Решение № 743 от 23.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 743 гр. София, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело № 20241100901016 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.

Образувано е по жалба, подадена от „Р.Пп.С.Ф.м.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Витоша“, ж.к. ****, действащо чрез процесуалния си представител адв. Е. Б. срещу отказ № 20240426101615-3/07.05.2024 год. на длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията, с който е отказано вписване в търговския регистър на заявените за вписване обстоятелства със Заявление А5 №20240426101615 по партидата на дружеството.

Жалбоподателят намира отказа за изцяло незаконосъобразен и необоснован, като излага съображенията си във връзка с това. Съгласно устава на дружеството притежаването на акции в дружеството е обвързано от собствеността върху обекти в затворения комплекс. Функционалната връзка между обект – акции обосновава със следните правила, съдържащи се в Устава: съотношението между броя на притежаваните акции и вида на обекта в затворения комплекс; акциите са само от Клас А – привилегировани и винкулирани, при което е ограничена възможността за прехвърлянето им, освен ако то е съпроводено от прехвърляне и на съответния им обект ; решенията на общото събрание на акционерите се вземат от акционерите – собственици на обекти, защото само те са пряко заинтересовани от специфичната дейност на дружеството. За да се гарантира запазването на тази връзка са предвидени специални правила, при които акциите са без право на глас за определен период, а именно: когато в нотариалния акт, с който се 1 прехвърля обект, не е упоменато прехвърляне на съответстващите на обекта акции, то притежателят им продължава да е такъв, но вече няма право на глас върху тях; правото на глас се упражнява от тези акционери, които са придобили акциите си в срок не по – късно от 14 дни преди датата на съответното общо събрание, което се установява от книгата на акционерите.

Освен това, жалбоподателят препраща към разпоредбите на закона и по – конкретно към чл.182, ал.1, изр. II ТЗ, относно възможността в Устава да се предвижда привилегированите акции да са без право на глас, което трябва да бъде посочено в акцията. Поддържа, че горецитираните правила, закрепени в пар.4, ал.7 и пар.8, ал.1, абзац втори от Устава установяват наличие именно на привилегировани акции без право на глас.

Позовава се на съдебната практика, съгласно която акционерите имат две управителни права – право на участие в ОС и право на глас, като липсата на право на глас не означава, че акционерът е лишен от право на участие в общото събрание. Твърди, че на проведеното общо събрание такава е била хипотезата при участието на акционер „И.-А.“ ООД.

Жалбоподателят оспорва изводите на длъжностното лице по регистрацията, че кворум е налице при наличие на 3 / 4 от капитала на дружеството, а не 3 / 4 от представените акции с право на глас, както и че в Устава на дружеството не се установява да има акции без право на глас.

Описва процедурата, предвидена в Устава относно изчисляване на необходимия кворум, като съгласно информацията, предоставена от създадената за тази цел Комисия на конкретното общо събрание броят акции с право на глас е 4755. Съответно, за кворум са необходими 3567 броя акции с право на глас, като са представени 3715 броя акции с право на глас, което удовлетворява изискването за кворум.

Твърди, че още с подаване на първото заявление Ж1 дружеството е представило извлечение от Книгата на акционерите на дружеството, с което счита за достатъчно доказателство за извършените, респ. неизвършените вписвания на прехвърляния на акции и противопоставимостта на тези прехвърляния на дружеството. В извлечението са посочени всички 245 броя акции, по които правото на глас не може да бъде упражнено поради наличие на хипотезите на пар.4, ал.7 и пар.8, ал.1, абзац втори, а именно че към 28.03.2024 год. в книгата не е вписано прехвърлянето на съответните акции от предходния собственик на обект в комплекса към настоящия собственик. Не са правени и заявявания на такива вписвания, които да са останали неуважени от лицето, водещо книгата.

В отговора на жалбата АВ сочи, че отказът е правилен и законосъобразен, поради това, че на проведеното на 11.04.2024 год. общо събрание са представени 3715 броя акции с право на глас, с което не е удовлетворено особеното изискване за кворум, предвидено в пар.8, ал.2, изр.1 от устава на дружеството. Капиталът на дружеството е разделен в 5 000 акции с право на глас, като от устава не се установява да има акции без право на глас, поради което необходимият законосъобразен кворум за вземане на решение на общото събрание би бил не по – малко от 3750 акции с право на 2 глас или 75 % от капитала. При това положение се налага извода, че решенията са взети при липсата на кворум.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

От материалите по делото и от отразените по партидата на жалбоподателя данни в търговския регистър е видно, че на 11.04.2024 г. е било проведено общо събрание на акционерите на дружеството, на което са взети множество решения, сред които и такива за промяна в състава на Съвета на директорите и изменение на Устава.

Със Заявление А5 №20240426101615 жалбоподателят е поискал вписване на релевантните обстоятелства по партидата на дружеството, като са представени всички посочени като необходими документи в Наредба №1 от 14.02.2007 год. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в частност по чл.24 от същата.

На 29.04.2024 г. от страна на длъжностно лице по регистрацията са дадени Указания №20240426101615 за представяне на доказателства за възникване на хипотезите на пар. 4, ал.7 и пар.8, ал.1, абзац 2 от устава на дружеството; пълномощно от акционера „РПС Г.Х.“ ЕООД и решенията на юридическите лица акционери за определяне на лицата, които ги представляват. Жалбоподателят счита, че е изпълнил указанията, като е представил необходимите документи, ведно с обяснителна записка със Заявление Ж1 №20240502091243.

