Решение № 105 от 03.07.2025, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Ямбол, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно гражданско дело № 20252300500214 по описа за 2025 година

Производството е по чл.435 от ГПК.

Делото е образувано по жалба от взискателя Ж. Я. С. от гр.******* чрез адв. Т. – САК против постановеното от ЧСИ Х. разпореждане с изх. № 22995/13.05.2025 г. по изп.дело № 1/2025 г., с което е отказано извършването на опис на недвижим имот, собственост на длъжника, находящ се в с.******, ул.*******. Разпореждането се счита за неправилно и необосновано по няколко причини. Сочи се, че в действителност взискателят е поискал единствено опис и оценка на имота, но не е искал неговата публична продан. Счита се, че изразеното несъгласие от длъжника пред ЧСИ относно евентуалната несеквестируемост на имота е въпрос, който би следвало да бъде разгледан при подадена от него жалба, каквато няма, а не от съдебния изпълнител преди извършване на съответното действие по отношение на този имот. Според взискателя от справката в имотния регистър става ясно, че всички имоти на длъжника са възбранени, т.е. няма формална пречка тези имоти да бъдат описани и оценени, с оглед на което следва да бъде направена адекватна и правилна преценка относно тяхната стойност и евентуално събиране на дълга, каквато е идеята на законодателя. Счита се, че имотът на ул.******№* не е единствено жилище на длъжника, нито на съпругата му, той сам е посочил, че притежава друго жилище, което би могъл да обитава и не отговаря на истината, че това му било единственото. Съдебният изпълнител не е извършвал проверка относно обстоятелствата, сочещи на несеквестируемост на процесния имот и не е установявал дали посоченото от длъжника е така чрез проверка на документи, които са му представени, както и самият той е длъжен да изиска и да събере. Отделно от това от информацията по делото е видно, че длъжникът Б. е уведомяван на адрес, който е адрес различен от адреса на процесния имот, т.е. той на практика живее на друго място, независимо чия собственост е същото.

Иска се отмяна на обжалвания отказ на ЧСИ и разпореждане на същия да извърши опис и оценка на имота.

По тези съображения подробно обосновани се желае съдът да отмени изцяло 1 обжалваното разпореждане на ЧСИ и разпореди на съдебния изпълнител да извърши опис и оценка на имота така, както се претендира, а именно на 1/2 ид.ч. от имота, находящ се на ул.******№*, подробно описан.

В законоустановения срок длъжникът Г. Д. Б. от с.*****, общ.******, обл.******, ул.******№*7 е депозирал възражение по жалбата, с което счита същата за неоснователна.

Разпореждането на ЧСИ, което се обжалва е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка, събрани са всички относими към делото писмени и гласни доказателства, с оглед което ЧСИ правилно е приел кои имоти на длъжника биха могли да се считат за несеквестируеми и кои не. Посочено е още, че с молба от 14.04.2025 г. жалбоподателят е сезирал ЯРП, по която е назначена прокурорска проверка, а оплакването е, че е бил принуден със заплахи да подпише спогодба между страните по производството като заемодател и заемател. Това съображение съдът намира за неотносимо към настоящото производство и не го обсъжда. Иска се съдът да потвърди постановеното от ЧСИ разпореждане, което се обжалва.

На основание чл.436 ал.3 пр.последно от ГПК, ЧСИ И.Х. е изложила своите съображения за това, че постановеният отказ да бъде описан имота на длъжника в с.******, ул.****№* е правилен, а депозираната против него жалба е неоснователна. ЧСИ сочи, че е извършил опис на всички възбранени имоти на длъжника и е отказал извършването на такъв по отношение на процесната 1/2 ид.ч. от третия имот като счита, че същият е несеквестируем за длъжника и членовете на семейството му като единствен. ЧСИ е насочил изпълнението по отношение на жилищния имот на длъжника, който той не обитава и който би могъл да бъде предмет на принудително изпълнение самостоятелно и без провеждане на допълнителни процедури за обособяване. Това не се отнася до имота на ул.*****№*, тъй като според ЧСИ въпреки хипотетичната възможност за площ над жилищните нужди на длъжника, практически е невъзможно провеждането на принудителното изпълнение, тъй като ЧСИ няма правомощия за иницииране на процедура по обособяване по реда на ЗУТ, за да бъде новообразувания и обособен имот, предмет на насрочване на продажба и публична продан. От друга страна длъжникът е декларирал желание и е предприел действия за продажба в повече от описаното имущество по изпълнителното дело.

