Решение № 216 от 25.07.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. София, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова при участието на секретаря Александра К. Ковачева като разгледа докладваното от Диляна Господинова Касационно търговско дело № 20258002900034 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Софарма“ АД срещу решение № 539 от 19.08.2024 г., постановено по в.т.д. № 85/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 15-ти състав, в частта, с която е потвърдено решение № 2600318 от 16.08.2023 г., постановено по т.д. № 1563/ 2020 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-2 състав, в частта, с която „Софарма“ АД е осъдено да заплати на В. П. Д. – П. на основание чл. 15, ал. 5 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели /ЗПРПМ/ сума в размер на 20 878 лв., представляваща възнаграждение за служебен полезен модел „Състав на лечебен шампоан“, регистриран с № 1574, със срок на закрила до 19.12.2021 г., за чието създаване ищцата в качеството й на съизобретател има принос от 25 % и е дължимо за периода от 14.08.2015 г. до 17.08.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В касационната жалба се излагат оплаквания, че обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при нарушение на материалния закон, като е и необосновано. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е обсъдил направените от него оплаквания във въззивната жалба, което представлява съществено процесуално нарушение. Посочва, че апелативният съд не е отчел правилно приноса на ищцата при създаване на процесния полезен модел 1 на „Състав на лечебен шампоан“, тъй като е приложил презумпция, която не съществува в закона, като е приел, че когато липсва съставен разпределителен протокол за определяне на конкретния принос на всеки от съизобретателите на едно изобретение, той се счита за равен. Заявява, че при наличие на повече от един вписан изобретател на регистриран полезен модел, приносът на всеки от тях в неговото разработване трябва да бъде изрично договорен или определен от работодателя, който е възложил създаването на конкретното изобретение, за каквито факти в производството не са представени доказателства. С оглед на грешния извод за обема на приноса на ищцата, въззивният съд е присъдил размер на справедливото възнаграждение за създаване на процесния полезен модел, който не отговаря на критериите по чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ. Касаторът счита, че в обжалваното решение не е определен правилно и приносът на работодателя в създаването на полезния модел, който представлява друг от критериите по чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ и трябва също да бъде съобразен при изчисляване на размера на дължимото на изобретателя справедливо възнаграждение. Въззивният съд не е отчел, че участие при създаването на процесния полезен модел има и външен изпълнител, на който от работодателя е възложено с договор от 17.03.2009 г. извършването на действия по модифициране на състав на противовъшков шампоан Хигия. Този факт се доказва от представените по делото писмени доказателства, включително от доклад от 16.03.2011 г., който е подписан от ищцата и в който е направено признание за неговото настъпване, както и от показанията на свидетелката А. С. Поддържа, че обстоятелството, че външният изпълнител не е посочен като изобретател в регистрацията на полезния модел в Патентното ведомство, не означава, че неговата разработка при създаване на състава на лечебния шампоан не съществува. Касаторът намира, че наличието на сключен от работодателя договор с външен специалист и заплащане от работодателя на възнаграждение по него, трябва да доведе до увеличаване на неговия дял при създаване на служебното изобретение, тъй като по този начин той инвестира допълнителни средства за неговото разработване. Заявява, че от събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е назначена на трудов договор в дружеството праводател на ответника, два месеца след като е сключен договорът с външния изпълнител и само двадесет дни преди състава на лечебния шампоан да бъде вече готов за провеждане на технически изпитания, което означава, че тя е участвала само при извършването на технически проби на този състав. С оглед на изложеното счита, че размерът на дължимото възнаграждение, което се следва на ищцата, трябва да бъде определено съобразно направените изчисления в заключението на изготвената по делото експертиза във варианта, в който е взето предвид и участието на външен изпълнител и съответно е намален личният дял на ищцата. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът по касация В. П. Д. – П. оспорва касационната жалба. Счита, че 2 обжалваното решение е правилно. Посочва, че изводът на въззивния съд за размера на приноса на ищцата в създаването на полезния модел на „Състав на лечебен шампоан“ е направен въз основа на събраните по делото доказателства, от които се установява, че тя е била ръководител на авторския колектив, който го е изработил, и следователно е имала водеща роля в този процес. Такива доказателства са представените от самия ответник документи пред Патентно ведомство, както и показанията на свидетелите Р.К. и Л.П., като установените от тях факти не са оборени. Намира, че законът не поставя изискване при създаване на едно изобретение от повече от едно лица приносът на всеки отделен изобретател да трябва да бъде уговорен в договор, сключен между всички съизобретатели. Позовава се на правилото, уредено в чл. 8, ал. 4 от Закона за авторското право и сродните му права, че при липса на съгласие между авторите на едно произведение за техните дялове, те се считат за равни, което следва да се приложи по аналогия и към отношенията между съизобретателите на едно изобретение. Заявява, че съдът е обвързан от обстоятелствата, вписани в свидетелството за регистрация на полезен модел, издадено от Патентното ведомство, за това кои лица са изобретатели на процесния полезен модел и не може да приеме, че в този процес е участвало и друго лице, различно от тях. В свидетелството за регистрация на състава на лечебен шампоан не е вписано като съизобретател лицето, което от касатора се твърди, че е участвало в процеса на разработване на полезния модел като външен изпълнител. Това лице не е предявило и иск по чл. 60 ЗПРПМ с предмет вписването му като изобретател в регистъра на полезните модели, поради което не може да се приеме, че то има някаква роля в разработване на процесното изобретение, защитено като полезен модел. Освен това счита, че възражението на ответника за участие на външен изпълнител е преклудирано, защото не е направено в срока по чл. 131 ГПК. Заявява, че липсва идентичност между състава на лечебен шампоан, който е регистриран като полезен модел, и възложената на външния изпълнител работа, която е за разработване на състав на козметичен продукт, а не на лечебен продукт. Посочва, че апелативният съд е определил точно размера на дължимото на ищцата справедливо възнаграждение въз основа на изводите на вещо лице в заключението на изготвената патентно-оценителска експертиза, което не е оспорено от ответника и в което не е посочено, че участието на външен изпълнител увеличава дела на работодателя при създаване на изобретението, защитено като полезен модел. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения да го представлява адвокат в касационното производство по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа касационната жалба и прецени данните по делото, в съответствие с правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното:

