Протокол № 27 от 18.10.2021, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Търговско дело 144/2020
- Вид
- Протокол № 27
- Подписан
- 18.10.2021
- В сила
- 18.10.2021
- Състав
- Елеонора Петрова Серафимова
Цитирани разпоредби
- чл. 142 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
- чл.201 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.372 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 375 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.497 · Кодекс за застраховането
- чл. 290 · Наказателен кодекс
- чл. 291 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 27 гр. Пазарджик, 07.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20205200900144 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Ищцата М. К. В. ред.пр. не се явява. За нея се явява адв. Й. ред.
Упълномощен.
За ответника ЗД „Евроинс“ АД юрк. К. редовно упълномощена.
Явяват се свидетелите С.Д. и К.Ц..
Явяват се вещите лица д-р П.М. и инж. В.Ф..
Адв. Й.: - Да се даде ход на делото.
Юрк.К.: – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което и на основание чл. 142 ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. Й.: -Поддържам ИМ, и допъл ИМ. Оспорвам отговора на ответното дружество.
Юрк. К.: - Поддържам отговора на ИМ. Считам, че с изплатените извънсъдебно суми са удовлетворени претенциите.
1
На основание чл. 375 от ГПК
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО
Настоящото дело е образувано по искова молба на М. К. В., ЕГН **********, от гр. П. чрез адв. Г.Й. (САК) против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД , ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43.
В обстоятелствената част на исковата молба са наведени следните факти и обстоятелства :
Твърди се, че на 07.12.2019 г. в гр.П. ищцата претърпяла инцидент, докато пресичала пешеходна пътека на ул. „Г.Бенковски, тъй като поради недостатъчно внимание, управляваният от С.Д. в посока юг-север лек автомобил “Рено”, модел “Меган”, с pen № РА///8, я блъска докато пресичала пешеходна пътека на посочената улица в посока изток-запад. За инцидента бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с Peг № 310p18070/2019 г., като било образувано и ДП № 263/2019 г., по описа на РУ на МВР гр. П..
В резултат на инцидента ищцата изпаднала в безсъзнание, била откарана по спешност и прегледана в болница „Уни Хоспитал“ гр.П., където се установило наличието на следните травматични увреждания: Фрактура на бедрената кост в дисталната трета с дислокация на фрагментите; Фрактура на костите на носа; Comotio cerebri (мозъчно сътресение), придружено със зашеметяване, обърканост, сънливост и краткотрайна загуба на съзнание;
Contusio capitis (контузия на главата). Била й извършена оперативна интервенция и поставена метална остеосинтеза. В болницата й била поставена имобилизираща шина. Поради изключително тежките и многобройни травми по цялото тяло, първите дни след инцидента пострадалата не можела да помръдне в леглото.
След изписването от болничното заведение ищцата продължила лечението и възстановяването си в домашни условия, като през първите 7 месеца за битовите и ежедневните й нужди се грижели нейните близки, които й помагали да се облича, обува, да се изправя от седнало или легнало 2 положение. Всеки месец пострадалата посещавала медицински специалист.С Експертно решение № 2223, болничният й бил удължен от 01.06.2020 г. за срок от още 2 месеца.
При нов преглед на 07.06.2020 г. лекарите констатирали продължаваща тежка деформация в областта на лявото бедро с деформация на коляното и ротация на подбедрицата, както и походка с помощта на помощно средство, болков синдром и ограничени движения поредно-латерална страна на бедрото на ляв крак. Поради тежкото й състояние, пострадалата била насочена към провеждане на курс по физиотерапия.
Твърди се и още, че при всяка промяна на времето ищцата изпитва много силни болки в увредения крайник, чувство на изтръпване и пулсиране.
Особено нощно време не можела да се спи от болки в левия си крак и да се обърне, поради което се налагало да пие силни болкоуспокоителни лекарства.
И към момента изпитвала страх от пресичане и возене в превозни средства, което прави изключително трудно транспортирането й. Акцентира се, че при най-елементарно движение изпитва невероятно силни болки в увредения крайник.