Съдът след като се запозна с жалбата на взискателя, становището на длъжника и на ЧСИ Х., както и със самото и.д. № 1/2025 г., приема за установено следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК от легитимирано лице съобразно чл.435 ал.1 т.1 от ГПК, според която взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително действие – в случая отказа на съдебния изпълнител да извърши опис на посочения недвижим имот. Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Процесното и.д. № 1/2025 г. е образувано по молба на взискателя Ж. Я. С. против длъжник Г. Д. Б. въз основа на изпълнителен лист № 2039/23.12.2024 г., издаден по реда на чл.417 от ГПК въз основа на Заповед по ч.гр.д. № 3997/2024 г. по описа на ЯРС за сумата главница 83 000 лв., лихви 11 191.49 лв. и разноски по делото. С образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия – извършване на справка в имотен регистър за притежавано недвижимо имущество на длъжника и възлагане на забрана, извършване на справка за налични банкови сметки и налагане на запор върху тях, както и справка в КАТ и налагане възбрана от притежаваните от длъжника МПС.

ЧСИ е извършил съответните справки и е наложил възбрана, вписана в АВ на 4.02.2025 г. върху собствената на длъжника 1/2 ид.ч. от три недвижими имота, а с протокол за опис на недвижимо имущество на 27.03.2025 г. е извършил такъв върху два от тях за 1/2 ид.ч.: ПИ с идентификатор *** и находящата се в него сграда „бивша работилница“, 2 както и на жилищен имот – ПИ с идентификатор *** на адрес с.******, ул.******№** с площ 1688 кв.м, ведно с построената в имота сграда с идентификатор *** със застроена площ 62 кв.м, сграда с идентификатор *** със застроена площ 21 кв.м и сграда с идентификатор *** със застроена площ 8 кв.м.

ЧСИ е записал, че жилищната сграда към днешна дата не се обитава, описано е от какво се състои и че е започнат ремонт, част от къщата е гараж, в къщата има ток и вода.

С молба от 23.04.2025 г. взискателят С. е поискал да бъде насрочен опис и извършена оценка и на 1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор *** с адрес с.******, ул.*****№* с площ 1192 кв.м, ведно с построената в имота сграда с идентификатор *** със застроена площ 160 кв.м, който също е възбранен. В тази молба взискателят е посочил, че с предходната си молба от 17.02.2025 г. е поискал опис и оценка на всички възбранени по изпълнителното дело недвижими имоти, включително и този. По това искане на 28.04.2025 г. длъжникът Д. е изложил становище за това, че възразява да бъде описван и продаван този имот, като е заявил, че на този адрес живее той и съпругата му и това е единственото му жилище. Посочено е, че по делото е описан друг негов имот, жилищен също, а този на ул.*****№* е несеквестируем. Длъжникът Б. е заявил още, че желае доброволно да погаси задължението си и е обявил за продажба описания нежилищен имот с работилница, за което е представил разпечатка на обявата.

ЧСИ не е постановил нарочен акт за отказ да извърши искания от взискателя опис, а отказът който е предмет на настоящото обжалване е обективиран в съобщение изх. № 22995/13.05.2025 г., изпратено до пълномощника на Ж. Я. С.. В това съобщение ЧСИ е посочил, че отказва да насрочи опис на имота в с.******, ул. *******, предвид становището на длъжника и с оглед извършените описи на недвижими имоти по делото.