3

Предмет на разглеждане в настоящото исково производство е иск с правна квалификация чл. 15, ал. 5 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели /ЗПРПМ/ за присъждане на справедливо възнаграждение за създаване на служебно изобретение, представляващо „Състав на лечебен шампоан“, което е регистрирано като полезен модел в Патентното ведомство на Република България с № 1574, предявен от лицето, което твърди, че е изобретател, срещу неговия работодател, с който е било в трудово правоотношение към момента на създаване на изобретението.

От изложените от Софийски апелативен съд собствени мотиви и тези на първоинстанционния съд, към които е препратено на основание чл. 272 ГПК, е видно, че за да постанови обжалваното решение, той е счел за доказано в производството, че ищцата В. П. Д. – П. е участвала в създаването на изобретение, представляващо „Състав на лечебен шампоан“, което е регистрирано като полезен модел, докато е била в трудово правоотношение с „Медика“ АД, праводател на ответника „Софарма“ АД.

Установено е, че в създаването на това изобретение участие са взели и други лица, имащи качеството на съизобретатели, като всички те са посочени като такива в заявката за регистрация на полезния модел, както и в издаденото свидетелство за регистрация. Предвид липсата на протокол за удостоверяване на приноса на всеки от изобретателите при създаването на полезния модел, който да е представен в производството по регистрация пред Патентното ведомство, въззивният съд е заключил, че участието на всички лица е равно. Направен е извод, че от събраните по делото доказателства се установява, че полезният модел е внедрен в производството на ответника, от което е реализирана печалба. Въззивният съд е приел, че от заключението на изготвената съдебна патентна и оценителска експертиза се установява какъв е размерът на дължимото на ищцата справедливо възнаграждение за създаване на полезния модел, което е изчислено при съобразяване на личен коефициент за нейния принос, както и на приноса на работодателя, като направените в него изводи на вещите лица трябва да бъдат кредитирани, защото са компетентно дадени и няма данни, които да ги опровергават. С оглед на тези съображения е заключил, че за ищцата е възникнало вземане към ответника за получаване на справедливо възнаграждение за създаването на процесния служебен полезен модел в размер на 20 878 лв., какъвто извод е направил и първоинстанционният съд.

С определение № 1031/ 01.04.2025 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационното обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствието му с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК по процесуалноправния въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си, като обсъди всички доказателства, събрани по делото, от които се установяват обстоятелства, включени в предмета на спора, и всички защитни доводи и възражения на страните, като изложи съображения по тях и даде собствено разрешение по предмета на делото, включително и в хипотезата на чл. 272 ГПК?

4

По процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:

По поставения процесуалноправен въпрос за задълженията на въззивния съд при разглеждане и решаване на делото има формирана съдебна практика. Това е задължителната практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, която е обективирана в много на брой решения, сред които са и следните: Решение № 240 от 15.01.2019 г., постановено по т.д. № 518/2018 г. по описа на ВКС, I т.о., Решение № 63 от 17.07.2015 г., постановено по т.д.

№ 674/2014 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 192/29.01.2018 г., постановено по т.д. № 44/2017 г. по описа на ВКС, I т.о., Решение № 139 от 27.08.2024 г., постановено по т.д. № 2767/2022 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 210 от 15.08.2014 г., постановено по гр.д. № 6605/2013 г. по описа на ВКС, IV гр.о., Решение № 50168 от 09.12.2022 г., постановено по т.д. № 1983/ 2021 г. по описа на ВКС, II т.о. В тези актове е прието, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. При изграждане на фактическите и правни изводи въззивният съд трябва да изследва всички допустими и относими към предмета на спора доказателства, събрани пред въззивната и пред първата инстанция, като прави собствени заключения, които обосновава и подкрепя от анализа на целия доказателствен материал по делото и по вътрешно убеждение.