Решение № 207 от 18.10.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Разлог, 18.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галена Н. Манова-Узунова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Галена Манова-Узунова, Адм. нак. дело № 20261240200273 по описа за 2026 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на М.М.В., ЕГН*, с адрес: *, ч/з адв. В.Б., САК, против ЕФ с №*, за налагане на глоба за нарушение, установено от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, издаден от А„ПИ“, с който е наложена адм. наказание глоба от 300.00 лева, за извършено на 05.01.2023 г. в О.Р., нарушение по чл.139, ал.6 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3, вр. с чл.187а, ал.1 от същия закон.

С жалбата се иска ЕФ да бъде отменен, тъй като е незаконосъобразен поради изтекла погасителна давност, противоречие с материалния закон и нарушение на процесуалноправните правила, не кредитиране на всички факти и док-ства, имащи значение за случая и противоречие с целта на закона. Сочи се, че давността за преследване започва от деня, в който е довършено нарушението, т.е. от 05.01.2023 г. ЕФ е връчен на жалбоподателя на 15.04.2026 г., т.е. след изтичане на тригодишния давностен срок по чл.80, ал.1, т.5 от НК, поради което е погасена правната възможност АНО да осъществява адм. нак. преследване спрямо жалбоподателя. Отделно от това твърди, че за посочения в ЕФ пътен участък не се дължи заплащане на пътна такса по чл.10, ал.1 от ЗД, тъй като същият не попада в обхвата на платената републиканска пътна мрежа, определена с действащия списък на републиканските пътища в Р.Б., за които се събира винетна такса, респективно липсват докства, че към момента на твърдяното нарушение този участък е бил надлежно включен и обозначен като платен. Според жалбоподателя от текста на процесния ЕФ не става ясно и мястото на извършване на нарушението. Сочи, че не е посочен и броят на осите на ПС.

Сочи, че размерът на глобата е посочена единствено в лева и липсва посочване на сумата в € съгласно изискванията на чл.15 от ЗВЕРБ. Поради тези причини счита, че атакуваният ЕФ е издаден незаконосъобразно, в нарушение на материалния и процесуалния закон.

В проведеното съд. заседание жалбоподателят М.М.В., не се явява. Не се явява и пълномощника му - адв. В.Б.. Депозирано е писмено становище от адв.Б., с което заявява, че поддържа жалбата и излага становище по хода на делото. Претендира разноски.

НО - АПИ - редовно призован, не се явява законният представител и не изразява становище.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище.

Съдът след като служ. провери обжалваното нак. постановление, доводите на страните и събраните по делото док-ства приема за установено от фактическа страна следното:

1

На 05.01.2023 г., в 12:17 часа у-во №*, представляващо елемент от ЕССПТ по чл.10. ал.1 от ЗП, намиращо се на път 19 км 30+320 е заснело ППС л. а. ,,С.., с рег.№*, с технически допустима максимална маса 2347, в О.Р.,, движещо се по път 19 км 30+320, с посока Намаляващ км., включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса то чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, според категорията на ППС, при което бил издаден ЕФ №* за налагане на глоба за нарушение, установено от горепосочената ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, издаден от А„ПИ“, с който на основание чл.179, ал.3, във вр. с чл.187а, ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е било наложено адм. наказание глоба от 300.00 лева за нарушение по чл.139, ал.6 от ЗДвП същия закон.

Видно от приложеното по делото известие за доставяне ИД *, /л.11 от делото/ ЕФ е връчен на жалбоподателя на 15.04.2026 г.

Няма данни и док-ства с/у жалбоподателя да са предприети други действия за преследване на установеното и санкционирано нарушение, вкл. и такива относно датата на изпращане на ЕФ за връчване.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото снимков материал и писмени док-ства, които са безпротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират помежду си.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП и от лице, което има право и интерес да обжалва.

Разгледана по същество жалбата е основателна. Оспореният ЕФ подлежи на отмяна, поради изтекла давност за преследване на адм. нарушение. Съгласно т.2 от Тълк. постановление №1/27.02.2015 г. на ВАС на РБ – ОСС от НК, на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС, институтът на давността, регламентиран в чл.80-82 от НК, е приложим и в производството по установяване на адм. нарушения и налагане на адм. наказания, тъй като по отношение обстоятелствата, изключващи преследването и изтърпяване на наказанието, сред които и давността, разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, препраща към регламентацията в НК. В случая, видно от обстоятелствената част на ЕФ, деянието за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя е извършено на 05.01.2023 г. Давността за преследване на нарушението, установена в разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК, е 3 г., т.е., изтекла е на 05.01.2026 г., и от тази дата възможността за реализиране адм. нак. отговорност е погасена.

В рамките на тригодишния срок от извършване на нарушението – до 05.01.2026 г. включително, надлежните органи не са предприели никакви действия с/у жалбоподателя, водещи до спиране или прекъсване на давността, за да намери приложение абсолютната давност по чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК, от 4 г. и 6 м. Както се посочи, първото действие с/у него вр. с установеното и санкционирано нарушение, е връчването на ЕФ и то датира от 15.04.2026 г., или 3 месеца и 10 дни след изтичане на обикновената преследвателска давност. Поради това, с оглед липсата на основание за ангажиране на отговорността, оспореният ЕФ следва да се отмени.

Възражението, че в случая са допуснати процесуални нарушения при издаването на обжалваният ЕФ, не следва да бъде обсъждано, предвид изтеклата преследвателска давност.

Отделен е въпросът дали в случаи като настоящия, с оглед продължителността на бездействието, наказаното лице би могло да реализира пълноценно правото си на защита и дали изобщо са постижими целите на чл.12 от ЗАНН.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и адм. съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, като същите се регламентират от нормата на чл.143 от АПК, именована „Отговорност за разноски“. Според чл.36, ал.2 от ЗАдв., размерът на възнаграждението се определя в договор м/у адвоката или адвоката от ЕС и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по нисък от предвидения в наредба на 2

ВАдвС размер за съответния вид работа.

Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно, като последният има право на такива предвид изхода на спора - отмяна на обжалваното НП. От съдържанието на приложения по делото договор за правна помощ /л.39 от делото/ се установява, че жалбоподателят е заплатила в брой на адв.Б., адв. възнаграждение от 300.00 €.

Делото не се отличава с фактическа и правна сложност и е приключило с провеждането на 2 СЗ. С оглед на това, съдът намира че на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адв. възнаграждение от 204.52 € /400.00 лева/, вместо претендирания размер от 300.00 €, съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адв. работа, действаща към момента на сключване на представения договор за правна помощ.

Поради изложеното, и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ ЕФ с №*, за налагане на глоба за нарушение, установено от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, издаден от А„ПИ“, с който на основание чл.179, ал.3, вр. с чл.187а, ал.1 от ЗДвП, на М.М.В., ЕГН*, с адрес: *, е наложено адм. наказание ,,глоба” от 300.00 лева за нарушение по чл.139, ал.6 от ЗДвП.

ОСЪЖДА А„ПИ“-С., да заплати на М.М.В., ЕГН*, сумата от 204.52 € /400.00 лева/ направени разноски за възнаграждение за 1 адвокат.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бл.АС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3