Решение № 135 от 07.11.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. К., 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело № 20245100500202 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение N 297 от 30.06.2024 г. по гр. д. № 1329/2023 г. на Районен съд – К. са отхвърлени предявените от М. В. С. от гр. К. срещу Т. М. Х. от с. Л., общ.М. обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.45, във вр. чл.86 от ЗЗД за сумата от 8 660 лева – за причинени имуществени вреди, считано от 01.12.2018г. до окончателното й изплащане, и сумата от 10 000 лева – причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.09.2018 г. до окончателното й изплащане. С решението М. В. С. от гр. К. е осъден да заплати на Т. М. Х. от с.Л., общ. М. сумата от 1 200 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът М. В. С. от гр.К., който чрез представител по пълномощие, с въззивна жалба вх. N 768/19.07.2024 г. по входящия регистър на РС – К. го обжалва изцяло като неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, с искане да се отмени и да се постанови ново, с което предявените искове да се уважат. Изложените във въззивната жалба оплаквания са, че в обжалваното решение дори не е посочено заболяването на ищеца и не е отчетено, че според заключението на вещото лице д-р Ч. има 10 % вероятност изключително устойчивата туберколозната бактерия да попадне в човешкия организъм по въздушно-прахов път и до появата на течовете ищецът М. В. С. бил напълно здрав, 1 а след появата им прекарвал повече време в кухнята-помещението с течове, за да гледа и обслужва болната си майка, и чрез праховите частици, които полепват по пода и засъхват там или са попаднали по съдовете, с които се хранил, то при лош късмет и 1 % можел да доведе до туберколоза; съдът не третирал страните еднакво и допуснал на ответника свидетел, но не допуснал на ищеца важни доказателства по причина, че са преклудирани; заключението на вещото лице инж.Я., че в жилището на ищците/единият починал в хода на делото/ нямало течове, не отговаряло на истината, като въпреки оспорването му, съдът отхвърлил искането за повторна експертиза; по делото било обяснено от ищцовата страна, че от м.юли 2023г. течове не са се проявявали, освен с изключение на един през м.май 2024г., от разклонението от общата тръба към мивката на ответника, което навеждало на извода, че течовете са контролирани.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Т. М. Х. чрез представител по пълномощие, с който въззивната жалба се оспорва изцяло.

В съдебно заседание въззивникът М. В. С. не се явява, чрез представител по пълномощие поддържа подадената въззивна жалба, както и подадената писмена молба вх. N 3849/13.09.2024 г. в изпълнение на дадени му указания от настоящата въззивна инстанция да допълни исковата молба по предявения от всеки един от ищците М. В. С. и Х. В. С.а/починала в хода на делото на 23.11.2023г./ иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди чрез излагане на твърдения в какво качество по отношение на движимите вещи всеки един от ищците е претърпял вреди в имуществото си от по 4 330 лв.. Моли обжалваното решение да се отмени, да се уважи исковата претенция и другата страна да се осъди да му заплати разноски по делото за двете инстанции.

В съдебно заседание въззиваемият Т. М. Х. лично и с представител по пълномощие оспорва въззивната жалба, поддържа отговора по нея, претендира разноски по делото и не възразява по подадената от въззивника М. В. С. писмена молба вх. N 3849/13.09.2024 г. в изпълнение на дадени му указания от настоящата въззивна инстанция да допълни исковата молба по предявения от всеки един от ищците М. В. С. и Х. В. С.а/починала в хода на делото на 23.11.2023г./ иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди чрез излагане на твърдения в какво качество по отношение на движимите вещи всеки един от ищците е претърпял вреди в имуществото си от по 4 330 лв..

Въззивният съд, след преценка на изложените във въззивната жалба оплаквания, съобразно чл. 269 от ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалване, при което е допустима и следва да се разгледа по същество.

2

При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо в частта по иска, предявен за обезщетение за неимуществени вреди и е недопустимо в частта по предявените искове за обезщетение за имуществени вреди, по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд по гр.д. N 1329/2023 г. по описа на РС-К. е образувано по искова молба, подадена на 15.09.2023г. о т М. В. С. и Х. В.

