Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 160 от 08.09.2023, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Частно наказателно дело 630/2023
Вид
Решение № 160
Подписан
08.09.2023
В сила
16.09.2023
Състав
Лидия Крумова Нецовска-Кътова, Веселка Цокова Иванова, Пламен Калинов Кучев

Цитирани разпоредби

  • чл. 4 · Закон за административните нарушения и наказания

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Враца, 08.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лидия Кр. Нецовска-Кътова

Членове:

Веселка Ц. Иванова

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Галя Цв. Иванова в присъствието на прокурора Н. В. Л. като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело № 20231400200630 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 32 вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/ и е образувано въз основа на искане за признаване на решение на австрийски несъдебен орган, а именно Решение № BHWL/922180023273/22 от 19.12.2022 г., влязло в сила на 22.03.2023 г., постановено от Областна администрация Велс-Ланд, Република Австрия. Със същото е наложена финансова санкция – глоба в размер на 300 евро и разноски в административното производство в размер на 5 евро за извършено от българския гражданин Щ. А. Ш. от с.

***, община Бяла Слатина, обл. Враца, роден на ***, административно нарушение по чл. 20, ал.1 от Закон за заплащане на пътни такси за федерални пътища на Република Австрия. Решението е придружено с удостоверение, издадено в изпълнение на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изменено с рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета.

В съдебно заседание представителят на ОП – Враца заявява, че липсват основания да бъде отказано признаването на решението на органа на Република Австрия за налагане на финансова санкция, поради което настоява същото да бъде признато и изпратено на НАП за изпълнение.

Засегнатото лице, редовно призовано, не се явява и не заявява становище по 1 постъпилото искане.

Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът приема за установено следното:

Представеното за признаване и изпълнение решение за налагане на финансова санкция е такова по чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗПИИРКОРНФС, а именно издаден от несъдебен орган и влязъл в сила в държава – членка на Европейския съюз акт за налагане на задължение за плащане на глоба и разноски за извършено административно нарушение на правилата за движение по пътищата на територията на Република Австрия.

Този акт е придружен съгласно изискванията на чл. 4 и чл. 5 ЗПИИРКОРНФС от удостоверение по образец съгласно приложение № 2 към закона и в изпълнение на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.

Удостоверението е издадено и подписано от съответния компетентен орган на издаващата държава-Областна администрация Велс-Ланд, Република Австрия, който е удостоверил и неговото съдържание. От съдържанието на удостоверението е видно, че съдържа всички предвидени реквизити. Независимо, че в него липсва описание на извършеното деяние и правната му квалификация, от приложеното в превод на български език решение по недвусмислен начин се изяснява, че засегнатото лице е наказано за извършено административно нарушение на правилата за движение в Република Австрия по чл.20, ал.1 от Закон за заплащане на пътни такси за федерални пътища, а именно за това че на 16.01.2022 г., в 11:15 ч. при управление на МПС с рег.

№ ВР *** СК с допустимо общо тегло до 3,5 тона не е заплатило зависещата от времето пътна такса.

При тези данни съдебният състав приема, че удостоверението е пълно и отговаря на изискванията за форма и съдържание.

За това нарушение не се изисква двойна наказуемост съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС.

Засегнатото лице е с постоянно местоживеене в с. ***, обл. Враца, поради което съгласно чл. 31, ал. 1 ЗПИИРКОРНФС компетентен да разгледа искането за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция е именно Окръжен съд – гр. Враца.

Не е налице нито едно от алтернативно предвидените в чл. 35 ЗПИИРКОРНФС основания, при които българският съд може да откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция от чужд съд. Удостоверението е по образец и както по-горе бе посочено, съдът приема, че то отговаря на изискванията за форма и съдържание /чл. 35, т. 1 от закона/. Няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решението за налагане на финансова санкция /чл. 35, т. 2 от закона/. Решението не се отнася за деяние, подсъдно на 2 българския съд, тъй като не се засягат интереси на българската държава по смисъла на чл. 4 от ЗАНН, поради което не следва да се обсъжда въпросът за евентуално изтекла давност по българското законодателство /чл. 35, т. 3 от закона/. Засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо /чл. 35, т. 4 от закона/. Решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България или е било извършено извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния /чл. 35, т. 5 от закона/. Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро /чл. 35, т. 6 от закона/ – същата е в общ размер на 305 евро с левова равностойност 596.53 лева по фиксирания курс на БНБ 1.95583 лв. за 1 евро.

Решението е по отношение на физическо лице, което е административнонаказателно отговорно /чл. 35, т. 8 от закона/. Производството е било писмено и лицето е уведомено лично или чрез упълномощен представител за правото си и срока за обжалване на решението /чл. 35, т. 9 от закона/ , видно от изричната отметка в раздел "з", т. 2, б. "б" на удостоверението.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че искането за признаване и изпълнение на решението на несъдебен орган на Република Австрия против лицето Щ. А. Ш. за наложена финансова санкция следва да бъде уважено. Левовата равностойност на финансовата санкция от 305 евро е 596.53 български лева съобразно официалния курс на БНБ към датата на постановяване на решението, чието признаване и изпълнение се иска – 19.12.2022 г., а именно 1.95583 лева за 1 евро.

За признаване на решението и изпращането му на компетентния български орган за изпълнение следва да бъде уведомен компетентният орган на издаващата държава, а именно Областна администрация Велс-Ланд, Република Австрия, а копие от уведомлението да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република България.

При горните съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИРКОРНФС, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение № BHWL/922180023273/22 от 19.12.2022 г., влязло в сила на 22.03.2023 г., постановено от Областна администрация Велс-Ланд, Република Австрия, с което на Щ. А. Ш., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с. ***, общ.Бяла Слатина, обл.Враца, ***, е наложена финансова санкция в общ размер 305 евро, от които глоба в размер на 300 евро и 5 евро разноски в административнонаказателното производство, с левова равностойност 596.53 лева /петстотин деветдесет и шест лева и петдесет и три стотинки/ за извършено 3 административно нарушение на правилата за движение по пътищата в Република Австрия.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд – гр. София.

ДА СЕ ИЗПРАТИ НЕЗАБАВНО препис от настоящото решение на ТД на НАПофис Враца за изпълнение.

ДА СЕ УКАЖЕ на НАП, че следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнението на Решението, съгласно чл. 22, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС.

ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентният орган на издаващата държава – Областна администрация Велс-Ланд, Република Австрия, за признаването на Решението за налагане на финансова санкция и изпращането му на компетентния орган за изпълнение, като уведомлението бъде в превод на езика на издаващата държава, а съгласно чл. 13, ал. 1 ЗПИИРКОРНФС разноските са за сметка на Република България, като изпълняваща държава.

КОПИЕ от горното уведомление да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република България.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4