Определение № 1731 от 13.01.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 47770/2024
- Вид
- Определение № 1731
- Подписан
- 13.01.2025
- В сила
- 13.01.2025
- Състав
- АНДРЕЙ КРАСИМИРОВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 102з, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1, предл. трето · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 1, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1731 гр. София, 13.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20241110147770 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на П. М. М. срещу „А.Т.Г“ АД, с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит № *************** г. не обвързва ищеца поради нищожност поради противоречие със закона – липса на реквизит поради неправилно посочване на годишен процент на разходите (ГПР), а евентуално – че клаузите от договора, предвижващи лихвен процент от 40,55 % и неустойка при неосигуряване на обезпечение са нищожни поради противоречие с добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил с ответника посочения в предходния абзац договор, по силата на който ответникът се задължил да му отпусне 5000 лева, които ищецът да върне на 12 месечни вноски с годишна лихва от 40,55 %, като в договора бил посочен и ГПР от 49 %, а общата сума за връщане била 6146,88 лева, но само ако се предостави обезпечение. В чл. 5 от договора било предвидено, че в кратък срок след сключване на договора ищецът следвало да предостави обезпечение чрез двама поръчители или банкова гаранция, и ако не го направи ще дължи неустойка в размер на 11,98 лева за всеки ден, в който не е предоставено обезпечение, като ако такова въобще не се предостави се дължали общо 10 596 лева. поддържа се, че определеният лихвен процент бил прекомерен спрямо размера на договора и противоречал на добрите нрави, неустойката – също, а тъй като разходите за последната били условие за отпускане на кредита, тя следвало да се включи в ГПР и последният в този случай би бил много по-висок от описания в договора. Претендира разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „А.Т.Г“ АД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Уговорената неустойка била съответна на обезпечителната, обезщетителна и санкционната функция, която може да има. Неустойката обезпечавала риска на ответника от предоставяне на необезпечен кредит. Уговорената лихва съответствала на законовите ограничения. Излага доводи, че не се оспорвано, че договорът е 1 сключен, и моли съдът да отдели тези факти за безспорни. Претендира разноски.
Съдът намира, че са предявени обективно съединени при условия на евентуалност искове – главен отрицателен установителен с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр, и евентуален – положителен установителен с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД; чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД; чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146, ал. 1 ЗЗП,като разпределя доказателствената тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между тях следните факти: че ищецът е сключил с ответника Договор за потребителски кредит № *************** г., по който са му отпуснати 5000 лева, като в договора е посочено, че ГПР е 49 %; в чл. 5 е предвидено, че в кратък срок след сключване на договора ищецът е следвало да предостави обезпечение чрез двама поръчители или банкова гаранция, и ако не го направи ще дължи неустойка в размер на 11,98 лева за всеки ден, в който не е предоставено обезпечение, или общо 10 596 лева, като няма спор, че неустойката не е включена в разходите, от които е изчисляван ГПР.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените доказателства, представени с исковата молба.
Отговорът на исковата молба е подаден по електронен път, като съдът констатира, че за да изпълни изискването за представяне на препис ответникът е представил два файла с искането си до съда. Настоящият съдебен състав смята, че процесуалният представител на ответницата е достатъчно грамотен, имал е работа с компютри, и знае, че електронните документи нямат оригинали и копия. Поради това следва да се дадат указания тази практика – прикачване на два абсолютно еднакви файла, вторият от които кръстен „копие“ и изпратен на съда само за да заема място на сървърите, да не се повтаря повече по делата, като вместо това стриктно да се спазва чл. 102з, ал. 3 ГПК, като вместо да се изпращат по много пъти едни и същи файлове, ако другата страна не получава книжа по електронен път, да се заплащат такси за копиране и да се представят доказателствата за това.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на основание чл. 7, ал. 1, изр. второ ГПК процесуалния представител на ответника – адв. Б.-К., да ПРЕКРАТИ ПРАКТИКАТА да подава до повече от едно копие от файл – това не е нужно и не носи никаква полза по делото, а СТРИКТНО ДА ИЗПЪЛНЯВА задълженията си по чл.
2
102з, ал. 3 ГПК – да представя доказателства за заплатена такса за копиране на представените електронни документи от съда, ако другата страна по делото НЕ получава книжа електронно.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА гражданско дело 47770 по описа за 2024 година на Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 5 февруари 2025 г. от 15:10 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявени са обективно съединени искове – главен отрицателен установителен за признаване на необвързващ страните поради нищожност на договор за кредит поради противоречие със закона – неправилно посочен реквизит – с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр, и евентуален положителен установителен – за установяване на съдържание на договора без нищожните поради неравноправност и противоречие с добрите нрави клаузи за неустойка при непредоставяне на поръчители – иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД; чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД; чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
Първият иск се уважава, ако съдът установи, че между страните е сключен договор за кредит, в който ГПР не е определен съгласно условията на закона, а евентуалният иск – ако се установи уговаряне на неустойка, която няма присъщата си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, или лихва, която е прекомерна по размер.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от доказване следните факти: че ищецът е сключил с ответника Договор за потребителски кредит № *************** г., по който са му отпуснати 5000 лева, като в договора е посочено, че ГПР е 49 %; в чл. 5 е предвидено, че в кратък срок след сключване на договора ищецът е следвало да предостави обезпечение чрез двама поръчители или банкова гаранция, и ако не го направи ще дължи неустойка в размер на 11,98 лева за всеки ден, в който не е предоставено обезпечение, или общо 10 596 лева, като няма спор, че неустойката не е включена в разходите, от които е изчисляван ГПР.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи: вредите, които е претърпял от неосигуряване на обезпечение от ищеца.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за забавянето (чл. 147 ГПК).
3
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА по делото представените с отговора на исковата молба писмени доказателства.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да вземе до първото редовно проведено съдебно заседание становище по представените с отговора писмени доказателства.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни, включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това, съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес: [email protected].
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4