Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7186 от 20.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 21138/2025
Вид
Решение № 7186
Подписан
20.04.2026
Състав
ВИКТОРИЯ НИКОЛАЕВА НЕДЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 7186 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110121138 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от *** срещу Е. М. П., с която са предявени обективно съединени установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1615,69 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 15.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 116,19 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 25.03.2024 г., сумата от 31,92 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 31.12.2021 г., ведно със законната лихва от 15.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 6,80 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 25.03.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 22723/2024 г. по описа на СРС, 79 състав.

В исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът, в качеството му на собственик на топлоснабдения имот, е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързан от договор за продажба при общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди се, че през исковия период за процесния имот с адрес: *******, е била доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася в съответните приложими през този период общи условия. Поддържа се, че стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота – „***, а след 2020 г. – от фирма „***. Посочва се, че ответникът не е изпълнил 1 задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия през исковия период, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главницата след изтичане на установения в общите условия падеж. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Е. М. П., чрез назначения му особен представител, излага доводи за нередовност на исковата молба, поради неясна формулировка на обстоятелствената части петитума й. Оспорва исковете при доводи за неоснователност на претенциите. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните, както и размера на претенциите. Оспорва се и в имота реално да е била доставена топлинна енергия на претендираната стойност, респективно начисляването на процесните суми да е било извършено на база реален отчет. Оспорва се, че претенциите се основават на едностранно съставени документи, които не носят подпис на ответника. Счита за неоснователни акцесорните претенции, доколкото неоснователни се явяват главните такива. По тези съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът намира, че ищецът е съобразил исковата молба с изискванията за редовност, като е изложил точно фактическите обстоятелства, на които основава исковите се претенции, както и конкретно е формулирал искането си към съда.

Посочил е основанието, на което претендира вземанията – договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия, индивидуализиран е топлоснабденият имот, включително с посочване на абонатния номер, като вземанията са индивидуализирани с размер и период. С оглед на периодичния характер на заявените искови претенции, не е необходима конкретизация по размер за всеки отделен месец на претендираната сума в рамките на заявения период, както и на отделното количество топлинна енергия за този период. Поради това претенциите на ищеца, заявени с исковата молба, са ясни и конкретизирани.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По така предявените искове следва да се установи, че в процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия, както и че ищецът е изпълнил задължението си, като е доставил конкретно количество топлинна енергия в процесния имот и е начислил суми за доставена енергия съобразно действащите към този момент разпоредби, а ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на цената на доставената топлинна енергия.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното:

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в 2 имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия за битови нужди. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ). С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

От ангажираните от ищеца доказателства се установява, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № **/08.10.1996 г., том LLV, дело № 20191/1996 г., Е. М. П. е придобил собствеността върху процесния топлоснабден имот - апартамент № 13, находящ се, в **** (стар ***) № 71, бл. 4, ет. 4, заедно с прилежащото към него зимнично помещение и 4,24 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото – държавна земя.

Установява се, че със заявление-декларация от 20.11.2000 г. ответникът е отправил искане до *** партидата за топлоснабден имот в **** № 71, ет. 4, ап. 13, да бъде променена на негово име.

Доколкото липсват данни за последващо разпореждане от страна на ответника с правото на собственост върху процесния имот, следва извод, че за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. именно той е бил собственик на топлоснабдения имот и в това си качество е потребител на топлинна енергия за битови нужди.

Следователно между страните е съществувало облигационно правоотношение за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната услуга.

Спорни са обстоятелствата относно доставката на топлинна енергия през исковия период и нейното законосъобразно начисляване.

Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в Наредбата за топлоснабдяването.

В чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

Количеството и стойността на доставената топлинна енергия са доказани с 3 приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено и кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото.

От заключението се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в сградата-етажна собственост, е измервано чрез монтиран в абонатната станция общ топломер, отговарящ на изискванията за метрологична годност, като от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция за сметка на ищеца. Дяловото разпределение в процесния период е извършвано от „***, съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба. Вещото лице констатира, че за периода 01.05.2022-30.04.2023 г. ФДР е отчитала уредите в имота, за което е попълнен документ за главен отчет, който е подписан от потребител; че в процесното жилище е имало 4 монтирани отоплителни тела и съответно са монтирани 4 топлоразпределители с радио отчет, както и щранглира за отопление в банята, за която се изчислява служебна ТЕ отдадена от щранга съгласно НТ; че в имота се ползва топла вода и има водомер за топла вода, по който се отчита разходът. Начислена е и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, съгласно зависимост, описана в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 6.1.1. на Наредба № ЕРД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването на база пълния отопляем обем - 216 куб. м. Вещото лице констатира, че прогнозно начислената сума за топлинна енергия абоната за периода е 1536,06 лв., а изравнителната сума за периода е 74,14 лв. за доплащане. Според заключението сумите са начислени съобразно ЗЕ, Наредба № ЕРД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради - етажна собственост и актуални цени на топлинната енергия за периода. Според констатациите на вещото лице, измерването на потребеното количество топлинна енергия през периода е извършено от общ топломер, по отношение на който е проведен контрол от лицензирани лаборатории, съгласно Наредбата за средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.

Посочено е, че тестваният общ топломер е бил технически изправен през процесния период, както и че монтираните топлоразпределители в процесния имот са на фирма „**** като уредите са сменени на 26.10.2018 г. с радио уреди, които имат срок за експлоатация - 10 години и резерва 2 г., които уреди не подлежат на метрологична проверка. Вещото лице сочи, че водомерът е монтиран на 01.12.2020 г. и се проверява на 10 години.

В обобщение, от заключението на СТЕ се установява, че топлинната енергия е начислена законосъобразно въз основа на извършен реален отчет на измервателните уреди, видно от представените индивидуални отчети, носещи подпис за потребител.

От същите се установява, че отчетите са правени при даден достъп от потребителя и дяловото разпределение е след реален отчет на уредите. Именно ежегодният отчет на тези уреди доказва реалното количество доставена ТЕ и ползвана от ответника.