Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 107 от 29.01.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 4587/2025
Вид
Решение № 107
Подписан
29.01.2026
В сила
18.02.2026
Състав
Пламен Димитров Караниколов

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 63, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 174, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Варна, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. И. като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20253110204587 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. П. Ж. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул. "**********" № **, ет. **, ап. **, депозирана чрез процесуален представител адв. А. Д. от АК - гр. Варна против Наказателно постановление № 25-0442-001394/28.09.2025 г. от Началник Сектор в ОД МВР - Варна, РУ 04 - Варна, с което му е наложено: административно наказание "глоба" в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП .

В жалбата се сочи, че НП е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени процесуални 1 нарушения. Твърди се, че в обстоятелствената част на наказателното постановление не е посочена никаква фактическа обстановка, при която е извършено нарушението. По същество липсвало описание на конкретно установените факти и обстоятелства. Липсвало ясно и категорично описание на съставомерните елементи от фактическия състав на конкретното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП . АНО възпроизвел в цялост съдържанието на нарушената норма, което се явява правен извод, а не описание на нарушението от фактическа страна. В ясния и ненуждаещ се от граматическо тълкуване текст на посочената норма посредством използвания съюз "или" законодателят ясно е разграничил две форми на изпълнително деяние - отказ да бъде извършена проверка с тест, или отказ да изпълни предписание за химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, все с една цел - установяване наличие на употребата на наркотични вещества или техни аналози от водача на МПС. Това фактологично съдържание на НП създавало неяснота и затруднения досежно действителната воля на АНО, тъй като е посочил 2 изпълнителни деяния на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и е приел за извършени 2 нарушения, като е посочил и цялата норма за нарушена, която съдържа 4 отделни нарушения, а е наложил едно наказание по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП. В НП следвало ясно и недвусмислено описанието на нарушението и сочената за нарушена норма да бъдат едни и същи. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява по делото.

Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представител- юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

2

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 10.08.2025 г., около 15:15 часа в гр. Варна, възз. А. Ж. управлявал лек автомобил "Мазда 6", с peг. номер **********, собственост на В. Г. И. по ул.

"Злетово". В същото това време екип, формиран от полицаи охрана на обществения ред при Четвърто РУ-Варна- св.А. Д., св.К. И. и св.Д. П., осъществявали служебните си задължения. Те били със служебен автомобил с обозначителни знаци "Полиция" и спрели за проверка въззивника срещо № 2 на ул. "Злетово". След установяване на самоличността му, органите на реда обяснили на възз.Ж., че следва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство полеви тест DRUG TEST-5000 - с фабричен номер ARKA - 0045. На място бил извикан екип на Сектор "ПП" при ОД МВР – Варна, преминал специален курс за тестване с тестове за наркотични вещества и който разяснил на възз. начинът, по който следва да бъде на направен тестът за наркотични вещества, както и последиците от отказа да бъде тестван. Възз. Ж. отказал теста за наркотици. Предвид отказа на водача, св. К. И. издал на възз. талон за медицинско изследване № 276096/10.08.2025 г., в което вписал, че той отказва теста, както и че трябва да се яви във ВМАВарна. В талона било вписано още, че същият е връчен на възз. в 16: 05ч. на 10.08.2025 г., като не бил вписан час за явяване в лечебното заведение, а в графата за час за явяване св. И. посочил – "отведен".

Впоследствие, около 16: 30 ч., същия ден, възз. бил отведен от органите на полицията във ВМА-МБАЛ - Варна, където бил приет от д-р И. Б. съставил Протокол за медицинска експертиза за употреба на алкохол или друго силно упойващо средство амб. № 5277/10.08.2025 г., в което вписала данните на въззивника. Тъй като възз. Ж . отказал даването на кръвна проба, лекарят удостоверил това обстоятелство в цитирания протокол, което било удостоверено с подписите на възз.Ж. и освидетелстващия лекар И.Б.

При така установеното, още същия ден св. А. Д. съставил срещу въззивника АУАН за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП , в който посочил, че възз.Ж. е управление на лек автомобил автомобил "Мазда 6", с 3 peг. номер **********, собственост на В. Г. И. на 10.08.2025 г, около 15:15 ч. в гр. Варна, по ул. "Злетово" и отказа да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство полеви тест DRUG TEST-5000 - с фабричен номер ARKA – 0045 и не изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражение.

Такива постъпили в законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН.

Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел, че фактическите и правните констатации на актосъставителя.

НП било връчено лично на жалбоподателя на 04.11.2025 г.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания на св.А. Д., св.К. И. и св.Д. П., писмените материали преписката по АНП, вкл. АУАН, талон за медицинско изследване, и др. които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията депозирани в с. з. от св.А. Д., св.К. И. и св.Д. П., - очевидци на отказа за тестване с дръг теста. Съдът не намери опора в обстоятелствата по делото, за да не се довери изцяло на показанията на св.А. Д., св.К. И. и св.Д.

П.. Тримата свидетели са случайни очевидци на събитията, които съобщават.

За тях не се събраха данни, така щото да се счита, че те са заинтересовани пряко или косвено от изхода на делото, или пък между тях и въззивиника да има отношения пораждащи съмнение в безпристрастността им. Техните показания са взаимно допълващи се.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно 4 постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 07.11.2025 г. видно от пощенското клеймо на пощенския плик, приложен по АНП/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен органНачалник сектор в ОД на МВР, Четвърто РУ – Варна, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – старши полицай при Четвърто РУ при ОД МВР – Варна.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на свидетел.

Действително в АУАН не фигурират ЕГН на свидетелите. Формално е налице нарушение, но същото не е от естество да наруши правото на защита на санкционираното лице да научи в какво точно е обвинено.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които са извършени. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на 5 изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН , а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества с полеви тест. От фактическите обстоятелства в АУАН и НП недвусмислено става ясно, че АНО е приел, че е налице отказ от извършване на проверка с техническо средство DRUG TEST-5000 - с фабричен номер ARKA – 0045.

Според чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 /две/ години и с глоба 2 000.00 /две хиляди/ лв. Законодателят е въвел две форми на изпълнителното деяние на посоченото нарушение: 1. отказ да бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; 2. неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

В АУАН описаното адм. нарушение е управление на лек автомобил "Мазда 6", с peг. номер **********, собственост на В. Г. И. на 10.08.2025 г, 6 около 15:1 5 ч. в гр. Варна, по ул. " Злетово" и отказа да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство полеви тест DRUG TEST-5000 - с фабричен номер ARKA – 00 45 и не изпълнение предписанието за химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Същите фактически обстоятелства се съдържат в обстоятелствената част на НП с допълнителна информация. В мотивите на НП буквално е възпроизведено административнонаказателното обвинение по АУАН, като е посочено, че е допуснато нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП , като санкцията е наложена на осн. чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП .

При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:

Според настоящия съдебен състав от съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства се налага несъмнен извод, че въззивникът е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.

174, ал. 3 от ЗДвП. Показанията на разпитаните свидетели – полицейски служители са последователни, логични, взаимосвързани и в пълнота разкриват проверката, която е извършена на място, непосредствено след управлението на автомобила от страна на въззивника и отказа на лицето да бъде тествано за употреба на наркотици, състоял се на мястото на проверката. След отвеждането му в болничното заведение, възз. отново е отказал да се подложи на изследване чрез предоставяне на кръвен и уринен тест. Събраните доказателства са еднозначни и липсва основание за извеждане на друг извод, различен от направения, а именно, че жалбоподателят е осъществил нарушението.