Определение № 1760 от 04.07.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1760 гр. Бургас, 04.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Ст. Пенева

Членове:

Кремена Ил. Лазарова

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20242100500957 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Ш. М. А., ЕГН **********, и А. Ю. А., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: с. Р., общ. Р., обл. Бургас, със съдебен адрес: гр. Айтос, ул. „Свобода" №3, ет.1, ап.3, чрез процесуален представител адв. Тургай Хасан, срещу определение №328/21.05.2024 год. по гр.д.№17/2024 год. по описа на Районен съд-Айтос, с което е прекратено производството по гр.д. № 17/24 г. по описа на РС-Айтос, в частта по насрещния отрицателен установителен иск предявен от настоящите частни жалбоподатели с искова молба вх.№1638/21.03.24 год.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение. Оспорен е извода на съда за липсата на правен интерес от предявяване на иска. Твърди се, че даже и при отхвърляне на първоначално предявения от С. Н. О. ЕГН ********** срещу тях отрицателен установителен иск за собственост за същия имот, няма да бъде автоматично прекратено вещноправното действие на акта за собственост, от който ищецът по първоначалния иск черпи права - а именно, представеният по делото нотариален акт за дарение и предхождащия го констативен нотариален акт за 1 придобиване на имота по давност от праводателите на О.. Частните жалбоподатели твърдят, че от това произтича правния им интерес да установят с насрещния иск, че ищецът по главния иск не е собственик на процесния имот. Считат, че не е налице пълна идентичност по двата предявени иска, поради което насрещният иск е допустим и по него съдът следва да се произнесе по същество. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на РС-Айтос за разглеждане на предявения насрещен иск.

В дадения срок не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице- надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване пред настоящия съд съдебен акт с преграждащо действие, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по гр.д.№17/2024 год. по описа на Районен съд-Айтос е образувано по отрицателния установителен иск за собственост предявен от С. Н. О. ЕГН ********** срещу Ш. М. А., ЕГН **********, и А. Ю. А., ЕГН ********** - двамата съпрузи, за приемане на установено спрямо ищеца, че ответниците не са собственици на ДВОРНО МЯСТО с площ по графични данни от 530 кв. метра, с административен адрес: 8531 село Развойна, община Руен, обл. Бургас, съставляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ пл.

№ 178 в квартал 15 по плана на с. Разбойна, общ. Руен, при граници на имота:

ПИ пл. № 177; улица; ПИ пл. № 179; общинско място и землище, който имот съгласно регулационния план на селото одобрен със заповед № 2654/15.10.1962г. и изменен с ПУП одобрен със заповед № 17/02.02.1998г., попада в следните урегулирани поземлени имотиу, а именно: 475 кв. метра, попадат в УПИ XII-178, квартал 15 , с площ на УПИ от 543 кв. метра, от които 68 кв. метра, придаваеми - неуредени регулационни сметки, при граници на УПИ: землище на с. Разбойна; УПИ XI - за поща и общежитие за учители; улица; УПИ Х-177; 55 кв. метра, попадат в УПИ-Xl-за поща и 2 общежитие за учители, квартал 15, с площ на УПИ от 742 кв. метра, от които 55 кв. метра, придаваеми - неуредени регулационни сметки, ведно с построените в имота ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 50 кв. метра и ПАЯНТОВА СГРАДА със застроена площ от 20 кв. метра, който имот преди изменението на действащия план, отговаря на част от бивш УПИ Х-177,178 и на част от УПИ XI, в кв. 15.

Ищецът твърди, че част от процесните имоти - част от терена и описаните сгради, е придобил чрез дарение от своите родители по н.а. № ** по н.д.№1892/2005 год. на нотариус №324, а другата част от терена е придобил по давност, чрез несмущавано и непрекъснато владение по имотната граница на поземления имот по кадастралната карта. Сочи, че срещу неговият с. С. С. Н., за който ищецът твърди, че през определен период е държал имота предоставен му от него в качеството на собственик и владелец, по иск на ответниците, е установена собствеността им върху процесните имоти и същият е осъден да им предаде владението върху имотите.

Ищецът обосновава правни си интерес с твърдяната негова собственост върху процесните имоти, като отрича правата на ответниците по предявения от него отрицателен установителен иск.

С отговора на исковата молба, ответниците по този иск Ш. М. А., ЕГН **********, и А. Ю. А. признават, че между страните по делото е налице спор за собственост върху процесните имоти. Оспорват твърдените от ищеца права на собственост, както по отношение на частта от правата придобити чрез дарение, с възражение, че дарителите – родители на ищеца никога не са били във владение на процесните имоти, поради което няма как да са ги придобили по давност и след това валидно да са дарили на с.а си, така и по отношение на твърденията, че ищецът е влядал процесните имоти по описания от него в исковата молба начин. Ответниците твърдят, че от 2007 год. те осъществяват фактическа власт върху процесните имоти, като с констативен нотариален за собственост по давностно владение № ** по дело № 1435/ 2007 год. на нотариус Бисер Демирев са признати за собственици на процесните имоти.

Ведно с отговора, ответниците по първоначално предявения иск са предявили срещу ищеца по първоначално предявения иск насрещен отрицателен установителен иск за собственост, с който са поискали да се 3 признае за установено по отношение на тях, че ищеца по първоначалния иск не е придобил, тъй като и неговите праводатели не са придобили и не са можели валидно да му прехвърлят, част от процесния имот по първоначално предявения иск, а именно: реално обособена част от ПИ пл. № 178 в кв. 15 по плана на с. Разбойна, общ. Руен, с площ по документ за собственост от 209 кв.метра, която реалната част попада в УПИ Х-177, 178, в кв. 15 съгласно плана на с.с. одобрен със Заповед N° 2654 от 15.10.1962г., при граници на реалната част: от югоизток - частта от ПИ 178, в границите на УПИ XI; от югозапад - край на регулация (землище на с.

