Решение № 364 от 26.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. Варна, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Борис Вл. Чеботарьов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20253110201918 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от И. В. П., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №25-0819-001584 от 29.04.2025 г., издадено от *** в *** "***", ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП, на въззивника са наложени административни наказания "глоба" в размер 2000.00 лв и "лишаване от право да управлява МПС“ за срок 24 месеца.

Въззивникът оспорва процесното НП като необосновано, неправилно и незаконосъобразно, и моли същото да бъде отменено.

Въззиваемата страна, оспорва жалбата като твърди, че нарушението е извършено от обективна и субективна страна и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

След преценка на приобщените доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 15.02.2025 г. в 01.00 ч. в гр. Варна, при движение по бул. „Цар Освободител“, посока изход на града, до номер ***, управляван от въззивника И. П. л. а. "Опел Фронтера“, рег.№********, бил спрян за проверка от полицейски екип в състав – свидетелите К. Е. и Г.

П., при която след проведена проба с техническо средство за установяване концентрация на алкохол в кръвта, чийто резултат бил отрицателен, въззивникът И. П. отказала да й бъде извършена и проверка с техническо средство Drager Drug Test 5000, фабр.№ARSD-0025 за употреба на наркотични вещества, при което свид. Г. П. съставил изискуемия при такава 1 хипотеза Талон за изследване №282044 от 15.02.2025 г. за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техни аналози чрез медицинско изследване и вземане на биологични проби, който документ въззивникът отказала да подпише и да й бъде връчен. Изявленията за отказ на въззивника да подпише и да получи екземпляр от съставения талон за изследване били възприети и удостоверени лично от свид. В. П. – *** в сектор „*** ***“ при ***, ОД МВР Варна, която при осъществяване на проверката от свидетелите К. Е. и Г. П., случайно се намирала при находящата се в близост бензиностанция и била повикана от тях за съдействие. След това свид. К. Е. съставил спрямо въззивника И. П. АУАН №3413218 от 15.02.2025 г. за нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП, в който било отразено, че въззивникът отказва да й бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство Drug test 5000, както и че й е връчен талон за медицинско изследване №282044.

Последвал отказ от въззивника да подпише съставения АУАН и да получи екземпляр от документа, който също бил удостоверен от свид. В. П..

В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН въззивникът предявил възражение рег.№819-000-9856 от 24.02.205 г., което било разгледано от комисия, назначена със Заповед №819з-140 от 25.11.2024 г. от Началник *** "***", ОД МВР Варна, която, след запознаване със съставените документи и изготвени докладни от свидетелите К. Е. и Г. П., формирала становище за правомерност и законосъобразност на процесния АУАН №3413218 от 15.02.2025 г.

След запознаване с документите по преписката, изготвеното становище от назначената комисия и получена ВМА МБАЛ Варна справка рег.№560 от 06.03.2025 г., сочеща неявяване на въззивника И. П. по издадения талон за изследване от 15.02.2025 г., наказващият орган приел описаните в АУАН фактически и правни констатации за правилни и издал оспореното НП, с което наложил на въззивника предвидените наказания „глоба“ в размер 2000.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок двадесет и четири месеца.

Визираната фактическа обстановка се установява по категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия, непротиворечащи помежду си и взаимно допълващи се показания на всеки един от свидетелите К. Е., Г. П. и В. П., така и от напълно съответстващите им приобщени документи по процесната административно-наказателна преписка: НП №25-0819-001584 от 29.04.2025 г., АУАН Серия GA №3413218 от 15.02.2025 г., Заповед №8121-1632 от 02.12.2021 г., Талон за изследване №282044 от 15.02.2025 г., Възражение №000-9856 от 24.02.2025 г., Докладна записка рег.№819р-9444 от 26.02.2025 г., Докладна записка рег.№819р-9443 от 26.02.2025 г., писмо рег.№560 от 06.03.2025 г., Справка рег.№819р-15314 от28.04.2025 г., Справка за нарушител И. П..