На 02.05.2024 год.жалбоподателят е получил нови Указания №20240426101615-2, в които длъжностното лице по регистрацията сочи, че не са били изпълнени предходните указания в частта за представяне на доказателства за възникване на хипотезите на пар. 4, ал.7 и пар.8, ал.1, абзац 2 от устава, а именно за акционери без право на глас, както и за представяне на нова декларация от А.Д. по чл.234, ал.2 от ТЗ и представяне на списък на присъстващите акционери на общото събрание с посочени представителите на представляваните акционери. Вторите указания жалбоподателят твърди да са изпълнени с последващо Заявление Ж1 №20240507121118.

Въпреки представените от страна на жалбоподателя документи съобразно изискванията на длъжностното лице по регистрацията и предвижданията на Наредба №1 и Търговския закон, длъжностното лице по регистрацията е постановило обжалвания с настоящата жалба отказ.

3

В обжалвания Отказ №20240426101615-3 от 07.05.2024 год. длъжностното лице по регистрацията е приело, че капиталът на дружеството е разделен в 5 000 акции с право на глас, както и че не се установява от Устава да има акции без право на глас. Не е налице формиран друг клас акции, въпреки правилото на пар.4, ал.7, според което описаните в тях акционери не могат да гласуват. Поради това и не се допуска ограничаване на правата на отделни акционери от един клас, съгласно чл.181, ал.3 от ТЗ. Длъжностното лице по регистрацията е приело, че акциите са от един клас, поради което и необходимият кворум е не по – малко от 3750 акции или 75 %. В случая на събранието са представени 3 715 броя акции или 74,3 % които не изпълняват изискването за кворум, съгласно пар.8, ал.2 от Устава.

Приема, че правилото на пар.4, ал.7 от Устава, което предвижда основание за неупражняване право на глас, не представлява годно основание за намаляване на изискуемия кворум и мнозинство при приемане на упоменатото решение на общото събрание за промяна в състава на съвета на директорите, респ. в представителството на дружеството.

Посочва, че в Търговския закон не е уреден способ за прехвърляне на акции чрез нотариална сделка по покупко – продажба на недвижим имот и съответно не е нормативно предвидено при липса на нотариална сделка по прехвърляне на акции, акционерът да се счита за освободен автоматично от право на глас в общото събрание, а още по – малко общото събрание от задължението да приеме разглежданото решение с по – малко от минимално изискуемия кворум и мнозинство. Отпадането на правото на глас на притежателя на акции от един и същи клас от капитала на търговското дружество, независимо от предвидените в тази посока в устава хипотези, не може да дерогира нормативните разпоредби за минимално изискуем кворум и мнозинство по Търговски закон.

Настоящият съд намира, че в разпоредбата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ законодателят изчерпателно е предвидил обхвата на проверката, която регистърният орган е длъжен да извърши, за да впише или да откаже вписване в регистърното производство. Същата проверка съдът дължи и в настоящото производство. В чл. 21, т. 4 и т. 5 ЗТРРЮЛНЦ е уредено задължение длъжностното лице по регистрацията да установи, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона и съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, съобразно тези документи. Това означава, че длъжностното лице по регистрацията и съответно съдът следва да провери и за наличието на изискуемата форма и минимално изискуемото съдържание на необходимите за възникване на вписваното обстоятелство сделки, включително упълномощителната сделка.

Акциите могат да бъдат предмет на договор за продажба, замяна, дарение и друга разпоредителна сделка. В договора се уговарят конкретните параметри на отношението между страните – цена, начин и срок на плащане, кога ще стане предаването на временното удостоверение, респ. кога ще се джиросат акциите, ще има ли учреден залог за обезпечаване на задълженията и т.н. При сключването на сделката, страните следва достатъчно ясно да 4 изразят волята си както относно предмета на сделката, така и по отношение на цената и срока на плащането й. След сключване на договора и неговото надлежно изпълнение от страните, акциите следва да се прехвърлят по съответния начин – с предаване или с джиро. Джирото представлява едностранна сделка, по силата на която носителят на субективните права /джиранта/ се замества от джиратаря в инкорпорираните в ценната книга /временните удостоверения/ членствени права. Формалната легитимационна функция на джирото се налага от изискването за правна сигурност в търговския оборот и е предназначено да обслужва транслативното му действие. Собствеността върху ценната книга се прехвърля чрез джиро по деривативен начин. Фактическият състав на джирото като едностранна сделка се изчерпва с осъществяването на волеизявлението на титуляря на акционерното право. Джирото трябва да бъде написано върху ценната книга или върху прикрепен към нея лист – алонж. За да има действие спрямо дружеството, джирото трябва да бъде вписано в книгата на поименните акционери. Приобретателят на акцията следва да поиска вписването от изпълнителния орган на дружеството и да установи прехвърлянето, което се установява чрез представяне на джиросаната акция. Проверката на дружеството е само формална – дали приносителят е легитимирано лице и от външна страна джирото е редовно.

Разпечатката съдържа 28 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f4257c91-93f2-4956-b491-fd2412d6e1ff