Определение № 2581 от 15.10.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2581 гр. Бургас, 15.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20252100501604 по описа за 2025 година Делото е образувано пред БОС по повод частна жалба от адв.Н.Шереметова в качеството й на пълномощник на "Креди Йес" ООД ответник по гр.д.423/2025 г. по описа на РС Бургас, подадена срещу Определение № 3861/07.07.2025 г. по гр.д.423/2025 г. по описа на БРС, с което съдът е оставил без уважение молбата на ответното дружество за изменение на решение № 1198/22.05.2025 г., постановено по делото, в частта за разноските, и за намаляване на присъденото на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. на процесуалния представител на ищеца - адв.Антоний Здравко Димитров адвокатско възнаграждение.

На първо място се твърди, че по делото не е доказана необходимостта от представляване на ищеца по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. По отношение на размера на присъденото адв.възнаграждение се твърди, че то е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и, че е несправедлино и необосновано с оглед извършените от адв.Димитров процесуални действия.

Изложени са подробни съображения с позоваване на практика на СЕС.

С писмен отговор в законовия срок ответникът по частната жалба и ищец по първоинстанционното дело П. Д. Д., чрез процесуалния си представител адв.Антоний Димитров, е оспорил частната жалба като неоснователна. Твърди се, че преценката дали е налице основание за процесуално представителство по чл.38, ал.2 ЗА е единствено на адвоката, който поема защитата. Твърдението на жалбоподателя за прекомерност на присъденото адв.възнаграждение се оспорва също с излагане на подробни съображения и с позоваване на практика на СЕС.

Частната жалба е подадена в законовия срок, от легитимирано лице, разполагащо с правен интерес, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за 1 неоснователна по следните съображения:

С решение № 1198/22.05.2025 г. по гр.д.423/2025 г., по описа на БРС, съдът е уважил предявеният от П. Д. Д. иск, като е прогласил нищожността на сключения между него и ответното дружество "КРЕДИ ЙЕС" ООД Договор за паричен заем № 930981/15.12.2023 г., поради противоречието му с чл.10, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит, на основание чл.22 от ЗПК и чл.26, ал.1 от ЗЗД.

БРС е осъдил ответното дружество да заплати на адвокат Антоний Димитров, пълномощник на ищеца, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 1 521,00 лв с ДДС. Видно от изложените в мотивите на решението съображения, съдът е определил и присъдил адвокатското възнаграждение в рамките на предвидения в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. размер, изчислен съобразно материалния интерес по делото, върху който е начислен ДДС.

В законоустановения срок по чл.248 ГПК ответникът е подал молба до БРС за изменение на решението в частта за разноските, като е поискал повторна преценка на фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката дейност.

С обжалваното определение БРС е оставил молбата без уважение, като е посочил, че преценка на страните по договора за правна защита и съдействие е дали процесуалното представителство да се предостави по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. По отношение на размера на възнаграждението на адв.Димитров е посочено, че той е в рамките на минимума по Наредбата, който минимум съдът приема за ориентир. Посочено е, че определеното адвокатско възнаграждение е съобразено с материалния интерес по предявените главен и евентуален иск, както и с обичайно уговаряните от адвокатите възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност.

Изложени са съображения и по определената от съда държавна такса, в която част с молбата по чл.248 ГПК също е поискано изменение на решението.

В частната жалба не са изложени оплаквания против определението на първоинстанционния съд, касаещо държавната такса, поради което съдът намира, че не е сезиран с жалба против тази част на определението.

На първо място съдът намира за неоснователни оплакванията в частната жалба, че поради обстоятелството, че ищецът е едноличен собственик на капитала и управител на две търговски дружества, не е налице основание той да бъде представляван по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. В представения в първоинстанционното производство Договор за правна защита и съдействие (л.16 гръб-л.17 от първоинстанционното дело), в който е уговорено, че защитата е по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., страните изрично са посочили, че договорът е за защита и съдействие по иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.чл.22 ЗПК срещу „Креди Йес“ ООД във връзка с договор за паричен заем № 930981 от 15.12.2023 г., като в същия смисъл е и пълномощното на основание този договор.

Съгласно трайната съдебна практика, за да упражни правото си да получи възнаграждение в определен от съда размер за оказана адвокатска помощ и съдействие при условията на чл.38, ал.1 и ал.2 от ЗАдв., адвокатът следва да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание изрично посочена хипотеза по чл.38, ал.1 ЗАдв. (без да е 2 необходимо да я доказва), или поне по делото да е налице заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и да липсват данни, които да го опровергават (в този смисъл - Определение № 327 от 18.06.2018 г. на ВКС по гр.д.4988/2017 г., I г.о., ГК).

