Решение № 20157 от 07.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20157 гр. София, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. А. при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. А. Гражданско дело № 20231110158246 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба с вх. № 309234/01.11.2023 г., от Г. А. А., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. С* чрез процесуалния представител А. Н. Ж. адвокат от САК с адрес на кантора: гр. С*, мобилен телефон: * срещу В. А. Р., ЕГН ********** с адрес: гр. С* и М. А. А., ЕГН ********** с адрес: гр. София, жк. С*, с която е предявен ревандикационен иск с правна квалификация чл.108 ЗС, с която се иска:

1. да бъде признато по отношение на ответниците В. А. Р., ЕГН ********** с адрес: гр. С* и М. А. А., ЕГН ********** с адрес: гр.

София, жк. С*, че ищецът Г. А. А., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. С* е собственик на следния недвижим имот: РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 58 кв.м. от имот, който е част от имот 223а попадаш в останалата си част в кв. 104а, за която част е отреден парцел II образуван от поземлен имот 223 от квартал 261а и част от поземлен имот 223а, от квартал 104 а находящ се в гр. София, ж.к. „С* целият парцел с площ 765 кв.м. при съседи на парцела: улица, парцел I-222, парцел I-223а, а на реалната част от имота включена в парцелните граници и квартални граници при съседи: улица, парцел II-223 от квартал 261а, парцел III-223а от квартал 104а, а по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-4/09.03.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК представляващ реална част с площ 58 кв.м. от поземлен имот с идентификатор * с построен в него басейн при съседи на имота: поземлен имот с идентификатор *, поземлен имот с идентификатор *, поземлен имот с идентификатор * поземлен имот с идентификатор *, на 1 основание давностно владение за периода 11.11.2011 г. до 11.11.2021 г.

2. ответниците да бъдат осъдени да предадат владението на ищеца върху гореописания процесен имот.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на реална част от процесния имот за периода от 11.11.2011 г. до 11.11.2021 г., на основание давностно владение.

Твърди се, че реалната част от гореописания имот владее ясно и необезпокоявано с извършване на подобрения и приращения в имота от него през посочения период, като е настъпил ефекта на сложния фактически състав на придобивната давност за него и аз той е собственик на имота, но съседите ответници по делото оспорват след началото на 2022 г. собствеността на придобитата по давност част от процесния имот за процесния период, което поражда за него правен интерес от предявяване на исковете.

Твърди се, че владението му е отнето от ответниците през 20.04.2023 г. чрез незаконен въвод от ДСИ при СИС на СРС, като са използвали издаден изпълнителен лист спрямо трето лице, които вече е бил изпълнен през 2011 г. преди да установи фактическа власт и владение върху процесния имот.

Моля за доказване на гореописаните факти и обстоятелства за явното и необезпокоявано владение през процесния период и за извършените подобрения и приращения и заграждане на процесната част от имот с ограда да ми бъдат допуснати трима души свидетели в режим на довеждане, с които ще докажа настъпилия ефект и факт на придобиването по давност на процесната част от имот.

Моли иска да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответниците оспорват предявения иск.

Намират, че исковата молба е нередовна с довод, че ищецът не конкретизира обстоятелства относно твърдените от него осъществени владелчески действия, доколко в исковата молба е посочено единствено, че същите се изразяват в извършване на подобрения и приращения в имота.

Оспорват твърдението на ищеца, че е владял процесната част в периода 11.11.2011 г. до 11.11.2021 г., като намират за неоснователно и възражението на ищеца, че в негова полза е изтекла придобивна давност относно процесната реална част.

Твърдят, че е налице решение по гр.д.№8703/2001 г. на СРС, 49 състав, влязло в сила на 21.01.2010 г., по иск с правно основание чл.108 от ЗС, по което страни са били ответникът и наследодателят на ищеца- А* А.а, по силата на което е разрешен спорът между страните относно собствеността именно на процесната реална част. Излагат, че майката на ищеца - А*ина А.а, е осъдена на основание чл.108 от ЗС да предаде на В. Р. и А* Р., последният наследодател на ответниците, владението на процесната реална част. Въз основа на влязлото в сила съдебно решение на 14.01.2011 г. е издаден протокол за принудително отнемане по изп. дело № 20643/2010 г. на ДСИ при СРС, въз основа на който е извършено отнемане на владението на процесната 2 реална част от длъжника по изпълнителното производство- А*.

Ответниците твърдят, че са оградили тази реална част по характерните точки, които са били фиксирани със забити в земята метални колчета съгласно заключението на вещото лице, назначено по изпълнителното дело, като по този начин са я присъединили към останалата част на своя имот. Сочат, че към датата на извършения въвод във владение- 14.01.2011 г., в процесната реална част е попадала част от незаконно изграден басейн, останалата част на който е в имот на А*ина А.а, като този факт бил виден от снимков материал към експертизата по изп. дело №20643/2010 г. Ответниците излагат, че с извършване на въвода са установили владение върху процесната част и са я използвали безпрепятствено и непрекъснато за паркиране на превозни средства - камион и бусове. Твърдят, че наследодателят на ищеца- А*ина А.а, е приела резултата от постановеното решение и след въвода не се противопоставила на извършените от ответниците действия, така и не е заявила под никаква форма претенции спрямо ответниците да ползва спорната реална част.

