Решение № 6109 от 05.06.2025, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 6109

Варна, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VII тричленен състав, в съдебно заседание на осми май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ТАНЯ ДИМИТРОВА

Членове:

СТАНИСЛАВА СТОЕВА

ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

При секретар АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА и с участието на прокурора ЗЛАТИН АТАНАСОВ ЗЛАТЕВ като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА канд № 20257050700699 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от И. К. К. срещу Решение № 296 от 06.03.2025 г. по АНД № 368/2025 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна), с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) К № 8689213 на ОД на МВР Варна, с който на касатора е наложена глоба в размер на 100 лева, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗДвП.

С жалбата се настоява, че решението на РС – Варна е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че е допуснато неправилно приложение на закона, т.к. не са налице условията за повторност, доколкото фишовете са издадени на различни правни основания, а и като доказателство е приета схема от Областно пътно управление, която не е одобрена от Община Варна и е от превантивен ремонт на пътя. На следващо място се изтъква, че съгласно приетата схема от Областно пътно управление, знакът В26, с ограничение 60, е на 92км+700м, а преносимата система за контрол е била 93км+073м, като не е взето предвид, че отбивката за улица „Орлова чука“ е по средата на това разстояние, т.е. следва след отбивката ограничението да е 90км/ч. Искането е съдът да отмени обжалваното решение и да се отмени ЕФ. В хода по същество на делото касаторът поддържа изложените с жалбата доводи и направените искания. Изтъква, че приетата схема не е от одобрен проект за безопасна организация на движението, а по отношение на наличието на отбивка се позовава на представена снимка от Google Maps, като сочи, че има и още отбивка в района – улица „Персина“. Липсата на повторност касаторът обосновава с това, че нарушенията не са еднакви по вид, а и по размер.

Ответникът – ОД на МВР - Варна, с писмени бележки от процесуалния си представител - гл. юриск. К. Л.-А., настоява, че касационната жалба е неоснователна и сочи доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Поддържа се, че решението е постановено при пълно и всестранно установяване на относимите факти по делото, като детайлно са изследвани и обсъдени всички относими доказателства и доводите на наказаното лице и правилно е установена фактическата обстановка. Изтъква се, че правилно РС – Варна приема, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налице е пълно съответствие между правното и фактическо описание на нарушението, което нарушение е индивидуализирано в пълна степен, като е индивидуализирано и техническото средство, което е одобрен тип и с което е извършено видеозаснемането и е засечена скоростта, а и са посочени нарушените разпоредби. Сочи се, че в ЕФ е приспадната допустимата техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя. Според ответника по касационната жалба правилно РС – Варна е приел, че основателно е ангажирана отговорността, а и наказанието е правилно определено. Искането е да се остави в сила обжалваното решение на РС – Варна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и алтернативно, ако се уважи жалбата и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, да се присъдят такива в минималния размер.

Участващият по делото прокурор дава заключение, че решението на РС – Варна е правилно и пледира за оставянето му в сила.

Съдът, като прецени доводите на страните и фактите, установени от въззивния съд от събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от касатора касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението като неизгодно за нея.

От фактическа страна с обжалваното решение е прието, че на 03.01.2024 г. в 15:37 часа на главен път I-9, в посока от к.к. „Златни пясъци“ към гр. Варна, на пътен възел „Ален мак“, била засечена скорост на движение на лек автомобил марка и модел „Мерцедес ЕКЦ 400 4МАТИК“ с рег. № [рег. номер] от 75 km/h, при ограничение на скоростта на движение в този пътен участък от 60 km/h, въведено с пътен знак В26. Посочената скорост била засечена от преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с № 120ccd1. За установеното нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗДвП е издаден обжалваният пред РС – Варна ЕФ, с който на собственика на лекия автомобил - И. К., е наложена глоба на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр- с ал. 2, т. 2 ЗДвП в размер на 100 лева за извършено в условията на повторност нарушение.

За да потвърди ЕФ като правилен и законосъобразен, районният съд приема, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а извършването на нарушението е безспорно доказано. За неоснователни са приети възраженията на наказаното лице, като районният съд посочва следното: Използваното АТСС е одобрен тип средство за измерване, преминало последваща проверка и е достатъчно индивидуализирано; С оглед легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“ и посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, не следва в ЕФ да се изписва името на издателя и да има негов подпис, както и да са посочени обсег на действие на радара, режим на действие, режим на излъчване, място на сработване на радара спрямо местонахождението (географски координати); Предвид представената схема на пътния участък – път І-9, около пътен възел „Ален мак“, посока към гр. Варна, на км 92+700, в посока гр. Варна, е поставен пътен знак В26 с въведено ограничение на скоростта 60 км/ч, което е удостоверено и от протокола за използване на АТСС от процесната дата – 03.01.2024 г.; Посочените координати индивидуализират точното местонахождение на АТСС, което се намира извън платното за движение, а не на засечения автомобил, като от протокола, заедно със снимката за точното местоположение и позициониране на АТСС се установява, че същата е била позиционирана на главен път I-9, в посока от к.к. „Златни пясъци“ към гр. Варна, на пътен възел „Ален мак“, което местоположение съответства на описаното в обжалвания ЕФ; От снимката се установява, че засечената скорост на процесния автомобил е 78 км/ч, а водачът е наказан за управление на МПС при скорост 75 км/ч, като е приспадната максимално допустимата грешка в съответствие с чл. 425, ал. 1, т. 2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (в действащата й редакция) и съгласно чл. 755 от наредбата, която е със същото наименование, действалата по време на извършване на нарушението и отменена с ПМС № 417/29.11.2024 г.; Законът не изисква нарушенията да са идентични, а да са от един и същ вид, респ. неоснователно е възражението за липса на повторност, с оглед това, че предходното нарушение е в населено място. Направен е извод, че наказанието, наложено с оспорения ЕФ е законосъобразно определено като вид и размер, а и деянието не представлява маловажен случай.

