Решение № 63 от 10.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. София, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Нина Ив. Кузманова при участието на секретаря Емилия Б. Найденова в присъствието на прокурора АНГЕЛ АТАНАСОВ като разгледа докладваното от Веселина Вълева Наказателно дело за възобновяване № 20251000601622 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Образувано е по искане на осъдения Б. С. А., чрез защитника му - адв. Д.

С. за възобновяване на наказателното производство по в.н.о.х.д. № 4150/2025 г. по описа на Софийски градски съд, приключило с решение № 790 от 17.11.2025 г., с което е изменена присъда № 669 от 20.11.2024 г. по н.о.х.д. № 4448/2023 г. по описа на Софийски районен съд.

В искането се развиват оплаквания за постановяване на присъдата и решението при наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Ангажират се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в непоканване на подсъдимия да даде обяснения пред първата инстанция, основаване на обвинението върху показания на свидетели, които не са били разпитани в наказателното производство, протИ.речие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт относно местоположението на пострадалия В. А. и свидетеля Н. М. непосредствено преди нападението и ограничаване на съдебните прения. Твърди се, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК и на задължителната съдебна практика, тъй като обвинението е непрецизно формулирано, не обективира причинна връзка между изпълнителното деяние и настъпилата телесна повреда с оглед посещението от пострадалия на лекар два дни след инцидента и не подкрепя с доказателства субективната страна на деянието, а отправените в 1 разпоредително заседание възражения за прилагане на чл. 12 и чл. 132 от НК са останали без произнасяне. Според защитата е допуснато нарушение на чл.

13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, защото приетите фактически положения не се установяват от събрания доказателствен материал, поради което обвинението не е доказано, а постановените актове не отговарят на законоустановените стандарти за тях. Сочи се, че първоинстанционният съд в нарушение на чл. 8, пар. 1 от Директива (ЕС) 2016/343 на ЕП и Съвета и на задължителната съдебна практика на СЕС е приобщил свидетелски показания по реда на чл. 281 от НПК въпреки че подсъдимият и защитникът му не са участвали в разпитите на свидетелите на досъдебното производстно. Допълва се, че предявеният граждански иск за неимуществени вреди въпреки усложняването на процеса е бил допуснат до разглеждане и че не е била приложена уредената в чл. 312 от НПК процедура по допълване на протокола от съдебно заседание, проведено на 25.11.2024 г. В тази насока се изтъква, че незаконосъобразно съдът е допуснал насочващи въпроси от повереника на частния обвинител адв. Д. Д., чието установяване е възпрепятствано от ненадлежното протоколиране на заседанията по делото. Излагат се съображения за превратно тълкуване и подценяване на доказателствените материали. Твърди се още, че част от показанията на свидетелите Н. М., С. Г., К. Г. и Н. Р. са били превратно оценени, както и че тези на свидетелите М. Б., И. Т. и части от показанията на Н. М. са били кредитирани в нарушение на чл.

117 от НПК относно субективни представи, мисли и впечатления, с които съдът е обосновал престъпното деяние от субективна страна и гражданския иск. Изразено е недоволство от игнорираните показания на Н. М., С. Г., Х. В., К. Г. и Н. Р., на пострадалия В. А., както и на обясненията на осъдения А. относно агресивно поведение от страна на пострадалия към него, с което е предизвикал инцидента, които според защитната теза налагат приложението на чл. 12 от НК. На следващо място, възразява се срещу вида и характера на увреждането, като се посочва, че затрудненото дъвчене и говорене не се установява по категоричен начин от доказателствата по делото, тъй като съдебно-медицинската експертиза е била изготвена по писмени данни без проведен медицински преглед, а пострадалият е посетил лечебно заведение два дни след инцидента. Отбелязва се, че приетата съдебно-техническа експертиза не подкрепя обвинителната теза, тъй като на нея не са разпознати пострадалия и подсъдимия, а инкриминираният удар не е заснет.

Поддържа се още, че е налице нарушение на материалния закон по чл.

348, ал. 1, т. 1 от НПК, изразяващо се в игнориране на задължителната съдебна практика по приложение на института на неизбежна отбрана и на привилегирования състав по чл.132 от НК във връзка с предизвикания афект от пострадалия у дееца. Наведени са аргументи за недоказаност на изискуеми обективни и субективни признаци от състава на вмененото на лицето престъпление като характер на увреждането, причинна връзка между удара и настъпилото увреждане и вина. Сочи се, че към момента на настъпване на увреждането не е установено съществено затруднение в дъвченето и говоренето, което поради продължителността си да обуслови средна телесна повреда.

2

Изразено е недоволство и от размера на наложеното наказание. Излагат се доводи за завишения му размер и несъответствие с предвидените в чл.36 от НК цели, предвид налагането му на невиновно лице. Като смекчаващи отговорността обстоятелства се изтъкват младата възраст на осъдения, агресивното поведение на пострадалия и осъщественото нападение от негова страна.

Отправени са оплаквания относно недоказаност на гражданския иск поради липса на причинно-следствена връзка между удара и настъпилото увреждане. Възразява се срещу размера на присъденото обезщетение като несправедлИ. и прекомерно с оглед продължилите по-кратко от месец увреждания.