Няколко години след смъртта на А*ина А.а, починала на 04.03.2015г.,, единствено ищецът Г. А. А., който е един от наследниците й, е започнал словесно оспорване на правата на ответниците върху процесната част и в края на 2020 г., възползвайки се от кратковременното им отсъствие, е съборил ограждение и извършил повреди в имота им, с което самоуправно действие ищецът е затруднявал ответниците да ползват процесната реална част.

Ответниците твърдят, че поради обстоятелството, че наследник на длъжника по изпълнителното производство е извършил действия, с които самоволно си е възвърнал владението, ответниците в качеството на взискатели по ново изпълнително производство по изп.дело №1677/2022 г. по описа на ДСИ въз основа на изпълнителния лист, издаден по гр.д. №8703/2001 г. на СРС, 49 състав, отправили искане до съдебния изпълнител срещу ответника Г.

А. и брат му К* А. да бъдат изведени от имота. С протокол за въвод на 20.04.2023 г. по изп.дело №1677/2022 г. на ДСИ ответниците са въведени във владение на процесната част.

Ответниците излагат, че нито ищецът, нито неговия наследодател А*ина А.а, не са владели процесната реална част, след като ответниците са въведени във владение по отношение на нея на 21.01.2010 г.

Оспорват ищеца да е придобил процесната реална част от имота по давност, тъй като не е налице годен обект, който да е възможно да бъде придобит по давност, доколкото е налице законова забрана по чл.200 ЗУТ за придобиването й.

Молят съда да отхвърли иска.

В о.с.з. ищецът се представлява от адвокат. Поддържа исковата молба.

Не представя писмена защита и не се явява в последно о.с.з Ответниците в о.с.з. се представляват от адвокат. Моли съда да отхвърли исковата претенция. Претендира разноски. Представя списък. В писмени 3 бележки излага подробни съображения защо не е доказан фактическия състав на давността, годността на ПИ като обект на правото на собственост.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

Видно от представеното Решение от 22.11.2007 г. по в. гр. д. № 1514/2005 г. по описа на СГС, решение от 29.07.2003 г. по гр. д. № 8703/2001 г. по описа на СРС е потвърдено в частта, с която, на основание чл.108 ЗС А* А.а е осъдена да предаде владението на В. А. Р. и А* Р. А* на реална част от ПИ, находящ се гр. София, ул. „С*, с пл. № 223а, кв. 261 а по плана на гр.

София, заключен по буквите *, съгласно скица, която е неразделна част от решението. С решението В. А. Р. и А* Р. А* са признати за собственици на процесния имот, на основание ЗВСВНОИ по ЗТСУ – неприложена регулация и връщане на придаваемата част от имота от който са взети. Решението е влязло в сила на 21.01.2010 (л.125-131 от делото). Към решението е приложена скица (л.116-119 от делото).

По делото е приета съдебно-техническа експертиза, която съдът напълно кредитира като обективна, пълна, обоснована и изготвена от компетентно лице. Видно от нея процесният ПИ представлява УПИ II- 2 2 3 (л.190 от делото). Съпоставена със скицата по решението от 2007 г., съдът установи, че настоящото дело и гр. д. № 8703/2001 г. по описа на СРС имат един и същ предмет.

От представеното удостоверение за наследници се установи, че А* А.а е починала на 04.03.2015 г. и като закони наследници е оставила К* А. А. и ответника Г. А. А. (л.134 от делото). Съгласно чл.298, ал. 2 ГПК влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници. При това положение ответникът е обвързан от решението на СРС по гр. д. № 8703/2001 г.

Ето защо настоящият иск ще бъде допустим само на основание новонастъпили факти, т.е. факти станали след влизане в сила на решението по 4 гр. д. № 8703/2001 г., защото същото има силата на пресъдено нещо.

Решението е влязло в села на 21.01.2010 г., поради което искът ще бъде допустим само за факти след тази дата. И при това положение ищецът има качеството на недобросъвестен владелец, тъй като цитираното решение има сила и спрямо него. Затова, за да бъде уважен иска следва да е изминал период от 10 години.

В процесния случай ищецът се позовава на давност за периода от 11.11.2011 г. до 11.11.2021 г., който е след влизане в сила на решението и на друго основание. Следователно искът е допустим. И съдът дължи произнасяне по същество. По тези съображения е неоснователно възражението на ответника за недопустимост на производството.

По основателността на иска

С определение № 12443/21.03.2024 г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 148-154 от делото).

За да бъде уважен ревандикационният иск с правна квалификация чл.

108 от ЗС, следва да са доказани кумулативно дадени предпоставки, чиято тежест при условията на пълно и главно доказване е на ищеца. В тежест на ищеца е да установи правото си на собственост върху описаната реална част от поземлен имот, придобит на наведеното основание- придобивна давност, като докаже твърденията си, че са упражнявал в продължение на 10 години (в периода в периода 11.11.2011 г. до 11.11.2021 г.) непрекъснато, постоянно, прекъсване за по-малко от 6 месеца, фактическа власт, намерение за своене на вещта, явно, спокойно, открито, необезпокоявано, несъмнително.

Ответниците следва да установят правоизключващото си възражения, че ответникът е съборил оградата (отнемане владение на сила), същите са се противопоставили, през 2023 година ответниците са въведени в имота, както и че имотът не отговаря на изискванията на ЗУТ.