Решение № 13644 от 12.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13644 гр. София, 12.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20231110134972 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД срещу С. Д. П. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на „Топлофикация София“ ЕАД за топлоснабден имот с адрес: гр. София, кв. „Д“, бл. 43, вх. А, ет. 6, ап. 17 по Договорна сметка № 2100011371 следните суми: 1285,22 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 23.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 93,86 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 23.12.2022 г.; 32,26 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.01.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 23.01.2023 г. до окончателно изплащане на вземането и 5,59 лева мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 23.12.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.01.2023 г. по ч.гр.д. 3359/2023 г. по описа на СРС, 175- ти състав.

В своята Искова молба с вх. № 179258/23.06.2023 г. ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че съгласно чл. 150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не е упражнил правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно действащите Общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от С. Д. П., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът релевира възражение за изтекла погасителна давност. Аргументира подробно, че никога не е живял в процесния имот, както и че същият е ползван от Л. Д. К.. Моли съда да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски. В срока за отговор на исковата молба, ответникът С. Д. П. е направил 1 искане за привличане на Л. Д. К., като трето лице-помагач на негова страна. При условията на евентуалност е предявен и обратен иск срещу посоченото лице.

С определение № 47544/21.11.2024 г., по делото като трето-лице помагач на страната на ответника С. Д. П., е конституирано посоченото лице – Л. Д. К. и е приет за съвместно разглеждане предявеният в условията на евентуалност обратен иск с правно основание чл.

59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Л. Д. К. да заплати сумата от: 1285,23 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 23.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 93,86 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 23.12.2022 г.; 32,26 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.01.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 23.01.2023 г. до окончателно изплащане на вземането и 5,60 лева мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 23.12.2022 г.

Ищецът по обратния иск С. Д. П. развива съображения в насока, че процесният имот е ползван единствено от ответника по обратния иск, поради което счита, че Л. Д. К. дължи заплащане на процесните суми. Моли съда в условията на евентуалност да уважи предявения обратен иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата по обратния иск Л. Д. К. по обратния иск е депозирал отговор, с който оспорва предявените искове. Твърди, че процесните суми са заплатени в хода на образувано изпълнително дело. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

От фактическа страна съдът намира следното:

По делото е представен Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятия по Закона за териториалното и селищно устройство № 39, том XII, нотариално дело № 2239/1985 г., с който лицето Д.Й. и лицето Ю.Й.Й са признати за собственци на ап. 17, намиращ се в жилищна сграда с адрес: гр.

София, кв. Д, бл. 43, вх. А, ет. 6.

В протокол на взетите решения от ОС на ЕС с адрес: гр. София, кв. „Д“, бл. 43, вх. А е посочено, че етажните съсобственици са взели решение да сключат договор за поставяне на топломери в техните имоти и за извършване на услугата дялово разпределение с „Техем сървисис“ ЕООД. В протокола съсобственикът С. Д. П. е вписан под № 18 и срещу името му има подпис. Решението на ОС на ЕС е изпълнено със сключването на Договор № 733/20.09.2001 г. с избрания топлинен счетоводител. От представения Договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение по чл. 139в Закон за енергетиката се установява, че възложителят „Топлофикация София“ ЕАД е възложил на изпълнителя „Техем сървисис“ ЕООД извършването на отчет на топломерите в посочените райони към договора.

На 24.10.2001 г. Ю.Й.Й е подала Молба-декларация с вх. № 7316 до директора на „Топлофикация София“ ЕАД, в която е поискала откриване на партида на нейно име.

Декларирала е, че семейството й се състои от двама членове.

Според Удостоверение за наследници № 001159/07.06.2007 г., издадено от Столична община, район „Студентски“ лицето Д.Й. е починало на 31.12.1998 г. и е оставило за свои наследници Ю.Й.Й /съпруга/, С. Д. П. /син/ и Л. Д. К. /дъщеря/. От своя страна наследницата Ю.Й.Й е починала на 17.05.2007 г. и е оставила за свои наследници С. Д. П. /син/ и Л. Д. К.

/дъщеря/ - Удостоверение за наследници № 002002/26.07.2010 г., издадено от Столична община, район „Студентски“.

На 02.10.2008 г. Л. Д. К. е подала Заявление-декларация с вх. № 2650 до директора на „Топлофикация София“ ЕАД, в което е поискала да бъде открита на нейно име партида за топлоснабден имот с адрес: гр. София, кв. „Д“, бл. 43, вх. А, ет. 6, ап. 17. Изрично е декларирала, че домакинството се състои от един човек и месечната база за доставка на топла вода е 2 куб. м. В декларацията е поето задължението при смяна титуляра на собственост да бъде подадена нова декларация в тридесетдневен срок от това събитие.