Поддържа се, че получените стресови посттравматични състояния довели до нарушения на нормалния й социален живот и създали трайни препятствия за упражняване на обикновените битови дейности. Постоянната нужда от помощ и съдействие на близките, създали у ищцата чувство за безпомощност и малоценност, което се отразило негативно върху психиката и самооценката й. Затворила се в себе си, нямала желание, а и физическа възможност да излиза и да тренира, както преди инцидента с приятелите си, поради което изпадала в депресивни състояния. Преди инцидента била активен спортист, обичала да тренира и да ходи на разходки в планината. Към настоящия момент преустановила каквото и да било физическо натоварване, тъй като последното било съпроводено с голяма болка и отичане на увредения крайник.
Твърди се, че към датата на инцидента увреждащото МПС имало сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“ съгласно полица № BG/07/119001412704, при ответното „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД със срок на валидност от 20.02.2019 г. до 19.05.2020 г.
3
На 05.06.2020 г., с молба с Вх. № РК-014-18468, ищцата завела писмена претенция по реда на чл.380 от КЗ, с която е поискала изплащането на застрахователно обезщетение от ответното дружество.
В предвидения срок ответното дружество едностранно без подписването на споразумение й изплатило сумата от 24 000 лв. като обезщетение за претърпените от нея вреди, която тя счита за несправедливо занижена.
Според ищцата претърпените от нея увреждания следва да бъдат обезщетени в размер на 70 000 лв., което с оглед на вече извършеното от ответника плащане на сумата от 24 000 лв., пораждало правния интерес от иницииране на процесният иск.
С оглед на изложеното е предявена настоящата претенция по реда на чл.432, ал.1 от КЗ, съдържаща следния петитум, а именно: да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 46 000 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на доброволната покана - 05.06.2020 г. до окончателното плащане на сумата, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди - болки, страдания и психически стрес, вследствие на процесното ПТП.
В законоустановения срок по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“ АД, с която се оспорва основанието и размера на исковете.
Не се спори относно наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” със собственика на л.а., марка „Рено”, модел „Меган” с peг № РА///8, т.е. между сочения причинител на вредата и ответното дружество.
Оспорва се механизма на процесното ПТП, като се твърди, че от ангажираните доказателства не се установява цялостната фактическа обстановка, при която е възникнал въпросният инцидент. Възразява се, че представения от ищцата Констативен протокол на ПТП, не се ползвал с материална доказателствена сила по отношение механизма на възникването му. Липсвали доказателства къде точно на пътното платно е пресичало пострадалото лице към момента на настъпване на застрахователното събитие.
4
Оспорва се наличието на противоправно и виновно поведение от страна на водача на застрахования автомобил, както и твърденията в исковата молба за допуснато нарушение на правилата за движение от негова страна, изразяващи се в недостатъчно внимание по отношение на пътната обстановка.
Предвид възражението за неизяснения механизъм на инцидента се оспорва също така и наличието на причинна връзка между процесното ПТП и настъпилите неимуществени вреди, както и допълнително описаните от ищцата негативни последици от психологическо, битово и емоционално естество, които били недоказани.
Прави се възражение за съпричиняване, поради допуснато нарушение разпоредбите на раздел ХХI (чл. 107 и сл.) от ЗДвП, предвид на които пострадалата допринесла в значителна степен за възникване на вредоносния резултат- предприела пресичане без да се съобрази с движещото се превозно средство, което било видимо за нея, като следвало да прецени дистанцията на автомобила и да изчака преминаването му или остави по-голяма дистанция.
Поддържа се, че при тези обстоятелства приносът на пострадалата за съпричиняване на вредоносните последици следва да се определи в размер на поне 50 %.
Оспорва се и размера на претендираното обезщетение. Изложените в исковата молба обстоятелства не обуславяли претендирания размер но 46 000 лв. Размерът й бил завишен с оглед трайната съдебна практика, възрастта на пострадалата и лимитите на застрахователно обезщетения по КЗ, като сумата не отговаряла на принципа за справедливост и икономическата конюнктура в страната.
