Решение № 3614 от 21.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3614 гр. Пловдив, 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20225330105876 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени главни обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 111, вр. чл.

108, вр. чл. 56 ЗС и чл. 59 ЗЗД.

Съдът е сезиран с искова молба от К. Т. П. срещу К. К. Б. – лично и в качеството й на законен представител на Ф. Т. Б., с която се иска от съда да признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е титуляр на право на ползване върху едноетажна еднофамилна сграда с площ 80 кв.м. с ИД № *** и стопанска постройка с ИД № *** с площ 20 кв.м., находящи се находящи се в УПИ *** и същите да бъдат осъдени да предадат владението върху посочените две постройки и за осъждане на К. К. Б. да заплати на ищеца сумата в размер на 5400 лева, представляваща обезщетение за лишаване ищеца от ползване на сграда с ИД № *** и сума в размер на 5400 лева, представляваща обезщетение за лишаване ищеца ползване на стопанска постройка с ИД № *** двете за периода 08.05.2019 г. – 27.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.04.2022 г., до окончателното изплащане на сумата в общ размер на 10 800 лева.

От ищеца се излагат съображения, че с договор за дарение на недвижим 1 имот от 19.01.2011 г., обективиран в *** *** *** на Служба по вписванията гр.

Пловдив, ищецът е дарил на своята дъщеря – ответницата К. Б., едноетажна еднофамилна къща с площ от 80 кв.м. с ИД № ***, и стопанска постройка ИД № *** с площ от 20 кв.м., долепена до източната страна на сграда, находящи се в УПИ ***, като същият си запазил правото на ползване върху имота пожизнено и безвъзмездно.

Посочва се, че ищецът живеел в имота от момента на своето раждане докато не било разпоредено същият да го напусне въз основа на издадена Заповед за защита по гр. д. № 7169/2019 г. на Районен съд Пловдив. Навеждат се доводи, че през месец септември 2018 г. ответницата К. Б. посетила ищеца, заедно със своето дете, като поискала да остане в имота, доколкото била в процес на бракоразводно дело, и същият се съгласил. По време на престоя на ответницата, същата била посещавана от мъже, което било причина да се скарат с ищеца. По силата на заповед за незабавна защита, а впоследствие и със заповед за защита по гр. д. № 7169/2019 г. на Районен съд Пловдив, ищецът бил отстранен от имота, считано от 08.05.2019 г. за срок от една година от влизане в сила на решението, а именно: до 01.09.2021 г. Доколкото към настоящия момент ответниците продължават да живеят в имота, предявява исковата претенция. Претендира и К. Б. да бъде осъдена да му заплати обезщетение за лишаване от ползването на имота за периода 08.05.2019 г. – 27.04.2022 г. в общ размер на 10 800 лева. или по 5400 лева за двете сгради.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от К. К. Б., лично и в качеството й на законен представител на Ф. Т. Б., с който и допълненията към него се излагат съображения за неоснователност на предявените искови претенции. Признава се, че ответницата К. Б. е придобила собствеността върху процесния недвижим имот чрез дарение от ищеца на 19.01.2011 г. Посочва се, че към онзи момент ищецът е живеел на семейни начала с бъдещата си съпруга на адрес: ***. Към момента на прехвърлянето имотът не бил в добро състояние, след което ищецът напълно се дезинтересирал от имота. През 2016 г. ответницата посетила имота, като установила, че същият е необитаем. Впоследствие ответниците станали жертва на домашно насилие, поради което през 2018 г. двете заживели в процесния имот, за което следвало да бъде извършван ремонт. Посочва се, че ищецът се дезинтересирал от имота от 2011 г. до 2018 г., а и след това. В 2 отговора на исковата молба се описва състоянието на имота към 2018 г. За извършване на ремонтните дейности се наложило ответницата К. Б. да изтегли потребителски кредит. Досежно другата сграда, се посочва, че същата представлява лятна кухня, в която живеели клошари преди това. Отделно от изложеното, към онзи момент ищецът не бил плащал данъци за имота, като същите били заплатени през 2020 г. Извършени били разноски за подобрение на двора. След извършените от ответницата ремонти, имотът станал обитаем и променил своя облик. Поради изложеното възразява, че правото на ползване на ищеца е погасено по давност. При условията на евентуалност, ако съдът не приеме възражението за погасяване по давност на правото на ползване, ответницата К. Б., в лично качество, прави възражение за прихващане срещу претендираната от ищеца сума за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване със сумата в размер на 10 600 лева, от които сумата в размер на 600 лева, представляваща разноски по дворното място, и сумата в размер на 10 000 лева, представляваща необходими разноски за запазване на вещта.

В срока по чл. 211, ал.1 ГПК е предявен насрещен иск от К. К. Б. срещу К. Т. П. за прекратяване на правото на ползване на ответника, учредено с *** на Служба по вписванията гр. Пловдив, върху процесните сгради сграда с ИД № ***, и стопанска постройка ИД № ***, поради застрашаване на имота от значително повреждане, поради нарушаване на съществените задължения на ползвателя и поради съществена промяна на вещта.

В насрещната искова молба се излагат съображения, идентични с тези в депозирания отговор на исковата молба. Досежно поведението на ответника, застрашаващо от разрушаване имота, се посочва, че през 2018 г. покривът на жилищната сграда е течал, доколкото е имало огромни дупки в него, ищецът съборил три носещи стени, по стените имало образувани пукнатини, било прекъснато електрозахранването, като в имота се нанесли и клошари.

С оглед изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.