С обжалваното решение в полза на ОД на МВР Варна са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Настоящата касационна инстанция намира решението на районния съд за неправилно като постановено при наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 1 НПК.

РС – Варна се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка, с което е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, т.к. е довело до ограничаване на процесуалните права на наказаното лице, а приемайки, че безспорно е доказано извършването на вмененото с ЕФ нарушение, въззивната инстанция неправилно е приложила материалния закон.

С въззивната жалба наказаното лице е направило възражение за липса на „скица/схема на пътния участък или друго доказателство, доказваща, че на мястото на твърдяното нарушение е бил поставен пътен знак, ограничаващ скоростта“. Правилно РС – Варна още с разпореждането за насрочване на заседание по делото е изискал от Областно пътно управление – Варна „утвърден проект за организация на движението на следния пътен участък: гр. Варна, главен път І-9, посока от КК „Златни пясъци“ към гр. Варна, на пътен възел „Ален мак“, и информация има ли поставени и къде пътни знаци от група „В26“ към дата 03.01.2024 г.“ С писмо с изх. № 11-00-24/10.02.2025 г. Директорът на Областно пътно управление – Варна сочи, че представя „схема на пътен участък – път І-9, около п.в. Ален мак, посока гр. Варна, с отразени знаци и хоризонтална пътна маркировка“ и сочи, че Пътен знак В26 (60) е поставен на км92+700, посока Варна. Към писмото е приложен чертеж Ситуация, част: ОБД (организация безопасност на движението – бележка на съда), фаза: ТП (технически проект – бележка на съда) за обект „Превантивен ремонт път І-9 „Зл. Пясъци – Варна“, участък от км 90+764 до км 100+200“, като е посочена и годината на проектиране - 2017. На посочения чертеж са положени два печата – единият, за съгласуване или одобряване от ОДМВР – Варна, Сектор „Пътна полиция“ УРИ:819000-41286/03.11.2017 г., а вторият, на водещия проектант – инж. Н. М. П., със саморъчно положен подпис от инж. П.. На чертежа е налице подпис и на „Изп. директор инж. Н. П.“ (без да е ясно в какво качество се е подписало лицето).

В проведеното открито съдебно заседание, след докладване от съда на така постъпилите доказателства от Областно пътно управление – Варна, а именно писмо и „схема на пътен участък“ наказаното лице е възразило, че е представена схема за превантивен ремонт и това, според него, е проект за временна организация на движението, която е съгласувана само с ОД на МВР и не е одобрена от одобряващия орган, като наказаното лице настоява, че това не е проект за организация безопасността на движението, който трябва да е одобрен от Община Варна и поради това възразява да бъде приета като доказателство.

Тези конкретни възражения, свързани с установяване наличието на утвърден проект за организация на движението на процесния по делото пътен участък и наличието на поставен пътен знак В26 към 03.01.2024 г., не са получили отговор от РС - Варна за тяхната относимост и основателност. Единственото, което е посочил въззивният съд в мотивите на обжалвания съдебен акт е, че „по делото е представена схема на пътния участък…“, „като се установява, че на км 92+700, в посока гр. Варна, е поставен пътен знак В26 с въведено ограничение на скоростта 60 км/час.“ Формалното присъствие на мотиви в съдебното решение без да е даден отговор на въздигнатите в горепосочения аспект аргументи от наказаното лице и защо се приемат от съда за неоснователни, с оглед потвърждаването на НП, е равностойно на липса на мотиви. Това нарушение рефлектира и засяга правото на защита на страните и правото им на справедлив съдебен процес.

Липсата на обсъждане на доводите на санкционираното лице и събраните доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, не изпълнява изискванията на чл. 305 от НПК за мотивиране на съдебния акт. Като краен резултат решението не покрива критериите за фактически установявания, съвкупна оценка на доказателствата и формиране на изводи въз основа на пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото. При липса на обосновани мотиви по направените в производството пред РС - Варна възражения и при липса на самостоятелен анализ на приетите за установени факти и обстоятелства, касационната инстанция е препятствана да извърши проверка за правилността на проверяваното решение.