След като страните по договора за правна защита и съдействие са се съгласили процесуалното представителство на ищеца да се извършва от адв.Димитров по реда на чл.38, ал.1, т.2, вр.чл.38, ал.2 ЗАдв., съдът намира, че не следва да подлага на преценка наличието или липсата на материални затруднения у клиента по този договор.

На второ място съдът намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя, че неправилно първоинстанционният съд е определил адв.възнаграждение на адв.Димитров съобразявайки се само с Наредба № 1/2004 г. Изрично в определението си първоинстанционният съд е посочил, че приема посочения в Наредбата минимум на адв.възнаграждения само като ориентир.

Съдът намира за неоснователни оплакванията в частната жалба, че определеното на адв.Димитров адв.възнаграждение в случая е „очевидно диспропорционално на принципното положение, залегнало в чл.36, ал.2 ЗАдв., според който размерът на възнаграждението на адвоката следва да е справедлив и обоснован“, както и че така определеното възнаграждение би довело до неоснователно разместване на блага и представлява злоупотреба с процесуално право – арг.чл.3 ГПК. Именно с позоваване на решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, първоинстанционният съд е посочил, че така определеното адв.възнаграждение е в рамките на обичайно договаряните между адвокат и клиент по дела с подобна фактическа и правна сложност, т.е.с определяне на адв.възнаграждение в посочения по-горе размер, трудът на адвоката няма да е съществено надценен.

За пълнота следва да се посочи, че настоящият съдебен състав също приема определеното от първоинстанционния съд адв.възнаграждение на адв.Димитров за справедливо и обосновано, като съобразява, че макар в първоинстанционното производство да е проведено едно открито съдебно заседание, в което адв.Димитров не се е явил лично, адвокатът е изготвил исковата молба, с която са предявени двата иска при условията на евентуално съединяване. Исковата молба е много подробна, развити са подробни правни аргументи в подкрепа на исковите претенции, включително и с позоваване на практика на СЕС по приложението на Директива 93/13 ЕИО и Директива 2008/48 и дължимата от съда проверка за неравноправни клаузи в потребителски договори. Делото е със средна за подобни дела фактическата и правна сложност и с материален интерес, допускащ и касационно обжалване.

Адв.Димитров е изготвил и депозирал в първоинстанционното производство още две писмени становища – едно по повод подадения от ответника отговор на исковата молба, и второ – с бележки по същество за откритото съдебно заседание, в което адв.Димитров не се е явнил лично.

Ето защо настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че определеното на адв.Димитров адв.възнаграждение в размер на 1 521 лв с ДДС е справедливо, обосновано, разумно и адекватно.

Съдът намира за неоснователни и оплакванията на жалбоподателя за наличие на злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК, предвид цената на 3 исковете и определения размер на адвокатското възнаграждение. Цената на главния иск, т.е. материалният интерес върху който е определено адв.възнаграждение, е 9 675 лв, а цената на евентуалния иск, съотв.материалният интерес по него е 3 209,33 лв. При защитаван интерес от общо 12 884 лв и определено от съда адвокатско възнаграждение в размер на 1 267,50 лв без ДДС (1521 лв с ДДС), съдът намира, че адв.възнаграждение не е несъразмерно на защитавания материален интерес, още повече, че изчислено по правилата на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, дължимото на адвоката възнаграждение при този материален интерес би било 1 560 лв без ДДС, т.е.съдът и в момента е определил адв.възнаграждение под предвидения в Наредбата минимум. Следва да се посочи, че с начисляването на ДДС върху адв.възнаграждение дължимата от ответника сума действително се увеличава с 20%, но увеличението е в резултат на начисляване на данък, който адв. Димитров, в качеството си на данъчно задължено лице ще внесе по сметка на НАП, а ще получи реално чиста сума за положения труд в размер под минималния адвокатски хонорар по Наредбата. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай присъденият размер на адвокатското възнаграждение не надхвърля цената на иска, а в значително по-нисък размер, поради което въззивният съд няма основание да приеме, че е налице злоупотреба с право и завеждане на искове с цел "генериране" на адвокатски хонорари.

Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, частната жалба срещу определението на БРС, с което е оставено без уважение искането на ответника за изменение на решението в частта за разноските с намаляване размера на присъденото в полза на адв. Димитров адвокатско възнаграждение, следва да се остави без уважение като неоснователна.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба "Креди Йес" ООД с ЕИК200688545 срещу Определение № 3861/07.07.2025 г. по гр.д.423/2025 г. по описа на Бургаски районен съд, с което съдът е оставил без уважение молбата на ответното дружество за изменение на решение №1198/22.05.2025 г., постановено по делото, в частта за разноските, и за намаляване на присъденото на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. на процесуалния представител на ищеца - адв.Антоний Здравко Димитров адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4