Въз основа на изложените фактически обстоятелства съдът прави следните правни изводи:

Принципът е, че цялото имущество на длъжника е секвестируемо, като в разпоредбите на чл.444 и чл.446 от ГПК са въведени изключения, с които се обявяват определени имуществени права на длъжника за несеквестируеми. В настоящия случай съобразно твърденията на длъжника приложение намира разпоредбата на чл.444 т.7 от ГПК за това, че несеквестируемо е жилището на длъжника, ако нито той, нито някой от членовете на семейството му, с които живее заедно няма друго жилище. Т.е. изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника физическо лице ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него. Защитата на длъжника въз основа на несеквестируемостта е да гарантира, че принудата срещу него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават възможността му в бъдеще да посрещне елементарните си битови нужди и да не се застраши съществуването му. Съдебната практика е приела, че за приложението на чл.444 т.7 от ГПК няма значение кое жилище е основно за длъжника, както и няма значение дали длъжникът живее в него. Условието, което е относимо към несеквестируемостта на жилището е то да е единствено за длъжника и за членовете на семейството му, с които живее.

От събраните в изпълнителното производство доказателства, а именно извършената справка в имотния регистър относно вписванията на собствеността на недвижимите имоти, е установено, че длъжникът е собственик на още едно жилище освен поисканото за опис, както и на друг нежилищен имот и тези два недвижима имота са възбранени и описани от ЧСИ за 1/2 ид.ч., собствена на длъжника Б.. Установено е също, че длъжникът е собственик на 1/2 ид.ч. и от трети недвижим имот, който също е жилищен и за който е наложена възбрана, но е постановен обжалвания отказ на ЧСИ да бъде описан. Възражението на длъжника за това, че фактически живее в жилището на ул.*****№* е без значение дали същото е несеквестируемо и попада под закрилата на чл.444, т.7 от ГПК. Законът не е дал 3 право на длъжника, притежаващ повече от едно жилище, както е в случая да избира кое от тях да запази при насочено срещу имуществото му принудително изпълнение.

Налице е и още едно основание да бъде отменен отказа на съдебния изпълнител да извърши опис на процесната 1/2 ид.ч. от втория жилищен имот предвид обстоятелството, че съгласно дадените от ВКС разяснения с ТР № 2/2013 г. несеквестируемостта на непотреби вещи е забрана за тяхното осребряване, но е допустимо налагането на запор/възбрана върху непотребими вещи, тъй като целта на запорът/възбраната е да ги задържи в патримониума на длъжника. Поради това е прието, че налагането им върху непотребими вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. Допустим е и описът на непотребимите вещи, който е елемент от фактическия състав на запора когато за първи път ги инвидуализира, а е забранено само осребряването им. Поради това при описа на несеквестируемо жилище може да бъде предадено за пазене на лице, което не се числи към домакинството на длъжника само ако не се намери такова лице и длъжника отсъства.

Това води до неоснователност на съображенията на съдебния изпълнител да не извърши опис на 1/2 ид.ч. от имота на ул.*****№*, поради възражението на длъжника, че живее в този имот и той е несеквестируем. На първо място с оглед данните по делото за този имот предвид обстоятелството, че е втори собствен жилищен не може да бъде приложена несеквестируемостта и на второ място, дори и да е несеквестируем този имот забраната е за неговото осребряване, но не и за това да бъде предмет на възбрана, опис и оценяване.

Следва да се отбележи още, че са несъстоятелни съображенията на съдебния изпълнител дадени в обясненията му по реда на чл.436 от ГПК за това, че този имот като 1/2 ид.ч. не може да бъде предмет на принудително изпълнение, тъй като ЧСИ няма правомощия за иницииране на процедура за обособяването и новообразуването на нов имот по смисъла на ЗУТ. Действително ЧСИ няма такива правомощия, но и това не е предпоставка да бъде предприето изпълнително действие по отношение на ид.част от недвижим имот.