Решение № 422 от 03.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. Пловдив, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20235300500021 по описа за 2023 година Производство по чл.258, ал.1 ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от Ж. Д. П. от гр.Пловдив, чрез адв.С.

А., АК“А. и У.“ против Решение № 323/ 1710.2022г. по гр.д.№ 2780/ 2021г. по описа на ПРС – ІV гр.с., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката иск по чл.439 ГПК за признаване за установено спрямо ЕОС Матрикс ЕООД, че същата не дължи сумата 13 221,40 лв -главница, ведно със законната лихва от 13.02.2012г., 106,15 лв- мораторна лихва за периода 25.04.2011г. – 12.02.2012г., 367,48 лв – наказателна лихва за периода 25.04.2011г. – 12.02.2012г.и 944, 82 лв – присъдени разноски по заповедното производство. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове с доводите: ПДИ от 09.08.2012г. е действие по принудително изпълнение, което не прекъсва давността, както и образуването на ИД, а изпълнителното дело се е прекратило поради настъпила перемпция, считано от 05.08.2015г, поради изтекли две години от последното валидно изп.действие, в който били правени само справки за имотното състояние на длъжника до НАП, които съобразно т.10 от ТР №2/2013г на ОСГТК не прекъсват давността. Заявява се становището, че институтът на перемпцията 1 се явява приложим и преди и след постановяване и действието на посоченото ТР на ОСГТК, в каквато насока са изложени съображения. Изтъква се обстоятелството, че подадената молба от взискателя на 13.01.2016г. за насрочване на опис е подадена след настъпване на перемпцията и не е могло да възпроизведе действие. Развиват се доводи по приложението на разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК относно перемирането на делото и прекратяването му по силата на Закона, след което по прекратено изп.дело не може вече да се извършват правно валидни изп.действия, прекъсващи давността, а необразуването на ново изп.дело зависи само от волята на кредитора. Извършва се позоваване на мотивите на ТР №2/2013г на ОСГТК, както и на Решение № 10/ 16.02.2016г. по гр.д.№ 3231/2014г. на ВКС – ІІІ ГО, Решение по гр.д.№ 1953/ 2015г на ВКС – ІV ГО относно тези изп.действия, които се обезсилват с обратна сила и не се считат за произвели правно действие от момента на прекратяване на ИД по силата на Закона, както и относно неприложимостта на института на погасителната давност служебно, а с позоваване на заинтересованата страна. Претендира се присъждане на разноски по делото, вкл.АВ.

Постъпил е отговор по въззивната жалба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД- гр.София, чрез адв.Н. К., АК-С***, в който се оспорва основателността на въззивната жалба с възраженията, че още с образуване на ИД са искани и извършвани изп.действия, прекъсващи срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, вкл. като се изтъква, че редовната молба за образуване на ИД прекъсва давността, както и искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, в която насока се цитира съдебна практика на ОС-Пловдив; изчисляването на сроковете следва да се съобрази със съдебната практика на ВКС, в каквато насока се извършва позоваване. Застъпва се становището, че след изтичане на двугодишния период, със или без новообразуване на изп.дело, се прекъсва давностният срок. По тези и допълнителни съображения се иска потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за настоящото производство. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното АВ за другата страна, иска се неговото намаляване, както и посочване на банкова сметка, по която да се приведат присъдените на въззивника разноски.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства във 2 връзка с доводите на страните на основание чл.269 ГПК, намери следното:

Ищцата Ж. Д. П. от гр.П., чрез проц.си представител адв.С. А., АК“А. и У.“ – Пловдив е сезирала съда с предявени обективно съединени искове по чл.439 ГПК за недължимост на претендирани от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД гр.София в образувано изпълнително производство по ИД № 522/ 2012г. по описа на ЧСИ К.Павлов, рег.№ 824, район на действие ПОС, вземания за 13 221,40 лв - главница, ведно със законната лихва от 13.02.2012г., 106,15 лв мораторна лихва за периода 25.04.2011г. – 12.02.2012г., 367,48 лв – наказателна лихва за периода 25.04.2011г. – 12.02.2012г.и 944, 82 лв – присъдени разноски по заповедното производство, като погасени по давност поради изтичане на 5-годишна погасителна давност. Обстоятелствата на които се основава иска са настъпила перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК на 05.08.2015г., на която дата делото се е прекратило по силата на Закона, поради неизвършване на изпълнителни действия по смисъла на ТР №2/ 2015г. по тълк.д.№ 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС в двугодишен период от 05.08.2013г., на която дата последно били изпратени запорни съобщения до двете банки за налагане на запор върху вземанията на длъжника. След това е посочено, че са извършвани само справки за имотното състояние на длъжника без поисквани на каквито и да е същински изпълнителни действия в рамките на даден изпълнителен способ. Прекратяването на изпълнителното дело е настъпило по силата на Закона на посочената дата 05.08.2015г., като се застъпва становището, че дори и по изпълнителното дело след този момент да са извършвани изпълнителни действия, те ще се считат за незаконосъобразни и неизвършени, тъй като те са осъществени по едно вече прекратено по силата на Закона изпълнително дело и се считат за такива без правни последици, не могат да произведат действие и нямат правно значение, вкл. подадената от взискателя молба от 13.01.2016г. за насрочване на опис.

По поддържани във въззивното производство идентични на ОИМ възражения ответникът е оспорил предявените искове като неоснователни. С обжалваното решение са отчетени в цялост извършените в изпълнителното производство процесуални действия за принудително събиране на претендираните вземания първоначално от първоначалния взискател „ОББ“ АД въз основа на издадена ЗНИ и ИЛ от 15.02.2012г по ч гр д 312/2012г на АРС, по която е образувано изп. д. 522/2012г на ЧСИ Константин Павлов с 3 длъжник Ж. П.; изискване на датата 09.03.2012г справки от ТД НАП Пловдив за публичните задължения на длъжника в изпълнителното производство, налагането на мерки за обезпечаването им и имуществото срещу което е започнато принудително изпълнение, декларираните доходи от ответника, притежаваното недвижими имоти, банкови сметки и регистрирани трудови договори, информация от ОД МВР Пловдив за регистрирани ПП на името на длъжника в изпълнителното производство, както и наличието на наложени запори върху тях, проучване на имуществото на длъжника; изпратена ПДИ от 10.05.2012г, от 06.06.2012г и съобщение за насрочен опис на 24.08.2012г, получена на 19.06.2012г., ПДИ от 09.08.2012г /връчена на 13.08.2012г/, с даден двуседмичен срок за доброволно изпълнени; изпратени писма от 16.03.2013г с изискване на справки от осем банки за притежаваните от длъжника в изпълнителното производство банкови сметки, трезори и касети, и наличните суми, след което налагането на запор на банковите сметки на длъжницата в ЦКБ АД и Юробанк България АД и изпратени запорни съобщения от 05.08.2013г. Отчетени са и фактите, че по изпълнителното дело е постъпила от длъжника сумата от 144,77лв., съобразно изготвен Протокол от 16.09.2013г/; На 31.03.2015г до ТД НАП Пловдив отново са изискани справки за имущество на длъжника, извършвани са и регулярни справки за регистрирано трудово правоотношение. До длъжницата е изпратено съобщение за насрочен на 16.03.2016г опис на движими вещи.

Отчетена е молбата на взискателя ОББ АД до ЧСИ от 04.08.2016г за насрочване на опис, изземване и явен търг на движими вещи на длъжника; изпратена ППИ за насрочен опис на движими вещи на 20.10.2016г, а с разпореждане от 24.03.2017г на ЧСИ е бил насрочен опис на собствените на длъжника движими вещи на посочен адрес в гр.А.. Отчетен е и фактът, че на 31.01.2018г между ОББ АД - цедент и ЕОС Матрикс ЕООД – цесионер, е сключен договор за прехвърляне на парични вземания, с предмет - вземания на цедента индивидуализирани в списък Приложение № 1, между които и вземането спрямо ищцата. , за която до ищцата е изпратено уведомление за извършената цесия. С молба от 30.03.2018г. цесионерът ЕОС МАТРИКС е поискал встъпване като цесионер, по която е издадено Разпореждане от 31.05.2018г за заличаване на ОББ АД като взискател и е конституиран ЕОС МАТРИКС ЕООД, във връзка с което на длъжницата е изпратена отново призовка за доброволно изпълнение, спрямо новоконституирания взискател 4 ЕОС МАТРИКС ЕООД. До длъжника е било изпратено отново уведомления за насрочен опис на 09.10.2019г и на 13.06.2022г.