2

По делото е представена от ищцовото дружество декларация от Л. К. с дата 15.11.2022 г., в която е декларирала, че тя е единственият ползвател на топлоснабдения имот и поема задълженията на другия съсобственик С. Д. П.. Повод за съставянето и подписването на тази декларация е сключеното на същата дата споразумение с „Топлофикация София“ ЕАД, в което Л. К. /в качеството си на длъжник/ признава че за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г. има непогасено задължение към топлопреносното дружество в общ размер на 3 102 лв. – главница и 163, 15 лв. – лихва. В чл. 2 от споразумението длъжникът е признал задължението си и се задължил да плати цялата дължима сума по споразумението.

По делото са представени: Фактура № 1005457337/31.07.2020 г., в която е посочено, че лицето Л. Д. К. дължи за топлоснабден имот с адрес: гр. София, кв. Д, бл. 43, вх. А, ет. 6, ап.

17 сумата от 938, 23 лв., начислена за отоплителен сезон 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г.;

Фактура № 1014008389/31.07.2021 г., в която е посочено, че лицето Л. Д. К. дължи за топлоснабден имот с адрес: гр. София, кв. Д, бл. 43, вх. А, ет. 6, ап. 17 сумата от 632, 48 лв., начислена за отоплителен сезон 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. и Фактура № 1021529345/31.07.2022 г., в която е посочено, че лицето Л. Д. К. дължи за топлоснабден имот с адрес: гр. София, кв. Д, бл. 43, вх. А, ет. 6, ап. 17 сумата от 1 723, 43 лв., начислена за отоплителен сезон 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г.

Третото лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД е представило по делото: Дялово разпределение за периодите: 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г.; 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. и 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. Представило е и са приети като писмени доказателства и отчетни документи за отоплителни сезони: 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. Извършените от топлинния счетоводител реални отчети са подписани.

От правна страна съдът намира следното:

Исковата молба по главния иск е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими. За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже наличието на факти при настъпването на които законът предвижда спиране и/или прекъсване на давността.

По предявения в условията на евентуалност обратен иск ищецът С. П. следва да докаже обогатяването на ответницата за негова сметка и размера на обогатяването, както и обедняването на ищеца свързано със съответното обогатяване.

Първата предпоставка за уважаване на главния иск е доказването съществуването на валидно договорно правоотношение между ищцовото дружество и ответника С. П. за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г.

От приетите по делото доказателства се установява, че по силата на наследствено правоприемство С. Д. П. и Л. Д. К. са станали съсобственици на топлоснабдения имот при наследствени квоти в размер на от по ½ идеални части във времето преди процесния период.

Установява се от заявлението – декларация, че през 2008 г. /т. е. преди началото на исковия период/ с нарочно заявление един от съсобствениците на имота Л. К. е поискала партидата относно процесния имот да се води единствено на нейно име, като тя като ползвател на имота ще заплаща дължимите суми на ищеца. Вписано е изрично, че домакинството в топлоснабдения имот се състой от едно лице. Изрично в заявлението е посочено, че партидата да се води единствено на името на Л. К.. Видно от главните отчети, съставени от третото лице-помагач за отоплителните сезони 2019 г. – 2020 г. и 2021 г. – 2022 г. партидата при топлинния счетоводител се води на името на Л. К.. Снети са показанията на уредите в присъствието на представител от домакинството при неоспорване подписа, положен за Л. К. под главните отчети.

3

Съгл. чл. 61, ал. 1 ОУ на ищеца при промяна на собствеността или на правото на ползване новият и предишният собственик подават заявление за откриване, промяна или закриване на партида. Според чл. 62, ал. 2 ОУ когато имотът се ползва от повече от един клиент, то продавачът открива партида на този клиент/тези клиенти, който/които фигурират в подписано споразумение между тях. Съгласно чл. 63, ал. 1 ОУ при смърт на клиент физическо лице наследниците или лицата, придобили имота по силата на договор гледане и издръжка или договор за дарение са длъжни да уведомят ищеца писмено за тези обстоятелства чрез подаване на заявление за промяна на партида. В тези случаи продавачът променя партидата на името на наследника/наследниците или на името на един от наследниците по писмено споразумение между тях. При липса на споразумение между наследниците продавачът открива партида на името на всички наследници, които отговарят съобразно квотата на съсобственост за задълженията за топлинна енергия.