ПИ № ................, както и съдът да разпореди как да бъде нанесена действителната кадастрална граница между имотите на страните съобразно установеното по спора за материално право. Молят да им бъдат присъдени направените разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на претендираните 293 кв.м., която била заключена между имотите на страните към момента на изготвяне на кадастралната основа и приемане на действащата кадастрална карта на село В през 2007г. При заснемането, обаче, въпросната площ била погрешно включена в обхвата на ПИ № ................. вместо в границите на имота на ищеца ПИ № .................... Твърди се, че винаги ищецът е владял 1 процесната площ, засадена е от него с овощни дървета, някои от тях над 10 годишни вече и никога не е била част от имота на ответниците, нито някога е била владяна от тях или от техни праводатели. Поземлен имот № .................... по действащата кадастрална карта обхващал УПИ XI-698 от кв.74 по плана за регулация на селото от 1981г. и съответствал на УПИ VIII-388 от кв.117 по плана за регулация на селото от 1932г. Съгласно плана за регулация от 1932г. източната граница между двата имота материА.зирана и към настоящият момент представляваща изкривена линия е в този си вид от 80 години насам.

Това била действителната граница между имотите на страните, тъй като именно плана за регулация от 1932г. е приложения план по отношение на тази граница, разделяща имотите на страните. При строежа на къщата на ответниците тази начупена граница била съобразена при издаване на строителните книжа. С плана за регулация от 1981г. разделителната граница между имотите на страните била преместена навътре в имота на ищеца, но този план не бил приложен тъй като ответниците не заплатили на ищеца дадената им част от местото. Съгласно закона Плана за регулация не бил приложен и останал вА.ден Планаза за регулация от 1932г. В новата кадастрална карта разделителната граница била начертана на съвсем различно място. Имало разграничение между понятията „влязъл в сила план” и „приложена регулация”, като ищеца твърди че ако придаваемата площ не бъде заплатена или доброволно отстъпена регулацията не може да бъде приложена. Следващ регулационен план следвало да бъде изготвен на основата на предходен регулационен план при съобразяване на действителните имотни граници на имотите по прадходен план. Всяка една от страните се явявала собственик на имота си по нотариален акт. Ищецът бил собственик по дарение, а ответниците по давностно владение. Преди да станат тяхна собственост имотите били във владение на техни родственици. По разписен лист към Плана за регулация имотът на ищеца се водел собственост на неговия прадядо. Впоследствие по плана от 1981г. се е водил на името на бащата на ищеца. По този план границата между имотите на страните била като по плана от 1932г. начертана с начупена линия. Имота на ответниците по плана от 1932г. бил записан на името на прадядото на ответницата, а по плана от 1981г. на името на нейния баща. Бащите на страните също били владели имотите в границите по Плана от 1932г. Ответницата Н. А. останала да живее в имота след смъртта на баща си, но през 1989г. се изселила в Република Т.

Дълги години живяла в чужбина, като след пенсионирането си започнала да идва и да остава в имота от м.април до м.октомври и след това пак се връщала в Т. Тази година от съседи ищецът разбрал, че ответницата искала да си вади документ за собственост над имота си със свидетели. Единият нотариус в град И отказал да изповяда сделката тъй като установил проблем в заснемането на границите на двата съседни имота. Вторият нотариус, обаче, изповядал сделката. След снабдяване с документа ответницата влязла в имота на ищеца и тръгнала да забива колчета според границите отразени в настоящата кадастрална карта. Ищецът се наложило да сезира полицията, която указала на ответницата че не може да осъществява никакви действия докато не се реши материалният спор за границата между имотите по съдебен ред. По изложените съображения ищецът предявил настоящият иск.

Представя писмени доказателства, които моли да бъдат приети. Моли да му бъдед дадена възможност да сочи гласни доказателства, както и да бъде 2 назначена съдебно-техническа експертиза по делото.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпили писмен отговор от ответниците Н.

А. и Н. А. чрез адвокат Ж. Ч., с който считата предяваният иск за допустим, но по същество за неоснователен. Те твърдят, че ищецът е собственик на имот с площ 2275.00 кв.м., като процесната площ предмет на иска не е включена в тази квадратура и никога не е била заявявана за признаване от ищеца или неговите праводатели. Твърдят, че от няколко години ищецът ползвал процесното място, като засадил плодни дръвчета, които били на кадастралната граница на двата имота, като при отпочване на делото А. К. бил засадил още две дръвчета на около метър от ответниците. Считат, че ищецът не доказва изтекла в негова полза давност над процесната квадратура. Никога ответниците не били известявани, че ищеца владее като собственик една голяма част от техният имот. Върху спорната част от имота до преди десет години имало стопанска сграда около 15.00 кв.м., която се намирала на около метър от имота на ищеца, като той никога не я бил ползвал и владял, а тя била част от претендираното място. Считат, че ищецът не доказва действия с намерение за своене на имота, които да са станА. изрично достояние на ответниците. Ответниците доказвА. своето право на собственост с издаденият в тяхна полза Нотариален акт по обстоятелствена проверка през 2022г., който трябвало да бъде признат за законосъобразен от съда. По доказателствата молят да им се даде възможност да сочат гласни доказателства, както и да се изиска от Община С препис от данъчната декларация на ищеца или негов праводател, от която да се установи дА. някога е декларирана от тях процесната спорна част от 293.00кв.м. като собствена и на какво основание. По искането за експертиза смятат, че относимият въпрос е индивидуА.зирането на процесната квадратура. След конкретизация на исковата претенция съобразно дадени от съда указания с Разпореждане № 1136/ 24.08.2023г. не е постъпило допълнително писмено становище от ответниците.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба. Моли да бъде уважена по същество.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответниците оспорва предявеният иск и моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съдът след като се запозна с представените по делото писмени и гласни доказателства намира за установена следната фактическа обстановка :