Разбойна) и УПИ Х-177, 178; северозапад - ПИ 177, а след изменение на плана с ПУП одобрен със Заповед № 17 от 02.02.1998г., попадаща изцяло в границите на УПИ XII-178, в кв.15, описана подробно в титулите им за собственост, а именно: нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № **, том ****, дело №1891от **** г. по описа на Бисер Демирев, нотариус peг. № 324 на НК, както и нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том ****, per. № 10949, дело № 1892 от **** г. по описа на

Бисер Демирев, нотариус peг. № 324 на НК, както и да бъдат отменени тези нотариални актове.

След като е връчен препис от насрещния иск на ответника по него и той е депозирал отговор, с който го е оспорил, с обжалваното определение районният съд е приел насрещния иск за недопустим поради липсата на правен интерес за ответниците по първоначално предявения срещу тях отрицателен установителен иск да предявят насрещен отрицателен установителен иск за същото право или за част от него, както е в случая.

Посочено е, че с насрещния отрицателен установителен иск се иска разрешаване на същия правен спор, който е въведен като предмет на делото по първоначалния иск.

Въззивният съд споделя изводите на районния съд, като намира, че същите кореспондират с изложеното в мотивите на ТР №8/27.11.2013 год. по ТД № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС, както и на последващата практика на ВКС в идентични на настоящия случаи.

Така в мотивите към т.1 от ТР №8/27.11.2013 год. по ТД № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС е посочено, че при отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, 4 последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи. Когато е уважен отрицателен установителен иск за собственост, това претендирано от ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания. Аргумент за допустимостта на отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право е и правопредпазващото действие на силата на пресъдено нещо. Ако с решението бъде установено несъществуването на спорното право, защитната функция на процеса е по отношение на субективното право на ищеца, чието съществуване и реализация са били засегнати от отреченото със съдебното решение право.

С Решение № 68 от 18.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3931/2018 г., II г. о., ГК, и с Решение № 160 от 21.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1555/2019 г., II г. о., ГК, по които е даден отговор на поставения за разглеждане и пред настоящия съд въпрос за преценка допустимо ли е по предявен отрицателен установителен иск ответникът да предяви насрещен отрицателен установителен иск за същото право или за част от него, е прието, че това не е допустимо, а ако съдът в този случай разгледа насрещния отрицателен установителен иск, неговото решение е недопустимо и подлежи на обезсилване от горната инстанция. Като аргументи за тези изводи е посочено, че в практиката на ВКС по решение №510/05.07.2010 г. по гр. д. № 1560/2009 г. на I г. о. и решение № 32/10.03.2016 г. по гр. д. № 4741/2015 г., II г. о. е прието, че да се отхвърли отрицателен установителен иск е равнозначно на това да се уважи положителен установителен иск относно същото право, предявен от ответниците по отрицателния установителен иск.

Това разрешение се прилага и за случаите, когато с отрицателния установителен иск се оспорват не всички претендирани от ответника права, а само част от тях. И в този случай отхвърлянето на отрицателен установителен иск за конкретно посочени права формира сила на пресъдено нещо между страните по делото, че именно ответника по този иск е носител на тези права. Следователно след като отхвърлянето на отрицателен установителен иск за собственост формира сила на пресъдено нещо между страните по спора, че ответника по иска е носител на отричаното от ищеца вещно право, то липсва правен интерес и е недопустимо ответник по предявен отрицателен установителен иск за собственост да предяви насрещен 5 отрицателен установителен иск за собственост на същото право.

От изложеното по-горе, което се възприема и от настоящия съд става ясно, че действието на силата на присъдено нещо, която ще се формира между страните с решението по първоначално предявения иск и в двата случая - на уважаване или на отхвърляне на иска, е идентично с действието на силата на пресъдено нещо, която ще се формира при разрешаване на спора и по насрещния отрицателен установителен иск, касаещ спорното право на собственост върху същата вещ респ. - върху част от нея, тъй като и по двата иска спорът за правата на собственост между страните ще бъде разрешен по един и същ начин, което обуславя липсата на правен интерес за ответниците по предявен срещу тях отрицателен установителен иск за собственост относно процесните вещи, да предявят насрещен отрицателен установителен иск за собствеността върху същите вещи респ.- върху части от тях.

Възраженията на частните жалбоподатели за наличие на правен интерес се явяват неоснователни. Противно на твърденията по частната жалба, правният интерес от предявяване на насрещния отрицателен установителен иск за собственост не се обосновава от възможностите по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на легитимиращия ищеца за собственик нотариален акт, а е точно обратното. В съдебната теория и практика е изяснено, че възможността на отмяна на нотариални актове по чл.537, ал.2 от ГПК не може да се търси със самостоятелен иск, а винаги е част от заявена претенция за собственост и може да се реализира едва след уважаването на иска за собственост, което предполага първо да бъде установена допустимостта на иска за собственост, каквато в случая не е налице за насрещния отрицателен установителен иск предявен от ответниците по първоначалния иск. От друга страна, последицата по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариалния акт се отнася единствено до констативните нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, но не и до нотариалните актове за правни сделки /ТР №3/29.11.2012 г. по ТД №3/2012 г. на ОСГК на ВКС/ - т.е. дори при установяване на права на собственост на ответниците по първоначално предявения иск, не може да бъде постигната сочената от тях цел за отмяна в настоящия процес на нотариалния акт за дарение, с който ищецът по първоначалния иск обосновава част от твърдените от него права на собственост върху процесните имоти.