Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20074 от 26.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 9116/2026
Вид
Решение № 20074
Подписан
26.10.2026
Състав
КАМЕЛИЯ ПЛАМЕНОВА СТОЙКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 99, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 7 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)

РЕШЕНИЕ

№ 20074 гр. София, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20261110109116 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск от ЮАБ Скайкоп.ком срещу „ГП Авиейшън“ ООД с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.7, т.1, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД за сумата от 250.00 евро, представляваща обезщетение за отменен полет № IV601 от 05.02.2025 г., планиран по направление от летище Цюрих до летище Прищина, ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 05.02.2026г., до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 89/2025г. по описа на РС - Несебър, V състав.

Ищецът твърди, че между лицето А. К., роден на 25.12.1994г., и ответника „ГП Авиейшън“ ЕООД е сключен договор за превоз, по който посоченото лице е имал резервация на самолетен билет за полет № IV601 от 05.02.2025 г., планиран по направление от летище Цюрих до летище Прищина, който бил отменен от авиопревозвача. Посочва, че разстоянието между летище Цюрих до летище Прищина е до 1500 км. Ищецът поддържа, че на основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. в правната сфера на посочения пътник възникнало вземане за обезщетение от авиопревозвача в размер на 250.00 евро, което било прехвърлено на ищеца по силата на договор за цесия от 06.02.2025г. Ищецът в качеството си на пълномощник на цедента уведомил ответника за прехвърлянето на вземането с уведомление от 16.05.2025 г., с което го поканил да изпълни задължението си доброволно, което превозвачът не сторил. Моли за уважаване на предявения иск.

Претендира разноски. Представя писмени доказателства.

Ответникът „ГП Авиейшън“ ООД, редовно уведомен за исковата молба с получаване на препис от същата от упълномощен процесуален представител на 21.05.2026г., в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал писмен отговор. В подаденото по реда на чл. 414 ГПК 1 възражение ответникът оспорва дължимостта на вземанията.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

За основателност на иска с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.7, т.1, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на валидно облигационно отношение между лицето А. К., в качеството му на пътник, и ответника, в качеството на авиопревозвач, по договор за въздушен превоз на пътници, по който за ответника е възникнало задължение да изпълни полет № IV601 от 05.02.2025 г. по направление от летище Цюрих до летище Прищина, включително и закупуването от страна на пътника на самолетен билет за полета и предоставена резервация под формата на код за този полет от ответното дружество, наличие на потвърдена резервация, явяване навреме на летището и представяне за полета; 2/ виновно неизпълнение от страна на ответника /пълно или частично/ на договорното задължение; 3/ размера на обезщетението, дължимо от авиопревозвача, и което е в размер от обезщетенията, които се следват на пътника съгласно нормите на Регламента, с оглед разстоянието между началния и крайния пункт на превоза; 4/ наличие на валиден договор за прехвърляне на вземания между ищеца и пътника с предмет процесното вземане; 5/ уведомяване на ответника в качеството му на задължено лице за настъпилото частно правоприемство на страната на кредитора, изхождащо от цедента или от надлежно упълномощено от него лице.

В тежест на ответника е да докаже, че е изправна страна по договора, а при доказване на горните обстоятелства – да докаже плащане на вземането.

Съгласно чл. 7, т. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, при прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 250 евро за всички полети на територията на Общността до 1500 километра.

Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, обективирана Решение на Съда (четвърти състав) от 19 ноември 2009 година по Съединени дела C-402/07 и C-32/07, членове 5, 6 и 7 от Регламент № 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че така те могат да се позовават на правото на обезщетение по член 7 от този регламент, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или поголяма от три часа, с други думи — когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание. Въпреки това подобно закъснение не поражда за пътниците право на 2 обезщетение, ако въздушният превозвач може да докаже, че голямото закъснение е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, тоест от обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач.

Доказва се по делото от представената бордна карта л. 17, че между ответника и лицето А. К. е сключен договор за въздушен превоз за полет № IV601 от 05.02.2025 г. по направление от летище Цюрих до летище Прищина, включително и закупуването от страна на посоченото лице на самолетен билет за полета и предоставена резервация под формата на код за този полет от ответното дружество с номер ...... от 28.01.2025г.

Страните не спорят, че ответникът се е явил навреме на летището и представяне за полета обстоятелство се приема за доказано предвид наличието на бордна карта и чекиране за полета.

Видно от доклада за полета същият е следвало да бъде извършен със самолет тип Boing 737-400 pax с регистрационен номер LZGPB, който самолет е изпълнявал предишен полет от Прищина до Цюрих и е пристигнал един час преди засегнатия полет. От доклада се извежда, че засегнатия полет е бил планиран за излизане на 05.02.2025г. в 20:30 часа и с час на кацане на 05.02.2025г. в 22:44 часа, но е бил отменен.