Оспорва се твърдението, че ответния застраховател превел извънсъдебно единствено 24000 лв. Уточнява се, че дружеството заплатило на пострадалата извънсъдебно обезщетение в общ размер на 26 884 лв., от които 2 384 лв. представлявали обезщетение за имуществени вреди, а 24 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Според ответника предвид неприключилото ДП механизмът на настъпване на ПТП и вината на водача оставали неустановени. Въпреки това с изплатената в полза на пострадалата сума, същата била изцяло обезщетена за всички имуществени и неимуществени вреди от ПТП, поради което определянето, респ. заплащането 5 на допълнително незаконосъобразно. обезщетение се явявало неоснователно и
Оспорва се като неоснователна акесорната претенция за лихва. Сочи се, че в случая по отношение началната дата, от която следва да се начислява законната лихва била приложима разпоредбата на чл.497 КЗ. И тъй като извънсъдебната претенция била предявена на 05.06.2020 г., то началната дата от която законната лихва се начислява, не можело да е по-ранна от изтичането на тримесечния срок, считано от 05.06.2020 г. Затова и според ответника неоснователно законната лихва се претендирала от датата на предявяване на извънсъдебната претенция пред застрахователя.
Предвид липсата на оспорване за наличието на валидно застрахователно правоотношение със собственика на л.а. с рег. № РА///8, се възразява единствено по отношение искането по реда на чл. 190 ГПК за представяне копие от описаната в ИМ застрахователна полица.
Поддържа се, че с поведението си ответното дружество не дало повод за завеждате на делото, поради което отговорността за разноските следва да бъде разрешение при условията на чл. 78, ал.2 ГПК.
В постъпилата в срока по чл.372 от ГПК допълнителна искова молба от ищеца се оспорват изцяло всички възражения, направени с писмения отговор.
Поддържа се, че оспорването на механизма на ПТП било бланкетно, а ответника не описал механизъм, различен от описания.
Възражението за съпричиняване също било неоснователно и необосновано. Ищцата се движела правомерно, пресичала по пешеходна пътека, спазвайки всички законови предписания. От друга страна ответникът носел доказателствената тежест да докаже възраженията си при условията на пълно и главно доказване.
Неоснователно ответникът се позовавал на прекомерност на претендираното обезщетение. В случая телесните увреждания на ищцата били изключително сериозни, трайни по своя характер, придружени със силни болки и страдания, а травмите щели да оставят трайни и крайно негативни последици до края на живота й. В отговора се съдържало противоречие, 6 доколкото ответникът едновременно поддържал, че от една страна механизмът на ПТП не е установен, а от друга - и че е обезщетил ищцата.
Твърди се, че механизмът на ПТП бил ясен и че травмите, получени от пострадалата предполагали значително по-високо обезщетение.
Излагат се съображения в смисъл, че изплатените от застрахователя 24 000 лв. представлявали обезщетение единствено за претърпените неимуществени вреди, чиято пълна обезвреда е предмет и настоящото дело, както и че въпросът за изплатеното от застрахователя обезщетение за имуществените вреди е извън фокуса на настоящия спор.
Поддържа се, че претенцията за законна лихва върху главницата, следва да бъде присъдена от датата на завеждане на доброволната покана пред застрахователя, а именно 05.06.2020 г. Позовава се на съдебна практика в тази насока и сочи съображения.
В допълнение на описаните факти и обстоятелства във връзка със състоянието на ищцата, се твърди и че на 03.02.2021 г., същата била подложена на предна и задна риноскопия, като при прегледа се установило запушване на носните кухини и трудно дишане, по повод на полученото счупване на носните кости вследствие на процесното ПТП. Наред с това с оглед на получената тежка фрактура на лявата бедрена кост, на 11.02.2021 г., ищцата посетила и лекар специалист, който установил накуцваща походка, ограничени движения в колянната и тазобедрена става, палпаторна болка и болка при натоварване на увредения крайник.