Решение № 159 от 08.10.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Свиленград, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20245620200243 по описа за 2024 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-0351-000595 от 22.01.2024 година на ВПД Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР Хасково, с което на И. В. Г. с ЕГН ********** от село ***************, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 6 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 година на МВР са отнети 10 контролни точки.

Жалбоподателят И. В. Г. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като счита същия за незаконосъобразен, неправилен, необоснован и немотивиран – отразената фактическа обстановка не кореспондирала на действителната такава и при съставянето и връчването на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) били допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Алтернативно от Съда се иска да намали размерите на 1 наложените санкции. Претендират се разноски по делото.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на НП

(въззиваемата страна) – ВПД Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно призован, не се явява. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП. Наведено е възражение за прекомерност на заплатеното от страна на жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 02.11.2023 година около 20.00 часа на ГКПП „Капитан Андреево”, област Хасково, на платното за влизащи леки автомобили, пристига пътно превозно средство (ППС) – лек автомобил марка „Крайслер”, модел „Гранд вояджер” с белгийски регистрационен номер ****** – собственост (видно от Справката за автомобила към датата на деянието, извършена от служител на Фронтекс) на М.В.Д.Х. и управлявано от жалбоподателя. По това време е на работа свидетелят Т. С. Д. – служител на ГПУ – Свиленград, който уведомява прекия си ръководител за автомобила, тъй като последният не спира за проверка и напуща територията на ГКПП, поради което е върнат от служители на МВР и тъй като регистрацията е белгийска е разпоредено да се извърши пълна проверка, като за случая е уведомен ОДЧ при РУ – Свиленград и е поискано съдействие на дежурен служител от звено „Пътен контрол” при РУ – Свиленград.

На место около 22.00 часа пристига свидетелят Б. П. Б., ко я т о в качеството си на контролен орган извършва проверка и на базата на данни от служител на Фронтекс установява че автомобилът е с прекратена регистрация 2 от дата 13.05.2023 година.

На посочената дата и предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Б. П. Б. – Младши автоконтрольор, ІІ степен в звено „Пътен контрол” към Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя в присъствието на свидетеля Д., против жалбоподателя Г. и в негово присъствие АУАН със серия G A № ******. След запознаване със съдържанието на процесния АУАН, той е подписан от актосъставителя Б., от свидетеля по Акта Д. и от нарушителя Г.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с управлението на МПС с прекратена от дата 13.05.2023 година регистрация (, т.е. не е регистрирано по надлежния ред), както и на обстоятелствата по извършването и открИ.ето му (в този смисъл е и Докладна записка с рег.№ 351р-26125 от 03.11.2023 година). А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 140 от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя нарушителя И. Г., който сочи, че няма възражения против констатациите в Акта, което е вписано в съответната графа в АУАН.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.

Административнонаказателното производство по посочения АУАН е прекратено на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН с Мотивирана резолюция № 23-0351-М000111 от 03.11.2023 година на Началника на РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково.

Образувана е преписка с вх.№ 49/2024 година по описа на Районна прокуратура – Хасково, за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК за това че се управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, т.е. с прекратена регистрация. С Постановление от 17.01.2024 година, Милена С. Прокурор при Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение Свиленград, отказва да образува Досъдебно производство (ДП) на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК (деянието не съставлява престъпление).

Постановлението от дата 17.01.2024 година, ведно с материалите по преписката, са изпратени от Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград на РУ – Свиленград по компетентност за вземане на отношение относно административнонаказателната отговорност на

3 жалбоподателя И. В.. Документите са получени в РУ – Свиленград на 18.01.2024 година.

На основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е образувано административнонаказателно производство срещу жалбоподателя без да бъде съставен АУАН.

Сезиран надлежно и след получаване на посоченото Постановление на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград и Прокурорската преписка, ВПД Началникът на Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково приема, че са налице основанията н а чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и издава процесното НП № 23-0351-000595 от 22.01.2024 година. В издадения санкционен акт, АНО приема за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП , тъй като е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и налага на жалбоподателя Г. административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 година на МВР са отнети 10 контролни точки. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 01.03.2024 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана (в този смисъл е и отбелязаното в Справката за нарушител/водач). Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност В П Д Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да издава НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетите по делото Заповед № 8121з-1632 о т 02.12.2021 година на Министъра на МВР, Писмо с рег.№ 35 1000-1764 от 14.03.2024 година (, приложено в приетото и приобщено АНД № 185/2024 година на Районен съд – Свиленград) и Писмо с рег.№ 351000-2262 от 03.04.2024 година, видно от които Николай Анастасов Анастасов е назначен на длъжността „ВПД Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

4

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че Г. има наложени множество санкции с влезли в сила Фишове и НП за различни нарушения на ЗДвП.

Наличен е Договор за покупко-продажба на процесното МПС с купувач – жалбоподателя Г. и продавач М.В.Д.Х. от дата 10.05.2023 година.

Видно от Писмото на Дирекция „Международно оперативно сътрудничество” (ДМОС) при МВР от дата 04.06.2024 година става ясно, че собственикът М.В.Д.Х. е бил информиран за прекратяване на регистрацията на автомобила и че настоящият собственик може да си служи свободно с автомобила, тъй като регистрационните табели са върнати в Службата по регистрация. Ползваните регистрационни табели са обикновени белгийски такива с постоянна регистрация и с непрекъсната валидност.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд.

Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.

1 от ЗАНН) ефект.

На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от съответната графа от Справката за нарушител/водач и от Писмо с рег.№ 351000-1764 от 14.03.2024 година (, приложено в приетото и приобщено АНД № 185/2024 година на Районен съд – Свиленград), ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в тази част в резултат на плащане на финансовата санкция.

5

НП е издадено от компетентен орган съгласно чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „ВПД Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ – Свиленград.

При издаването на НП е спазен предвидения от разпоредбата на ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срок, считано от датата на получаване на Постановлението на Прокуратурата в РУ – Свиленград (за пълнота на настоящото изложение Съдът дължи да отбележи, че срокът е спазен дори и считано от датата на нарушението).

Съдът намира, че в конкретния случай не е нарушено правилото „n е bis in idem”. Действително видно от събраните по делото доказателства, Административнонаказателната преписка (АНП) по описа на РУ Свиленград, образувана въз основа на АУАН със серия GА № ******, е била изпратена на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград, тъй като АНО е преценил, че се съдържат данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК, като в тази връзка е била образувана прокурорска преписка с вх.№ 49/2024 година, като с Постановление о т 17.01.2024 година е отказано да се образува наказателно производство. След като е налице отказ да се образува наказателно производство, в случая не е налице едновременно ангажиране на наказателната и административнонаказателната отговорност на лицето, за едно и също деяние. Когато деянието засяга един и същ кръг обществени отношения, правилното и точно прилагане на закона предпоставя реализация на отговорност или за административно нарушение, или за престъпление, но не и за двете едновременно, като административнонаказателната отговорност следва да се ангажира, само ако деянието не представлява престъпление. Това положение изключва и опасността от нарушение на правилото non bis in idem по чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи поради отсъствието на дублиращи се процеси.