Настоява се наказателното производство да бъде възобновено, присъдата да бъде изменена и осъденият да бъде признат за невиновен.

Алтернативно се прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание представителят на А. П. – София изразява становище за липса на основания за възобновяване на производството и настоява искането да бъде оставено без уважение. Намира, че и двете инстанции законосъобразно са установили фактическите положения при дължимия доказателствен и правен анализ и са достигнали до обоснован извод за доказаност на обвинението. Обръща внимание, че въззивният съд е извършил цялостна проверка на постановената присъда и с решението е дал обоснован отговор на отправените възражения.

Защитникът на осъдения - адв. С. поддържа изцяло депозираното искане по посочените в него съображения. Излага отново оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд във връзка с непредоставената възможност на подсъдимия да даде обяснения и неотстранените пороци в обвинителния акт. Акцентира на това, че предприетият удар от осъдения е бил осъществен при самоотбрана срещу непосредствена и реална заплаха от пострадалия. Счита, че съставомерни признаци на деянието, в частност причинната връзка между нанесения удар и увреждането и вината не са установени, а присъденото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно.

Осъденият Б. А. заявява, че е действал при самозащита, след като е бил уплашен от нападението и в последната си дума пледира невинен.

Апелативен съд – София, като се запозна с материалите по делото, обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, намери следното:

Искането, основаващо се на чл. 420, ал. 2, вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, е направено в законоустановения шестмесечен срок от осъденото лице и е насочено спрямо влязъл в сила съдебен акт от кръга на визираните в чл. 419, ал. 1 от НПК, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, същото е неоснователно. Съображенията за това са следните:

С присъда № 669 от 20.11.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 4448/2023 г., Софийски районен съд, НО, 8 състав е признал Б. С. А. за виновен в това, че 3 на 02.10.2021 г., около 03.30 часа в гр. София, ж.к. „Студентски гра д” пред денонощен магазин на ул. „Атанас Манчев” № 46, чрез нанасяне на удар с дясна ръка, с юмрук в областта на устата на В. А. А. от гр. София му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на коронката на първи горен десен зъб на нИ.то на венеца с локално кръвонасядане на зъбния венец, което реализира медикобиологичния квалифициращ признак „избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето”, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на десет месеца „лишаване от свобода” при първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието на основание чл. 57, ал.1, т.3 о т ЗИНЗС, като на основание чл.25, ал.2 от НК е зачел времето, през което подсъдимият е бил задържан.

Със същата присъда на основание чл.68, ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение наложеното по н.о.х.д. № 5102/2021 г. наказание четири месеца „лишаване от свобода”, за което на основание чл. 57, ал.1, т.3 о т ЗИНЗС е определил да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим.

С посочената присъда Б. С. А. е бил осъден на основание чл. 45 от 3ЗД да заплати в полза на В. А. А. сумата от 7000 лв., представляваща обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 02.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като предявеният граждански иск е бил отхвърлен за сумата от 33000 лв., представляваща разликата до пълния предявен размер.

Присъдата на районния съд е преминала въззивна проверка, инициирана по жалба на осъдения. С решение № 790 от 17.11.2025 г. по в.н.о.х.д. № 4150/2025 г. на Софийски градски съд обжалваната присъда е била изменена, като срокът на наложеното наказание „лишаване от свобода” е бил намален от десет на шест месеца. В останалата й част присъдата е била потвърдена.

Решението, като неподлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 346 от НПК, е влязло в сила в деня на постановяването му.

По така приключилото наказателно производство е подадено настоящото искане за възобновяване. С него са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, предвидени в чл.422, ал.1, т.5 от НПК като основания за възобновяване на наказателното производство.

Преди апелативният съд да пристъпи към обсъждане на доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, намира за необходимо да отбележи, че в производството по възобновяване правомощията на съда са ограничени и същият не разполага с процесуалната възможност да събира доказателства, да измени или замести вътрешното убеждение на съдилищата по фактите и по достоверността на доказателствените източници. За разлика от въззивното производство, в което може да се попълва доказателствената маса и да се прави самостоятелна оценка на доказателствените материали, в производството по възобновяване съдебният състав е ограничен да провери дали съдилищата са спазили процесуалните правила, гарантиращи пълното и всестранно изясняване на релевантните обстоятелства и правилното формиране на вътрешното убеждение.

Изхождайки от тези принципни положения, настоящата съдебна 4 инстанция намира, че както първоинстанционният, така и въззивният съд са изследвали обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, съобразно очертания в чл.102 от НПК предмет на доказване. В доказателствената си дейност инстанциите по същество са съблюдавали изцяло процесуалните стандарти, залегнали в чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК. Присъдата и решението отговарят на установените в чл.305, ал.3, респективно чл.339, ал.2 от НПК изисквания към тях. Фактическите положения са били установени в изпълнение на законовите изисквания и правилата на формалната логика за проверка, анализ и оценка на всяко от събраните доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка. При извършения инстанционен контрол въззивната инстанция се е солидаризирала с възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, за което е изложила собствени мотиви.