Доказва се от представената форма за възложение л. 7, че вземането за обезщетение от отмяната на полет № IV601 от 05.02.2025 г. по направление от летище Цюрих до летище Прищина за пътника А. К. е прехвърлено на ищеца с договор за цесия, който е подписан от страните по него и съдържа описание на вида на вземането и обстоятелствата, от които то произтича в степен, позволяваща да се изведе, че се касае за процесното вземане.

Анализа на доказателствата поотделно и в съвкупност позволява да се приеме, че ищецът е доказал иска си пълно и главно. Извежда се, че ищецът е титуляр на вземане за обезщетение за отменен полет за пътника А. К., който е имал закупен билет за полет № IV601 от 05.02.2025 г. по направление от летище Цюрих до летище Прищина, явил се е навреме и се е представил за полета, но последния е бил отменен, без да се сочи обективна причина за отмяната на полета. Обективна причина за отмяна на полета не се сочи и от ответника – авиопревозвача „ГП Авиейшън“ ЕООД.

Съгласно член 7, параграф 4 от регламента разстоянието, въз основа на което се определя размерът на обезщетението, дължимо в случай на голямо закъснение при крайния пункт на пристигане, следва да се измерва въз основа на разстоянието по „голямата дъга“ между мястото на заминаване и крайния пункт на пристигане, т.е. пътуването, а не чрез сумиране на разстоянията по „голямата дъга“ между различните свързващи полети, съставляващи пътуването. Измерено от съда посредством сайта Great Circle Map разстоянията по „голямата дъга“ между двата свързващи полета от Аликанте до София възлиза на 1122 км. Обявено е и за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения, че разстоянието между летищата, изчислено по метода на дъгата на големия кръг между от летище Прищина до летище Меминген, е до 1500 км.

3

Съгласно задължителното тълкуване на

Регламент

261/2004, уреждащ правоотношението между страните, пътници на закъснели полети се приравняват на такива по отменени полети, когато поради закъснението претърпяват загуба на време равна или поголяма от три часа, поради което на същите им се дължи обезщетение от въздушния оператор в размерите, посочени в чл.7 от Регламента, които са фиксирани и съобразени единствено с разстоянието между отправната и крайна точка на полета – така в Решение по съединени дела № С-402/07 и С-403/07 на СЕС.

Ето защо, съдът намира, при съобразяване на дистанцията на полета, че ответникът дължи на ищеца обезщетение по чл.7, т.1, б. „а“ от Регламента в размер на 250 евро.

По изложените съображения предявеният иск следва да се уважи изцяло. Сумата се присъди ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане. Това е така, тъй като при положително решение по иск по чл.422 ГПК същият се смята за предявен от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за вземането - чл.422, ал. 1 от ГПК.

По разноските

При този изход на спора по делото, право на разноски има ищецът и такива следва да му се присъдят, защото ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е платил вземането въпреки отправената му покана.

Сторените от него разходи по водене на делото са в размер на 433,65 евро, от които 215,86 евро разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 89/2026г. по описа на Районен съд - Несебър, и 217,79 разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство. Доказателства за плащане на разноските са приложени по делото – извлечение от банковата сметка на представителя на ищеца, от което се вижда основанието на плащане, свеждащо се до номер на фактура. Фактурите също са представени по делото и в тях е описано подробно основанието на хонорара – имената на пътника и делата.

Разноските за адвокатско възнаграждение в заповедното производство следва да се намалят наполовина. Производството по подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК не се ползва с правна и фактическа сложност в случая и дължимото възнаграждение не следва да надхвърля материалния интерес по делото, в противен случай би се стигнало до злоупотреба с право и генерирането на производства с цел присъждането на разноски. Ето защо, този съдебен състав е на мнение, че дължимите разноски следва да се присъдят в размер на 331,15 евро, включващи 113,36 евро разноски по ч.гр.д. № 89/2026г. по описа на Районен съд - Несебър, и 217,79 евро – разноски в настоящото исково производство.

С оглед изхода на делото, разноски на ответника не се дължат, поради което и не следва да се присъждат.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение, 55-ти състав,

4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.7, т.1, б.“А“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, че „ГП Авиейшън“ ЕООД, ЕИК 205050977, с адрес гр.

София, ж.к. Летище София, блок 3, ет. 3, дължи на „ЮАБ Скайкоп.ком“, дружество, регистрирано в Държавния център за регистрация на предприятия в Република Литва, с регистрационен номер ......, с адрес в Литва, Вилнюс, ул. „Даряус ир Гирено“ № 21А, 02188, сумата от 250.00 евро, представляваща обезщетение за отменен полет № IV601 от 05.02.2025 г., планиран по направление от летище Цюрих до летище Прищина, ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 05.02.2026г., до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 89/2025г. по описа на РС - Несебър, V състав.