Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3264 от 26.08.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 3921/2025
Вид
Решение № 3264
Подписан
26.08.2025
В сила
08.10.2025
Състав
СТАНИСЛАВ БОРИСЛАВОВ СЕДЕФЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 3264 гр. София, 26.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20251110203921 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 26.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на двадесет и седми май хиляди и двадесет и пета година в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар З.Андонова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3921 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. В. Х. срещу електронен фиш, серия К, № 10444387 от 2022 г., издаден от МВР-СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева.

Жалбоподателят твърди, че електронният фиш (ЕФ) е незаконосъобразен, като не е управлявал посоченото в него МПС, поради което и се иска отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, чрез своя процесуален 1 представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Н а 09.08.202 2 г. в 20:05 ч., в гр. София по бул. „Ботевградско шосе“ до №459, преминал л.а. „*****“ с рег. № *****, като скоростта му на движение била 78 км/ч, при разрешена такава от 50 км/ч. за населено място. Автомобилът бил собственост на М. В. В..

Движението и скоростта на лекия автомобил били установени и заснети с техническо средство за видеоконтрол АТСС- CORDON M2, представляващо одобрен тип преносима автоматизирана система.

На 11.02.2025 г. М.В. подал до МВР декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която посочил, че на въпросната дата е бил предоставил притежаването от него МПС на жалбоподателя Т. В. Х.. В действителност той не бил сторил това, като в декларацията се съдържало невярно твърдение, а лекият автомобил бил предоставен на друго лице, различно от жалбоподателя.

Субект на посоченото в ЕФ нарушение на чл. 21 от ЗДвП е водачът на МПС, като доколкото се презумира, че собственикът на МПС е лицето, което го управлява, съгласно чл.

188, ал. 1 ЗДвП отговорността за извършеното нарушение се понася от собственика или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. От писмените доказателства се установява, че към датата на нарушението лекият автомобил е бил собственост на лице, различно от жалбоподателя, което се е възползвало от възможността, посочена в чл. 189, ал. 5 ЗДвП, и е подало в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с твърдения, че е предоставило МПС на жалбоподателя. Разпитан в съдебно заседание М.В. заявява, че не познава жалбоподателя и никога не му е предоставял своя автомобил, а е получил данни за него, включително копие от шофьорската му книжка от своя приятелка. Жалбоподателят отрича да е ползвал лекия автомобил и дава обяснения, които кореспондират със свидетелските показания, поради което съдът ги кредитира и приема, че процесният ЕФ е незаконосъобразен, доколкото е административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана въз основа на декларация с невярно съдържание.

По тези съображения жалбата се явява основателна и ЕФ следва да бъде отменен.

При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски и своевременно претендира и доказва извършването им. На основание чл. 63д от ЗАНН въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателя сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш, серия К, № 10444387 от 2022 г., издаден от МВР-СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на Т. В. Х. на основание чл. 189, ал.

4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева.

2

ОСЪЖДА на основание чл. 63д от ЗАНН СДВР да заплати на Т. В. Х., ЕГН ********** сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3