С.а, и двамата от гр.К., срещу Т. М. Х. от с.Л., общ.М., по предявени искове за обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, основани на общи факти – причинени вреди в резултат на действия/бездействия на ответника по исковете, свързани с правилната експлоатация на негова вещ и конкретно основани на следните обстоятелства: ищецът Х. В. С.а и ищецът М. В. С. са майка и син, които живеят в гр.К., в жилищна кооперация „Д.“, находяща се на ул.М. М. N *, вх.*, ет.*, ап.*, като съсобственици на посочения апартамент, над който се намира апартамент N 11 със същата площ като този на ищците, със собственик ответникът Т. М. Х. и от приблизително пет години от жилището на ответника/м.декември 2018г./ се появил теч, който въпреки многобройни разговори и искания, ответникът не пожелал да преустанови чрез направа на необходимия ремонт. В резултат на теча, в апартамента на ищците се образувала влага и мухъл и впоследствие първият ищец се разболял от туберколоза, наложило се да постъпи на продължително лечение в Специализирана болница за активно лечение по пневмофтизиатрични заболявания –София област ЕООД, бул.С. N 309, където престоял три месеца, а преди това бил на изследване в болница Токуда. Първият ищец бил офицер от запаса, бивш служител на МВР, провеждал всяка година профилактични прегледи и бил здрав и читав до появата на влага и мухъл в жилището им. Поради нежеланието на ответника, ищците наели майстор, който категорично установил, че течът е от апартамента на ответника и н е може да бъде спрян без сериозен ремонт, свързан с подмяна на тръби, замазки и т.нат. Сочи се в исковата молба, че между противоправното, виновно поведение на ответника, довело до влага и мухъл в жилището им и настъпилия вредоносен резултат - ТБЦ на белите дробове на първия ищец, е налице причинна връзка, каквото било и мнението на лекуващите лекари. Първият ищец твърди, че е претърпял сериозни неимуществени вреди под формата на болки и страдания, страх и стрес, които оценява на 10 000 лв., като претендира ответникът да се осъди да му ги заплати, ведно с лихвите, считано от 17.09.2018 г.. Освен посочените неимуществени вреди, двамата ищци претърпели имуществени вреди, които оценяват общо на сумата 8 660 лв.. От течовете - влага и мухъл, погинали и станали напълно неизползваеми два хладилника марка Индезит по 650 лв. всеки, две електрически печки марка Терма и Гамалукс по 400 лв. всяка, абсорбатор Предом Метрикс ТСZE за 80 лв., 8 на брой кухненски секашета и два поръчкови плота с мивка на стойност 2 600 лв., стелажи за съхранение на хранителни 3 стоки на стойност 180 лв., стойност на ремонт на килера от 320 лв., трети и вече силно ръждясал хладилник марка Уърпоул на стойност 680 лв., стойност на ремонтите по оценка на майстор 600 лв. за къртене, смяна на плочки, мазилка, шпакловка, боядисване; смяна на тапети на две стаи, смяна на паркет в кухня - 15 кв.м. по 320 лв., общо 1 700 лв. и на балатум /изгнил и неизползваем/ във всекидневната и в кухнята на стойност 400 лв., като се твърди, че върху тези вещи години наред се изливали обратни води от апартамента на ответника и това се повтаряло циклично, но ответникът отричал течът да е от неговия апартамент. Искането е ответникът да се осъди да заплати на ищците общо сумата 8 660 лв. или по 4 330 лв. на всеки един от ищците за погиналите и повредени вещи, ведно със законната лихва, считано от 01.12.2018г.

В хода на делото пред първоинстанционния съд ищецът Х. В. С.а е починала на *******г. и на нейно място на основание чл.227 от ГПК в открито съдебно заседание, проведено на 22.03.2024г., е конституиран нейният единствен наследник - първият ищец съгласно удостоверение за наследници изх. N 11-03-********* г., който заявил, че поддържа исковата молба.

С отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК ответникът Т. М. Х., чрез представител по пълномощие, е оспорил исковете изцяло, при възражение, че като собственик на посочения в исковата молба апартамент е предоставил същия на 03.03.2023г. под наем на Ф. Ф. Ф. и в апартамента никога не е имало теч, като на 18.11.2023г. заедно с майстор е посетил в 17:00 часа семейство С.и от ап.9, ет.1 за оглед на мястото с потенциалния воден теч и след разговор с ищеца С. ответникът разбрал, че ищците и техният майстор отремонтирали и почистили задръстената шахта в мазето и в момента няма никакъв теч. Релевира се, че поведението на ответника не е в причинно-следствена връзка с настъпилите за ищците неимуществени и имуществени щети, освен което ответникът многократно е предлагал да се смени главния щранг за вода, но отговорът на ищците бил, че е възможно проблемът да не е от него. Искането на ответника е съдът да отхвърли исковете и да му присъди разноски по делото.

В изпълнение на дадените на въззивника М. В. С. от гр.К. указания от настоящата въззивна инстанция, да допълни исковата молба по предявения от всеки един от ищците М. В. С. и Х. В. С.а/починала в хода на делото на 23.11.2023г./ иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди чрез излагане на твърдения в какво качество по отношение на движимите вещи всеки един от ищците е претърпял вреди в имуществото си от по 4 330 лв., с писмена молба вх. N 3849/13.09.2024 г. същият сочи, че погиналите в резултат на виновното поведение на ответника вещи са общи на първоначалните ищци, всеки ищец бил собственик на 50 % от тях, а именно по 4 330 лв., като съсобствеността била прекратена със смъртта на майка му и той като неин единствен наследник продължил делото с претенцията, че цялата загуба на погиналите 4 вещи на обща стойност 8 660 лв. остава в негова тежест.

Не е спорно по делото, че първоначално собственици на апартамент 9, вх.Б, ет.1, в жилищно-строителна кооперация „Д.“ в гр.К., са били В. М. С. и съпругата му Х. В.

С.а, като първият е починал на ********г. и оставил за свои наследници по закон преживялата го съпруга Х. В. С.а и сина си М. В. С., след което и в хода на настоящото дело пред първоинстанционния съд Х. В. С.а е починала на ******г. и по предявения от нея иск като ищец е конституиран единственият неин наследник, допустимо съгласно чл.227 от ГПК с оглед това, че заявеното за защита спорно материално право е наследимо.

Така, след смъртта на ищеца Х. В. С.а, по предявените искове за обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане от страна на ответника, ищецът М. В.

С. участва в делото като ищец на собствено основание при твърдение, че като собственик на 50 % идеални части от повредените и погинали вещи от теча в апартамента на ответника е претърпял имуществени вреди в размер на 4 330 лв. и като ищец на основание процесуално приемство като наследник на починалия в хода на делото втори ищец и негова майка, при твърдение, че същата/приживе/ като собственик на 50 % идеални части от повредените и погинали вещи от теча в апартамента на ответника е претърпяла имуществени вреди в размер на 4 330 лв..

Това процесуално приемство първоинстанционният съд е констатирал като е конституирал в първото по делото съдебно заседание наследникът на починалия ищец, а именно първият ищец, след което от извършените от този съд действия в хода на делото не се установява така предявените искове да са разгледани и решени съгласно заявеното за защита спорно материално право по основание и размер.