Страните по делото обитават съседни имоти в землището на село В, община С, област Р.

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 23, дело № 619/ 29.11.1989г. на РС – И родителите на ищеца му дарили дворно място в чертите на село В, Р област от 2275 кв.м. с неуредени регулационни отношения за 8.00 кв.м., заедно с построените в мястото сгради вкл. стопански постройки.

Бащата на ищеца С М. Н е признат за собственик на процесното дворно място от 2275 кв.м. с Нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство и давностно владение № 65, дело № 119/ 1989г. изготвен на 15.03.1989г.

На 15.07.2022г. с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот 3 придобит по давност № 152, том III, рег.№ 5192, нот.дело № 405/ 2022г. на нотариус Р А ответниците били признати за собственост по давностно владение на имот с идентификатор № .............. с площ 1016 кв.м., ведно със застроени в имота сгради. Имота се намира на административен адрес – село В, ул.“И“ № .

Спора между страните касае квадратура от 264 кв.м. която се намира зад къщата на ответниците по продължението на цялата фасада до оградата със съседният имот № 701. Квадратурата е разположена в по-ниското денивелационно ниво на терена, спрямо нивото на което е по-голямата част от имота на ищеца вкл. неговата къща. Това се установи при проведеният от съда оглед на место.

По делото са разпитани следните свидетели : Б С С., Ш И М и Е М ХА.л.

Свидетеля Б С. сочи, че спорната площ от 264 кв.м. винаги е била владяна от ищеца А. К, а преди това от неговия баща. В това място зад къщата на ответниците свидетеля никога не е виждал Н. Б. А. и Н. Н. А.. В мястото ищеца и баща му сеели чесън, картофи. Това положение свидетеля си спомня, че е фактическо от 1985 година, когато почнал да работи като ветеринарен лекар и посещавал имота заради отглежданите в него животни.

Втората свидетелка Ш М сочи, че спорното място винаги е било владяно от ищеца и семейството му, не е виждала ответниците или техния наследодатал, който никога не е имал претенции за границите. Всички са знаели, че границата между двата имота минава по задната фасада на къщата на ответниците. Свидетелката е видяла, че ищеца е засадил овошки в спорното място , преди това там е имало орех под който са игрА. като малки. От 1999г. ищеца владее и стопанисва спорната квадратура, той коси тревата, той се занимава с овошките. Ответниците стояли по два – три месеца в селото през пролетно-летния сезон и после заминавА. в Република Т.

Третия свидетел Е ХА.м сочи, че спорното място било все празно, не е виждал да е било насято с някаква земеделска култура. Не може да каже нищо за зоната отзад , зад къщата, но нее виждал ответниците или наследодателят им да обработва нещо там или да сади. Знае, че овошките в спорното място са от 6-7 години, но не знае кой ги е насадил. Не е знаел да има спорове за имота между страните.

Представени са доказателства от Община С, видно от които за имот пл.№ 698 е подадена данъчна декларация от ищеца и коригираща декларация през 2022г. За имот пл.№ 699 са подавани данъчни декларации от различни лица, като ответниците са декларирА. имота като свой през 2022г.

По делото е назначена съдебно – техническа експертиза, която дава следното заключение :

1. За първи път двата съседни имота са заснети и нанесени в кадастралния план на село В одобрен през 1932г.

2. Имотът собственост на ищеца е заснет с № 388.

3. Имота собственост на ответниците е заснет с пл.№ 379.

4. В плана за регулация от 1932г. за имот № 388 е отреден парцел № VIII388 в кв.117.

4

5. В плана за регулация от 1932г. за имот № 379 е отреден парцел № VII-379 в кв.117.

6. С плана за регулация от 1932г. сее предвиждало парцел № VII-379 в кв.117 да бъде упълномерен с разполагаема част от имот пл.№ 388, както и част от парцел № VII-379 в кв.117 да се предаде към имота на ищеца – граничещо с улица „И“.

7. Вътрешно регулационната граница между парцели № № VIII-388 в кв.117 и VII-379 в кв.117 от 1932г. започва с перпендикулярна отсечка спусната към ул.“И“ от северозападния ъгъл на съществуващата в имот VII-379 жилищна сграда.