Определение № 75 от 03.02.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 75 гр. Кюстендил, 03.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500010 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл. 274 - чл. 279 от ГПК във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 14657/20.12.2024 г. подадена от "Йеттел България" ЕАД, ЕИК ***, със съдебен адрес гр. София, бул. „България“ № 81, ет. 8, ап.

22, насочена против Разпореждане № 6085/09.12.2024 г. по ч. гр. д. № 2954/2024 г. по описа на РС - Кюстендил, в частта, в която е оставено без уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от "Йеттел България" ЕАД, ЕИК ***, против ***, за сумата в размер общо на *** лв. неустойка, начислена съобразно условията на договор за мобилни услуги, за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната.

Жалбоподателят навежда съображения за неправилност на обжалвания акт, като се аргументира, че претендираната неустойка не е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП и не е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД. Иска отмяна на разпореждането в обжалваната му част и издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника за посоченото вземане в пълния претендиран размер.

Съгласно указанията на чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е бил изпращан на длъжника.

Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „Йеттел България“ ЕАД за вземане в общ размер *** лв. от които: *** лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги, за които са издадени фактури 7345360849/05.01.2023г.,7346632799/05.02.2023г., 7347910127/05.03.2023 г. за периода от 05.12.2022 г. до 04.03.2023 г.; ***в.- незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг, от които: *** лв. по Договор за лизинг от дата 12.10.2022 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ***, по силата на който абонатът е взел мобилно устройство TCL 305 32GB Blue 1МЕ1:357026951880131 на изплащане, *** лв. по Договор за лизинг от дата 12.10.2022 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ***, по силата на който абонатът е взел базови аксесоари на изплащане, *** лв. по Договор за лизинг от дата 12.10.2022 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ***, по силата на който абонатът е взел мобилно 1 устройство TCL 305 32GB Black 1МЕ1:357026952016735 на изплащане, *** лв. по Договор за лизинг от дата 12.10.2022 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ***, по силата на който абонатът е взел базови аксесоари на изплащане; *** лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които: *** лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 09.01.2023 г. за мобилен номер ***, от които *** лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и *** лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.5 от договора за мобилни услуги от дата 09.01.2023 г.; *** лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 10.10.2022 г. за мобилен номер ***, от които *** лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси; *** лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 01.01.2023 г. за мобилен номер ***, от които *** лв. ,представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси; *** лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 12.10.2022 г. за мобилен номер ***, от които *** лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и *** лв. представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство TCL 305 32GB Black 1МЕ1:357026952016735, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.5 от договора за мобилни услуги от дата 12.10.2022 г.;

*** лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 12.10.2022 г. за мобилен номер ***, от които *** лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и *** лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство TCL 305 32GB Blue 1МЕ1:357026951880131, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.5 от договора за мобилни услуги от дата 12.10.2022 г.

Към заявлението, съобразно изискването на чл. 410, ал. 3 ГПК, са приложени процесните договори и Общите условия на заявителя, както и фактури за начислени суми.

Сезираният съд е постановил съдебен акт - Разпореждане № 6085/09.12.2024 г., с което е оставил уважение заявлението на „Йеттел България” ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение за сумата в общ размер от *** лева - неустойка, начислена съобразно условията на договора за мобилни услуги, за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната.

Заповедният съд е мотивирал акта си с довода, че уговорената с договорите неустойка има неравноправен характер, напуска рамките на присъщите им функции и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД. Същевременно районният съд е приел, че по делото липсват доказателства, заявителят да е упражнил законосъобразно правото си да развали договора, доколкото твърди, че договорът е едностранно развален поради неизпълнение от длъжника на задължението да заплаща дължимата месечна цена на предоставените услуги.

При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:

При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260 т. 1, т. 2, т. 4 и т.

7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.

Настоящият съдебен състав констатира още, че тя е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима.

По същество въззивният съд я приема за неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:

В съдебната практика се поддържа разбирането, че искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК следва да бъде отправено с надлежно заявление, което да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.

127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му.

2

На свой ред разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза.

Вземанията за неустойка са предвидени в т. 9 от всеки от индивидуалните договори за мобилни услуги, където е посочено, че "в случай на прекратяване на настоящия договор преди изтичане на срока /на договора/ по вина или по инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване /а/ неустойка при предсрочно прекратяване за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, за не повече от три месеца. В случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти, се дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент. /б/ в случаи, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в договора или предходно подписан документ, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството в брой без абонамент съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизин,г каквато съответства на оставащия срок на договора.

Съдържанието на клаузата относно претендираната неустойка, представляваща стойността на тримесечни абонаментни такси, е договорена извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съобразно заложените за това критерии в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В случая, в противоречие на добрите нрави, с клаузата за неустойка е регламентирана имуществена облага за мобилния оператор в размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на абоната. С договора не са предложени насрещни права за абоната, съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения, а това противоречи на добросъвестността и създава основание за неоснователно облагодетелстване на една от страните в правоотношението, която в случая е мобилният оператор. Поради тази причина без правно значение е постигнатото споразумение с КЗП през 2018 г. за формиране на вземанията за неустойка до размера на три стандартни месечни абонаментни вноски, както и обстоятелството, че до този размер се претендира неустойката за всеки от предоставените на ответника мобилни номера. Независимо от размера, до който се претендира неустойка, то вземането за същата се основава на нищожно съглашение.

Налице е изначална недействителност на неустоечното съглашение поради противоречието му с добрите нрави още при сключването на договора. Следователно, в конкретния случай не е налице валидно съглашение за неустойка и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 вр. ал.4 от ЗЗД, в тази си част договорите изобщо не са породили правно действие, а нищожността на клаузата е пречка за възникване на вземане за неустойка по процесните договори и допълнително споразумение.

Клаузата, с която е уговорена неустойката се явява неравноправна и съответно нищожна и на основание чл.146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП вр. чл.143, т.5 от ЗЗП, вр. чл.3, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Констатираната неравноправност по смисъла на чл. 143, ал.2, т.5 от ЗЗП на клауза на потребителски договор, която не е индивидуално уговорена /няма данни потребителят да е разполагал с възможност да влияе върху съдържанието на предварително изготвените клаузи, и конкретно върху тази за неустойка/, няма за последица намаляване на неустойката до размер, който не е необосновано висок, а води до нейната нищожност на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП.

По отношение на отхвърлената част от претендираните неустойки, представляващи съразмерни части от направените отстъпки в цените на мобилни устройства следва да се отбележи следното: цената на вещта е съществен елемент от 3 договора за продажба и е изрично договорена от страните още към момента на сключване на договора, поради което с претенцията за заплащане на предоставена отстъпка от цената на вещта, под формата на неустойка, се цели последващо увеличаване на продажната цена, което е противно на добрите нрави, излизайки извън обезщетителната функция на неустойката, а от друга страна се постига и заобикаляне на първоначално обявената и договорена с потребителя цена на вещта, което е в противовес с чл.143, ал.2, т.13 отЗЗП. Със задължителните за съдилищата указания в т.

4 от ТР №1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС, е разяснено, че неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способипоръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. В разглеждания случай, уговорената неустойка в размер на разликата между стандартната и преференциалната цена на предоставеното устройство излиза извън присъщите й функции и цели единствено неоснователно обогатяване на кредитора. Посредством така уговорената неустойка се извършва промяна на съществен елемент от договора, а именно – цената на устройството, едностранно, без съгласието на потребителя. Подобна уговорка противоречи на добрите нрави, като води до явна нееквивалентност на престациите.