Съдът, предвид становищата на страните и императивно вмененото задължение за цялостна проверка на оспореното НП относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

2

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – *** в *** "***", ОД МВР Варна, съобразно Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание. Налице ясно и пълно описание на фактическата обстановка като са посочени конкретните действия на въззивника, включително отказът за проверка с техническо средство и отказът за изпълнение на предписание за медицинско изследване, които нарушават чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Приобщените документи, както и кредитираните от съда показания на всеки един от свидетелите К. Е., Г. П. и В. П. потвърждават, както осъществения от въззивника отказ да й бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол, така и обстоятелствата, че същата е отказала да подпише съставените й АУАН и талон за медицинско изследване, а също и че в последствие тя не се е явила в указаното здравно заведение вземане на биологични проби за медицинско изследване.

Предвид изтъкнатото, съдът намира твърдяното нарушение за категорично установено и правилно квалифицирано.

Действащата към датата на процесното деяние – 15.02.2025 г. редакция на чл.174, ал.3 ЗДвП предвижда, че "водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв". Разпоредбата е формулирана така, че да обхваща в хипотезата си няколко алтернативни нарушения, диференцирани помежду си с различните свои субекти и изпълнителни деяния, за които кумулативно са предвидени две административни наказания, еднакви по видове и размери за всички тези нарушения.

Отказът да бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози е съставомерен по чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП. Нормата 3 е императивна и не урежда изключения или възможни хипотези на законосъобразен отказ.

Казано с други думи - отказът винаги осъществява състав на нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП. Санкцията за това противоправно поведение е в законово установен размер съгласно същата норма - лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок две години и глоба 2000 лв.

Употребата на алкохол или друго упойващо средство се установява по предвидения ред в Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози предвижда като способи за проверка съответни технически средства, тестове или медицински и лабораторни изследвания (химико-токсикологични). В настоящия случай, безспорно е установено, че лицето е отказало да се подложи на проверка за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство „Drager Drug Test 5000“ и този отказ е надлежно документиран. Употребата на наркотични вещества или техни аналози се проверява и установява с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест (чл.3а, т.1 от цитираната наредба).

Дори да се приеме, че в АУАН и НП не са описани обстоятелства, които да водят до извод, че въззивникът И. П. е отказала извършване на медицинското изследване, поради което за нея е неясно, в какво точно нарушение е обвинена, това е без значение за доказаната съставомерност на деянието, представляващо отказ да й бъде извършена проверка с тест с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Ако водачът бъде изпробван и с техническо средство/тест и чрез медицинско изследване, за меродавни се приемат резултатите от медицинското изследване, които са по-точни. За да бъде наложено наказание по чл.174, ал.3 ЗДвП, следва да е установено, че водачът е отказал да му бъде извършена проверка за наличие наркотични вещества или техни аналози, без значение по кой от двата способа - чрез техническо средство или медицинско изследване.

Нарушението е съставомерно при установяване на която и да е от посочените хипотези на законовата норма или и на двете алтернативни възможности (откаже да му бъде извършена проверка чрез тест или не изпълни предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози). По същество, нарушението въведено с нормата на чл.174, ал.3 ЗДвП е едно и то се изразява в отказ на водача да бъде проверен по съответния ред за употреба на алкохол или упойващи вещества. В тази връзка, като е приел за безспорно установено, че освен отказа да й бъде извършена проверка с тест, въззивникът И. П. е отказала да се подложи и на медицинско изследване, поради което е осъществила състава на нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП, наказващият орган не е изградил извода си върху факти, извън предмета на правния спор, както се твърди от въззивника. Въззвникът е отказала, както да се подложи на проверка с техническо средство, така и на медицинско изследване, за което по надлежния ред й е издаден талон, и в който смисъл е описано нарушението както в АУАН, така и в НП.

Независимо от обстоятелството, че въззивникът И. П. е отказала да получи копие от 4 издадения талон за изследване, наличното в АУАН отразяване, че талона е връчен, нито е некоректно, нито удостоверява осъществено фактическо получаване на документа от въззивника, доколкото именно чрез удостоверения от свидетел отказ от въззивника да подпише и получи издадения талон, процедурата по неговото издаване и връчване се счита за надлежно осъществена и без адресата реално да е получил копие от документа.

В случая се касае за едно нарушение, а не за отделни нарушения. От обективна страна това нарушение е безспорно доказано, а от субективна - виновно извършено, доколкото с отказа си да бъде проверен за употребата на наркотични вещества и техните аналози, въззивникът е извършила вмененото й нарушение, поради което законосъобразно е санкционирана с предвидените в чл.174, ал.3 ЗДвП наказания в съвкупност.

При така изтъкнатите фактически и правни констатации съдът намира оспореното НП за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.