Въз основа на така отчетените извършени процесуални действия районният съд е обосновал отхвърляне на предявения по чл.439 ГПК иск въз основа на решаващите фактически и правни изводи, че в хода на изпълнителното производство са предприемани действия по принудително изпълнение, които прекъсват давността - налагане на запор , насрочени са описи и оценка на вещи, насочени към събиране на вземането. Независимо, че в периода 20132016г не са извършвани такива действия, то в хода на изпълнителното производство са извършвани действия по принудително изпълнение, и с оглед установените по делото обстоятелства за извършвани в хода на изпълнителното производство действия по принудително изпълнение, които прекъсват давността, е прието че вземането на взискателя не е погасено по давност. Мотивирано е, че перемирането е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от предприетите принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с които е прекъсвана давността за изпълняемото право, които решаващи мотиви на първоинстанционния съд се възприемат от въззивната инстанция по аналогични фактически и правни изводи.

В тази насока принципно основателни се намират доводите на жалбоподателя, че приложимата обща погасителната давност за процесните главни вземания принципно по ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС да започва да тече от последното валидно поискано или предприето изпълнително действие по изпълнителното производство. При безспорност е установено също така, че от датата 05.08.2013г. , на която е наложен запор на вземания на длъжника, до датата 05.08.2015г., не е било поискано от взискателя или предприето друго изпълнително действие, но по смисъла на т.10 на ТР №2/2013г.на ОСГТК на ВКС , което вкл. да прекъсва течащ срок за перемиране на делото на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В тази насока следва да се отбележи, че ППВС №3/ 1980г. е изрично отменено с ТР №2/ 26.05.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, до който момент по въпроса относно приложението на института на погасителната давност в хода на изп. процес е прието, че давността се спира и не тече докато трае изпълнителния процес, след който 5 период с влизането в сила на цитираното тълкувателно решение давността започва да тече от 26.06.2015г. Независимо от това дори и да се приеме, че в периода от 05.08.2013г. до 05.08.2015г. е било налице бездействие от страна на кредитора, което е довело до перемиране на делото на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК , съгласно актуалната съдебна практика, обективирана в решение №10/ 16.02.2016г. по гр.д.№ 3231/ 2014г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 37/ 24.02.2021г. по гр.д.№ 1747/ 2020г. на ВКС-ІV ГО, решение №3/ 04.02.2022г. по гр.д.№ 1722/2021г. на ВКС-ІV ГО и решение № 127/ 12.07.2022г. по гр.д.№ 2884/ 2021г. на ВКС – ІІІ ГО се приема, че единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане на взискателя в новоотделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане съответно на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, като във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. В тази насока в периода след 05.08.2015г., през 2016г. в рамките на изпълнителния способ – изпълнение върху движими вещи е поискано с молба на съдебния изпълнител от 13.01.2016г. насочване принудителното изпълнение върху движимо имущество на длъжника, последвало от новоконституиране на взискател – цесионерът и ответник по делото „ЕОС Матрикс“ ЕООД с молба от 30.03.2018г , което по смисъла на т.10 ТР№2/2013г на ОСГТК на ВКС прекъсва течащ срок, вкл. на погасителна давност в хипотезата на чл.116, б.“в“ ЗЗД. Следователно дори и да се приеме, че общата петгодишната погасителната давност за главните вземания е започнала да тече , считано от 05.08.2013г., то същата е била прекъсвана неколкократно и към 05.08.2018г не се явява изтекла, поради което не е налице настъпил правопогасяващият ефект по отношение на вземанията, предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 522/ 2012г. по описа на ЧСИ К.Павлов, район на действие ОС-Пловдив, в полза на ищцата по делото.