С уточняваща молба ответницата К. Б. посочва конкретните ремонтни дейности, извършени във връзка със запазване на вещта и дата на извършването им, както следва: 2през месец септември 2018 г. – 2000 лева за нова инсталация, 1200 лева – за хидроизлолация, 600 лева за премахване на мухъл на таван и стани, 400 лева – измазване на стени на лятна кухня, за 3 периода октомври 2018 г. – 2021 г. – 600 лева за премахване на мухъл, 1400 лева – изграждане на допълнителна стена от гипсокартон, 400 лева – измазване на стени, 2500 лева – смяна на дограма, 900 лева – смяна на две входни врати. По отношение на имота се посочва, че са извършни разходи от 600 лева, от които 400 лева – извозване на боклук, 100 лева – за почистване от бурени и 100 лева – за засяване на райграс и цветя.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещна искова молба от К. Т. П., с който се излагат съображения за неоснователност на предявената насрещна искова претенция. Възразява се, че за уважаване на иск с правно основание чл. 61 ЗС следва до ищеца да е отправено предупреждение, което не е налице в настоящия случай. Навеждат се доводи, че ответницата К. Б. никога не е извършвала ремонтни дейности на къщата и лятната кухня.

Посочва се, че за периода 2011 г. – 2013 г. ищецът редовно е заплащал данъците на имота и консумативните разходи за ток и вода. Ответницата продължавала да живее в имота, въпреки отправената покана на ищеца, което водело да извод за липса на оплаквания от състоянието на същите.

С оглед изложеното моли насрещната искова претенция да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 111, вр. чл. 108, вр. чл. 56 ЗС:

По така предявения иск ищецът следва да установи, че е носител на правото на ползване върху сгради с ИД № *** и ИД № *** въз основа на *** *** *** на Служба по вписванията гр. Пловдив и че ответниците упражняват фактическата власт върху същите.

Ответниците следва да установят наведените възражения, като установят основанието за упражняване на фактическата власт върху имотите, както и че ищецът се е дезинтересирал от имота за срок, по-дълъг от пет години, поради което правото на ползване е погасено по давност във връзка с направеното възражение по чл. 59, ал.3, предл. второ ЗС.

Между страните не се спори, а и видно от Д оговор за дарение на недвижим имот от ***, обективиран в *** *** *** на Служба по вписванията 4 гр. Пловдив /л.5/, ищецът е дарил на своята дъщеря – ответницата К. Б., едноетажна еднофамилна къща с площ от 80 кв.м. и стопанска постройка с площ от 20 кв.м., долепена до източната страна на сграда, находящи се в УПИ ***, като същият си е запазил правото на ползване върху имота пожизнено и безвъзмездно.

Видно от приложената скица на поземления имот /л.32,33/ и становищата на страните се установява, че дарените сгради са с ИД № *** – къща с площ 84 кв.м. и ИД № *** – стопанска постройка с площ 28 кв.м, като същите се намират в поземлен имот с ИД № *** по КККР на ***, както е отбелязало и вещото лице в заключението си по назначената СТЕ.

Не е спорно между страните, а и от събраните гласни доказателства се установява и че към датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.04.2022 год., ответниците К. Б. и Ф. Б. са владели процесните две сгради от поземления имот. От приетите по делото Определение № 5012/08.05.2019 год./л.10/ и Заповед за защита № 50 от 13.04.2020 год. /л.48/, издадени по гр.дело 7169/2019 год. по описа на РС Пловдив се установява, че ответниците са обитавали имота и към дата 08.05.2019 год., като с цитираните съдебни актове на ищеца е забранено да се доближава до имота на К. Б. в *** , тоест процесните сгради, до 01.09.2021 год. Видно от *** от П. до ответниците от 16.09.2021 год. /л.47/, макар и не връчена на Б., към цитираната дата – 16.09.2021 год., същият е поканил в 20 дневен срок от получаването да прекратят ползването на имота.

От така изложената фактическа обстановка, се установи безспорно, че ищецът е носител на вещното право на ползване върху сгради с ИД № *** и ИД № *** по КККР на ***, собственост на ответницата К. Б., по силата на Договор за дарение от ***, обективиран в *** *** *** по описа на *** Р. Т. с район на действие РС Пловдив, като последната и другата ответница, упражняват фактическа власт върху тях.

По насрещния иск по чл. 61 от ЗС:

Във връзка със заявената искова претенция по чл. 111, вр. чл. 108, вр. чл.

56 ЗС е предявен насрещен иск от К. К. Б. срещу К. Т. Пенев с правно основание чл. 61 от ЗС за прекратяване на правото на ползване на ответника, учредено с *** *** *** на Служба по вписванията гр. Пловдив, върху процесните сгради сграда с ИД № *** и стопанска постройка ИД № ***, 5 поради застрашаване на имота от значително повреждане, поради нарушаване на съществените задължения на ползвателя и поради съществена промяна на вещта.

По така предявения насрещен иск ищцата следва да докаже на първо място, че ответникът е носител на правото на ползване върху процесните две сгради, а на следващо - поведение на ответника, въпреки отправено към него предупреждение, за служене с вещта по начин, който води до нейното разрушение, значително повреждане и промяна на нейното предназначение, както и нарушаване на негови съществени задължения, а именно – незаплащане на данъците за сградите.

Относно първата предпоставка, то както се посочи по-горе, няма спор между страните, че с *** на процесните две сгради от ***. К. П. прехвърляйки правото на собственост върху тях на дъщеря си К. Б. е запазил за себе си пожизненото и безвъзмездно вещното право на ползване върху двете сгради с ИД № *** и ИД № *** по КККР на *** *** ***.

Относно втората предпоставка - за да се прекрати учреденото вещно право на ползване, законодателят изисква установяването на действия или бездействия от страна на ползвателя, с които се застрашава физическата цялост на вещта, предмет на правото на ползване, или с които той нарушава свои съществени задължения, произтичащи от закона /чл.57 от ЗС/.